Разширяване с капкомер
/ брой: 260
Завчера Еврокомисията публикува годишните си доклади за напредъка на страните-кандидатки. Посланията се смесени. От една страна, разширяването досега се оценява за голям успех (за България и Румъния официално също се казва, че са успешен случай). От друга страна, комисията казва, че за да продължи разширяването, е необходима обществена подкрепа. С две думи: разширяването е голям успех, но се налага да го спрем. Или най-малкото, да го дозираме с капкомер.
Цифрите ясно говорят за успехите. За десетилетието 1998-2008 търговията между стари и нови членки се е увеличила от 150 милиарда евро на 450 милиарда. Но много европейски избиратели свързват разширяването с нелицеприятното присъствие на просещи циганки с деца на ръце по площадите с готически катедрали например.
Но ЕС не е единственият виновник за бавния ход на разширяването. Почти всички страни-кандидатки имат по някакъв двустранен проблем, който им пречи да вървят напред. Македония има статут на страна-кандидат от декември 2005 г., но още не е започнала преговори за присъединяване заради спора си с Гърция за името. Босна и Херцеговина не е сигурна, че иска да бъде една държава. Сърбия не признава Косово. Турция не признава Кипър.
И не на последно място, симпатиите и антипатиите към различните държави в страните на ЕС си казват думата. Хърватия, която се очаква да приключи преговорите за присъединяване в първата половина на идната година, има всички шансове да влезе в ЕС през 2012 или 2013 г. Исландия, която получи статут на страна-кандидат т.г., би могла да я последва много скоро след това, освен ако населението й отхвърли членството в ЕС на референдум.
За останалите страни отношението силно варира. За Черна гора в средите на ЕС се знае много малко, което за нея всъщност е добре. Спрямо Македония има известно съчувствие заради грубата игра на Гърция, но и недоволство заради чисто македонската твърдоглавост. Албания плаши мнозина с мафията си и опасността от масова имиграция на бедното население. Спрямо Сърбия има страни в ЕС, които са изпълнени със симпатии, но Холандия здраво държи спирачката, защото Ратко Младич е още на свобода. Косово почти никой не го поставя в сметките, единствената грижа е там да има относително спокойствие. Само че спокойствие в Косово няма, защото там и президентът, и правителството подадоха оставка и предстоят взривоопасни избори.
Все пак целият този балкански гювеч изглежда храносмилаем за Евросъюза "в средносрочен план", както казват дипломатите. Което означава "по-късно, не при това правителство", защото трудни решения никой управляващ не взема преди избори, които се надява да го задържат на власт.
Така че големият проблем остава Турция. В доклада си комисията е строга, но справедлива спрямо Анкара. Проведеният през септември референдум за конституционни промени се оценява положително, но се поставя искане за изцяло нова конституция, при широко допитване до обществеността. Остро се критикуват посегателствата над медии и журналисти, посочват се слабости в областта на човешките права, неравенството на жените, нарушените религиозни свободи и пр. Въпреки турската пропаганда, която представя като много успешни правата и свободите на кюрдите, комисията посочва, че в туския югоизток положението се е влошило и атаките на терористичната организация ПКК са се увеличили.
Изтъква се, че заради отказа на Турция да отвори своите пристанища и летища за кораби и самолети от Кипър редица преговорни глави остават замразени. Всъщност Турция, която започна преговори за членство през 2005 г., досега е затворила само една глава. Напълно е възможно съвсем скоро Турция да остане без нито една глава, по която да преговаря.
Турският вестик "Миллиет" писа, че течали тайни преговори между Анкара и Брюксел с цел деблокиране на преговорите за присъединяване. Турция щяла да отвори едно или повече пристанища за кораби от Кипър, а в замяна една или повече страни от ЕС ще започнат да извършват полети до Ерджан, летище в "Севернокипърската турска република", която е призната само от Турция. Питах говорителка на комисията да коментира публикацията, тя каза само, че е интересна "като шпионски роман".
Аз лично не съм сигурен, че всички страни-членки искрено се стремят да решат кипърския въпрос. По-скоро той е удобен за много от тях, като се започне с Франция и Германия, чиито ръководители официално са заявявали, че не виждат Турция като член на ЕС. И че техните предшественици, Ширак и Шрьодер, са сглупили, като през 1999 г. дадоха на Турция перспектива за еврочленство.
Но кой знае? Може би на мнозина е удобен по същия начин спорът на Македония с Гърция, или сръбската твърдост спрямо Косово?
Преди години някои страни в ЕС всъщност се надяваха, че заради "Козлодуй" България ще излезе от релсите, които я водеха към еврочленство. Защото още тогава, след присъединяването на 10-те членки през 2004 г., ЕС беше извадил капкомера. Този, който ги надхитри, за добро или за лошо, се казва Соломон Паси.