Пардон
РАЗГАДАНАТА ЗАГАДКА
/ брой: 193
Цяла зима срещам по автобусните спирки съседа Хризантемов, чака автобуси, а аз отминавам, защото в пенсионерския ми бюджет перото транспорт отдавна отпадна и я карам спортно. На ден навъртвам най-малкото десет километра, извървявайки ги като Амундсен и в снежни бури, а и в дъжд и пек. И Хризантемов е пенсионер, ама изглежда пенсията му е на IT специалист, та може да си позволява да прави по цели дни пътешествия с автобусите от единия край на града до другия.
Откакто започнаха летните горещини обаче, вече не го виждам по автобусните спирки, а все го засичам да шари из големите супермаркети.
- С такава пенсия и аз бих киснал по билите и кауфландите от зори до тъмно – казвах му с въздишка аз, обзет от нарастващо напрежение около внезапното промоционално сваляне на цените на щандовете за лук и краставици. Аз при краставиците, а той неизменно до щандовете с месо и колбаси, но най-вече в сектора „Сладоледен свят”.
Наскоро пак го заговорих:
-Блазе ти! За теб няма опасност от кризи, каквито и некадърници да управляват държавата ни. Бие те парата, парата – возиш се кеф ти с автобуси, кеф ти с тролеи, докато аз трамбовам пеш... И все те тегли към саламите и месата, към сладоледите, а аз с тази моя интелектуална пенсия не съм ял сладолед от години. Последния път беше преди демокрацията. Оттогава не съм кусал и забравих вече - фунийката ядеше ли се или се изхвърляше! Как си надви на масрафа бе, Хризантемов!? И ти, и аз бяхме обикновени труженици, ама ти изглежда вземаш пенсия като на германците, а аз – като на занзибарците...
-К акво ти надвиване на масрафа, бе братко – тъжно ми се усмихна на подозренията Хризантемов. - От неволя по цели зими съм в миризливите ни градски автобуси и тролеи. Купувам си месечна пенсионерска карта с намаление и така пестя от парно, щото там изобщо не мога да си плащам! А колкото до това, че ме срещаш да се муша все в секторите с ниски температури на магазините, при месото и сладоледите, то пак е от сиромашията – в тези жеги не мога да си позволя ни климатик, ни вентилатор. Сиромах човек, жив дявол. Гледам, че и други пенсионери-интелектуали са я подкарали като мен, включвай се и ти към отбора...
Не се колебах, включих се и аз в това ново българско всенародно движение за оцеляване. Вече сме си изградили цяло интелектуално общоквартално общество. Вчера проведохме дискусия за съвременната поезия край щанда със съадърма, а утре аз съм докладчик по панел на дискусия за отпадане или не на пълния член в родния ни език... Заповядайте и вие. Ще бъдем до щанда за охладени кокошки...