Развод "по украински"
Какво губи Киев след откъсването си от Русия
/ брой: 147
В случая най-подходящата поговорка е "Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му направи". Спомних си за тази мъдрост, когато видях цифрите на страшните загуби (настоящи и потенциални) заради влошените до крайност отношения между Русия и Украйна. Страната на атаманите спешно се нуждае от 30-40 милиарда долара, за да закърпи най-големите дупки в бюджета си. На този фон помощите от САЩ и ЕС за официален Киев са направо символични.
А какво губи Украйна след политическия развод с Русия? Според доклад на граждански формации, публикуван в руския печат, украинската икономика ще губи годишно над 30 милиарда долара. Как се разпределят тези пропуснати ползи?
Около 1,5-1,6 милиарда в зелено украинската икономика ще загуби от това, че заради неспокойната и несигурна обстановка руските граждани рязко ще намалят пътуванията си в Украйна. Още 2 милиарда долара ще липсват заради отказани руски инвестиции. Освен това повишената цена на природния газ, получаван от Русия, съпоставен с равнището на миналата 2013-а, може да струва на Украйна около 2,2-3,7 милиарда.
Специалистите очакват също така и намаляване на обема на паричните средства, изпращани в родината от украинските мигранти, работещи в Русия. Тези пари, според споменатия доклад, представляват съществено допълнение за поддържане благосъстоянието на гражданите в Украйна. Окончателната сума на преводите, по оценки на специалистите, се движи в диапазона 11-13 милиарда долара годишно.
Същевременно броят на украинските трудови мигранти в Русия се оценява на около 1,1 милиона души. Тук трябва да се добави и фактът, че от тази внушителна цифра около 700 хиляди души са регистрирани в "черния списък" за нарушаване правилата за пребиваване в Русия. По този начин в зоната на риска попадат още 7-8 милиарда долара.
Експертите смятат, че една от най-съществените потенциални загуби ще бъде снижаването на експорта на украински стоки в Русия и в държавите от т.нар. Митнически съюз. Да се намерят нови външни купувачи на излишната продукция, както и да се разшири обемът й на вътрешния пазар, е сложен и труден процес. Общата сума на загубите може да достигне внушителната цифра 15 милиарда долара.
Но това са само прогнози. Вече има и категорични свършени факти. Един от най-големите финансови провали, осигурен от продължаващия вече дълго време развод "по украински", е своевременното разделяне на двата военнопромишлени комплекса (ВПК) - този на Русия и този на Украйна.
Според оценки, появили се в руската преса, годишната загуба на украинския ВПК се движи някъде около 10 милиарда годишно. Тук става дума за прекъсване на доставките към Русия на части за балистични ракети (впрочем на неотдавнашния деветомайски парад в Москва бяха показани стратегическите "Топол М", за първи път изцяло произведени в Русия). Тук влизат също доставките на двигатели за самолети, на части за хеликоптери, за конструкциите на ракетоносители, пригодени за придвижване по железопътни маршрути, на боеприпаси и ред други скъпоструващи военни стоки.
Както изтъкват руските специалисти, пълното пренасочване води до известно напрежение в заводските комплекси на ВПК в Русия, но неговото преодоляване е напълно възможно и се извършва в максимално кратки срокове. В това отношение разводът между двата ВПК вече е напълно свършен факт.
Към тези десетки и десетки милиарди загуби трябва да добавим и един факт, изнесен не от кого да е, а от самото Министерство на правосъдието на Украйна. По данни на това ведомство, поради включването на Крим в състава на Русия, загубите от полуострова вече представляват повече от трилион гривни (около 85 милиарда долара). Между основните причини за тази огромна цифра се отбелязва невъзможността на Украйна да ползва вече, в предишния обем, Черноморския шелф.
Въпреки всичко това официален Киев продължава да се стреми с всички сили към Запада, към ЕС, НАТО и САЩ. Като пеперуда към горяща свещ. Късогледите (в прекия и преносен смисъл на думата) сегашни лидери на Украйна все още не разбират, че Западът ги приласкава, защото се нуждае от нови пазари. От пазари, а не от производители. От последните той си има достатъчно...
Достатъчно е само да се погледне 25 години назад към съдбата на някои от бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. В тях съществуващата индустрия бе стремително задушена (приватизирана, амортизирана, разпродадена, ликвидирана), докато те не се превърнаха в зони за доставка на евтина работна ръка, на селскостопанска продукция и на оказване на услуги (главно туризъм).
Като си припомня началото на 90-те години, след "избухването" на демокрацията, ми става тъжно за мащабния ВПК на Украйна. По това време все още и в България съществуваше мощен ВПК (над 100 военни и паравоенни завода, в които работеха десетки хиляди добре платнени специалисти!), който загина за нула време. Няма да забравя една дискретна конференция за положението на БВП в столичния хотел "Шератон", на която присъстваха мастити експерти от Западна Европа и САЩ. В една от кафе-паузите попитах един надут британец, (надут, защото работеше в американско-английски военен консорциум) как вижда бъдещето на ВПК у нас.
"Няма да ви позволим повече да произвеждате пушки! - рече господинът от Албиона. - Може би ремонтни дейности..." Това беше присъда за една, макар и немного благовидна, дейност, която навремето носеше над два милиарда долара чиста печалба годишно. Когато през далечната 1985 година започна вторият процес по атентата срещу покойния папа Йоан-Павел ІІ, с изумление научих, че по същото време България е била, заедно с Италия, на пето място в света по износ на леко оръжие, мини и боеприпаси. Пето! Но тук не става дума за футбол, а за милиарди долари! Очевидно това е била и една от основните причини Италия да предложи домакинството си за скалъпения съдебен фарс за "българската следа". Така де, какви са тия български конкуренти? И както се вижда сега, ударът успя: не веднага, но малко по-късно. Днес, вместо въпросните два милиарда долара, страната ни припечелва някъде около стотина милиона годишно, докато печалбите на САЩ, Англия, Франция, Германия се измерват с десетки и десетки милиарди!
Убеден съм, че след политическия развод със северната си съседка и Украйна, след като влезе в обятията на Запада, ще чуе дискретната, но категорична реплика "Няма да ви позволим да произвеждате..." Кому е нужен още един конкурент на блажния оръжеен пазар? Да не говорим за други индустриални браншове, чието състояние е далеч по-скромно (и далеч по-амортизирано) от ВПК. Те също, както и нашите, ще отидат в небитието и Украйна отново ще може да се слави, както по царско време, че е една от "житниците на Европа". А и ЕС с удоволствие ще отвори трудовите си пазари за работници от една християнска страна: така де, мюсюлманите май вече им станаха множко...
Разведена и свободна Украйна ще се хвърли в обятията на ЕС, за да се нареди - за нула време - заедно с България, Румъния, а и със също устремената натам Молдова, на края на опашката от "бедни роднини", които с трепет очакват ежегодната евромилостиня от Брюксел.
Днепропетровският "Южен машиностроителен завод" беше един от най-секретните военни заводи в СССР. Толкова секретен, че в продължение на десетилетия милионният град оставаше затворен за чужденци, а и не всички жители всъщност знаеха какво именно се произвежда в завода. Именно в "Южмаш" всъщност се произвежда прочутата междуконтинентална балистична ракета "Сатана"