Памет за Гена Димитрова

Ако не беше ни напуснала тъй рано, на 11 юни 2005 г., Гена Димитрова на 6 май щеше да срещне 70 години. Бе "една от най-големите драматични сопрани, символ на най-жестоките роли". Короноваха българката за "кралица на публиката" у нас и в Миланската Скала, Арена ди Верона, Ковънт Гардън, Метрополитен. Остави диря на "ярка звезда на оперния небосклон".
Сензация стана като стажант-артистка на 27.ХII.1967 г. с трудната партия на Абигайле от първата българска премиера на Вердиевата творба "Набуко" на сцената на Националния оперен театър. С тази партия отнесе златото от IV международен конкурс за млади оперни певци в София (1970 г.). След време прочетохме във в. "Райнех пост": "Да се сравнява с друга Абигайле е невъзможно, защото

българката е единствена

Критици и меломани изричаха безброй подобни суперлативи. Странно, но тя, родена на 6.V.1941 г. в плевенското село Беглеж, едва на 18 години първом гледа на живо оперен спектакъл - "Аида". Години по-късно в най-прочутия театър на света - Миланската Скала, Гена Димитрова блестящо извайва в едни спектакли сопрановата партия на Аида, в други - Амнерис (мецосопрано). Неведнъж е споделяла, как от малка оглася бащин дом, полето, дето често помагала на родителите си, училищната и читалищна сцена. Първата възхита на Гена е от народното ни песенно богатство. Не случайно и българската опера "Гергана" вписва в репертоара си. В детството чрез радиото открива класическата музика, операта. Мечтата да раздава гласа си подбуждат и гледаните филмирани опери "Руслан и Людмила", "Иван Сусанин", киноразказът за италианския композитор Белини "Каста дива". Баща й настоява да следва медицина, но тя е щастлива на 20 г. да влезе в класа на "най-добрия вокален педагог в света" проф. Христо Бръмбаров в МА "П. Владигеров". Открил "златото в гърлото й", маестрото отсъжда: "Гена Димитрова притежава глас, който се ражда веднъж на сто години." Потвърждава оценката и легендарният диригент на ХХ век Херберт фон Караян, изричайки: "Доживях да чуя

глас, който само боговете заслужават

Преди паметните срещи с корифея Караян нашата Гена, както с обич я наричахме, като студентка, без да се срамува от труда си, мие чинии в стола, плете пуловери, за да се издържа. Извоюва си и специализация в Италия. Прибавяше в колекцията си немалко златни отличия. Сред тях с особен блясък е голямата награда "Джакомо Пучини" и "Златен Верди". Признание бе да я нарекат "Златен Вердиев глас".
Истинският триумф за красивата, скромна посланичка на певческата ни школа идва в началото на 80-те години, когато среща най-добрите диригенти, режисьори, партнират й прославени певци. За световноизвестния италиански кино- и театрален режисьор Франко Дзефирели тя е "един от най-големите гласове на века". Тя пък откровено признаваше: "За мен целият живот бе да обуздавам този голям глас. Прекалено смела съм на сцената, но в живота - не. Започнах голямата си кариера малко по-късно. В чужбина пеех предимно в "Бал с маски", "Трубадур", "Ернани", "Тоска". Едва след 40-ата ми година се заредиха големите драматични роли като Джоконда, леди Макбет, Турандот. За седем сезона в Миланската Скала изпях най-големия си репертоар. Започнах с "Турандот", "Ломбардци", "Аида", "Селска чест", "Макбет", "Тоска". Щастие е за всеки певец да попадне в Скалата. В този театър се чувствах на мястото си, там сякаш усещах господ върху мен.

Певецът се създава с времето

а начинът на подбор е този, който ние правим... "Отговорността да дадеш точна, безпристрастна оценка в началото на пътя на певеца е огромна." И друго напомни тогава "единствената" - талантът "трябва да зрее постепенно, полека". Пожелаваше на поелите към музикалните сцени много кураж, борба, борба и пак борба докрай, никога да не се отказват от избрания път. Загрижена за младите, изповядваше, че истинското изкуство се твори с "изключително постоянство на мисълта, желанието, волята, както и непрекъснато творческо търсене и усъвършенстване".
Гена Димитрова почти четири десетилетия щедро раздаваше феноменалната си дарба, за да развълнува хората, да грабне душите им и да ги поведе към по-чист, по-възвишен свят. Прославяха я навред из Европа, двете Америки, Азия. Тя обаче остана скромна жена, неизкушена от парадния лукс на примадоните, скъпите бижута. Посвети време и на последното си призвание - на младите, преди да почине в Милано, града на нейната слава, дето българското й име се изписваше десетки пъти на първо място в афиша на Скалата. Възхищаваше се на учениците си. Даде им самочувствие, но и поуката, че преди да започнат да печелят, трябва да се научат да губят. Забравяше да взема пари за безценните си уроци. Гостолюбивия си дом дори разтвори за някои възпитаници. Сравняваше младите гласове на България със "звезди с хубави светлини, цветя, които

