Принасям скромна лепта на народния олтар

Големият благодетел Димитър Апостолов Ценов (8.I.1852-21.V.1932) е роден в Свищов, един от първите ни търговски градове на Дунава. Учил в Свищов и Търново, след това в Брашов, Румъния, но поради разоряването на баща му напуска гимназията и се завръща в родния си град. Самообразова се и става известен предприемач. Подпомага с парични средства българското националноосвободително движение. След Освобождението в 1878 г. работи като чиновник в Министерството на външните работи. Избран е за народен представител в IV Велико Народно събрание. 

Дълги години търгува със западни и български фирми в София. Роден и израснал в търговска среда, Димитър Ценов поема и продължава с ревност делото на своя род. Той е твърдо убеден, че в бъдеще търговията и търговците, "ако съумеят да се поставят на висотата, която им подобава, ще бъдат важни фактори не само за развитието и напредъка на нашето стопанство, но ще имат решаващо значение за съдбата на родината ни".

През целия си живот Д. Ценов мечтае да стане "що-годе полезен" за напредъка на България. Решава и през 1912 г. завещава на българската държава всичкото си движимо и недвижимо имущество - 56,5 млн. златни лева, за откриване и поддържане на "едно Висше търговско училище в Свищов, по подобие на германските висши търговски училища и специално на неотдавна основаното Висше търговско училище в Берлин - Handelshochschule". Желанието му е училището да бъде "самостоятелно, независимо за себе си", но под контрола и управата на държавната власт. 

Научните дисциплини, които ще се преподават според завещанието, "трябва да обгърнат: търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователното дело и пр.". Преподаването "да се уреди по образеца, плана и принципите на берлинското Висше търговско училище".

Завещанието на знаменития дарител завършва с думите: "Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигане на своя идеал. Амин." 

Висшето търговско училище в Свищов днес е Стопанска академия "Димитър Ценов".

Малцина от читателите знаят каква богата библиотека е имал бележитият благодетел, какви разностранни интереси, колко богати знания е притежавал. В Годишника на Висшето търговско училище от 1938 г. открих студията "Библиотеката на Д. А. Ценов" от проф. д-р Димитър Гаврийски (1879-1945), който от откриването на Училището до смъртта си е бил професор по немски език и директор на Ценовия институт. С прегледа на книгите от библиотеката авторът прави и своеобразен словесен портрет на големия търговец и дарител:

"Всички книги в Ценовата библиотека - около 400 тома, са доставяни през различни времена и всякога според вкуса и душевните потребности на техния собственик - четем в уводната част на студията. - Само нуждите на неговата душа са давали насока при купуването на книгите. Духовното му същество често е бягало от площадите на човешките суети, уединявало се е, за да влезе в интимен разговор с някого от любимите му автори. И в тази самоволна самота Ценов е успявал да насочи мислите си към области, чужди на делничния живот на човека, успокояващи душата и даващи крила за нови полети и творчество."

На какви езици са книгите от Ценовата библиотека? - въпрос, който, предполагам, ще зададе всеки четящ. 

Главно на немски, френски и български. Имало две-три книги на руски език и по една на английски, сръбски, румънски. Ценов прави опит да научи английски, но не го е научил. За двата големи европейски езика - немски и френски, можем да кажем с пълно основание, че ги е владеел до съвършенство.  

Димитър Ценов е бил пътешественик, и то голям. В туристическия отдел на библиотеката са прочутите пътеводители на Карла Бедекера - за Франция, Париж и околностите му, за Лондон, Берлин, Египет, Швейцария и за Южна Германия с Австрия; други пътеводители, от други автори - за Триест и околностите му, Виена и околностите й, Наухайм и околностите му, за Ница, Монако и Мантон, за цяла Франция и пр.; също една хубава монография за Неапол, неговите околности и Сицилия. Има още десетки ценни съчинения и за далечни и непознати земи, които лично не е могъл да посети.

Теорията на политическата икономия не го е занимавала, интересувал се е от практическата страна на стопанския живот - стопанските последици от парижките договори за мира (на немски) и няколко тома по петролната индустрия. Десет са книгите по градинарство и овощарство.

Димитър Ценов е бил страстен ловец. Много са книгите по лов и риболов в неговата библиотека. Има и две книги за отглеждането и подготовката на ловното куче. Запазени са 17 годишнини (от 1896 до 1912) на списанието Wild und Hund, хубаво подвързани в томове с по 950 страници. "Естествената история на птиците в Средна Европа" от 11 тома ни подсказва, че е бил и голям любител на животните. Колко добър ездач е, ни говорят негови снимки на кон, както и книги за ездата.

Димитър Ценов се е старал да бъде безукорен в светското поведение. Десет са книгите в библиотеката за игрите винт, преферанс, вист, пикет, рамс и др.; за дуела и понятието чест, за законодателството по дуелирането; упътвания и съвети за държане в обществото при всички възможни случаи в живота на човека; както и 286 писма-образци на френски и английски език.

Исторически, публицистични и художествени книги - главно поезия, също ни подсказват за предпочитанията му към древни и съвременни автори.

Не на последно място са книгите, които ни говорят за рядката любов на Д. Ценов към музиката. Той не се е задоволявал с едно-две слушания на опери и оперети. Набавял си либретата им - 22 на брой (на немски), и ги изучавал добре, за да му бъде по-достъпна музиката им при всяко ново посещение на театъра.

Прегледът на книгите от библиотеката на Димитър Ценов, който е направил проф. д-р Д. Гаврийски, е своеобразен словесен портрет на бележития дарител. От него читателят научава какви разнообразни духовни интереси е имал този необикновен българин: неутолима е била жаждата му за знания, за проникване в тайните на света!