Господ е създал като таланти"

Радваше се, че някои от ученичките й пеят по-добре, отколкото тя на годините им. Колко примадони биха изрекли подобна оценка.
Уви, след смъртта й не последва IV конкурс "Премия Хр. Бръмбаров". Без продължение остана и I национален певчески конкурс в Плевен (2006 г.) на нейно име. Днес държавници предпочитат топката и нехаят за културата, просветата ни. Затова ГОЛЯМО БРАВО заслужават ръководството, колективът на Софийската опера и балет и лично директорът проф. Карталов, че въпреки безхаберието възкресяват името на Гена Димитрова. Макар да е национална институция, операта не получи финансова подкрепа за отбелязване на 70-годишнината на "царствения глас". С една от най-хубавите белкантови творби - "Норма" от Белини, тръгнаха възпоменателните празници. Бисирахме "Норма" на 25, 26 и 27 март в концертно изпълнение. Какво от това, че събитието бе под патронажа на Цецка Цачева, когато нито МК, нито новобогаташи подкрепиха начинанието и лишиха артисти и оперомани от сценично представление на "Норма".
През май празничните юбилейни посвещения в Софийската опера продължават. На 14 май е спектакълът на "Турандот". Да си спомним, че с Пучиниевата творба първият български оперен театър (отбелязваме 120-годишнината му този сезон) заслужи японските овации и дори честта, запис на спектакъла да влезе в Златния фонд на Националната телевизия на Япония. Не постановка на Скалата или на Метрополитен (Ню Йорк), а на проф. Карталов с изумителната Гена Димитрова като жестоката китайска принцеса Турандот. Акцент в честването са също оригиналните филмови портрети, направени от д-р Магдалена Манолова.

Гена - гласът на Арена ди Верона

гледаме от 11 ч. на 15 май, а "Незабравимата Гена" - на 17 май. С филмиран спектакъл на "Джоконда" (21.V., 11 ч.) ще съпреживеем отново грандиозната постановка на режисьора Пл. Карталов и художника на декорите и костюмите проф. Салваторе Русо (Италия). Премиерата бе японска поръчка за първото турне на Националния оперен и балетен театър в далекоизточната страна. Оркестърът, хорът, солистите, сред които и ученици на примадоната, отново доказват, че уроците й продължават, и с представленията на "Манон Леско" (19.V.), "Набуко" (22.V.), "Дон Карлос" (25.V.) и "Бал с маски" (28.V.). През май изложбата "Незабравимата Гена", подредена в операта, проследява пътя на легендата от с. Беглеж до оперния Олимп.
Поклон към непрежалимата откриваме и в богатата програма на посветения на 30-годишнината на НДК ХVI салон на изкуствата. Под патронажа на посланик Стефано Бенацо в зала 1 на Двореца на 27 май ще се излъчи запис на спектакъл на Арена ди Верона - заснетата от RAI постановка е "Набуко".
Към световното признание пожелаха да прибавят благодарностите си две нейни ученички, срещани с награди и зад граница. Радостина Николаева през март покори с най-новата си партия - на Норма. Докосването до всеотдайната жена, личност, младата певица приема като

особен дар на съдбата

"Респект, уважение - не, не се намират думи за преклонението ми към божествения талант - признава Радостина. - След Норма на Гена Димитрова да пееш тази партия е нелека задача, голяма отговорност. Но и щастие. Така приемам и участието ми през май в "Манон Леско" и "Дон Карлос". Благодаря на маестрата, че с куража си да покори най-трудните сопранови партии ни подсказва какво ние трябва да правим и след нея. Благодаря за пламъка, който запали в нас, певците, а и в зрителите. Научи ме да бъда достойна, горда българка, наследница на плеяда певци, от известни по-известни, по-надарени. Да популяризирам оперното изкуство преди всичко в България е щастие, мисия."
От далечна Монголия преди години дойде и се влюби в България Баясгалан Дашням. Любимата ученичка на Гена през април за първи път защити Вагнерова героиня - Брунхилде от "Валкюра". Нарича уроците на "царствения глас" "сбъдната мечта, божи дар". "За мен изкуството й е върховно, изглежда ми недостижимо. Сигурна съм, че не само аз изтръпвах, когато се лееше гласът й. Благоговеех пред нея и когато споделяше огромния си опит с нас. Благоговея днес пред светлата й памет. Преди да изляза на сцената, особено с нейна роля (Турандот, Сантуца, Тоска, Абигайле, Мини, леди Макбет), моля се за помощта й свише. Гена Димитрова винаги ще ни липсва. Завеща ни много и трудно превземаеми върхове. Свят дълг е да сме достойни за името й. И никога да не я забравяме."
За юбилея БНБ пусна сребърна монета с образа на Гена Димитрова.