Отново за най-добрата политика- честността!
Преброяването на дивеча не е шега работа, а сериозно и отговорно задължение
/ брой: 143
Въпрос на чиста психология, познат ни от случката с емблематичния герой на социалистическия реализъм Андрешко - там, където е законът, мене ме няма. В нашия вариант - защо да казвам истината, след като мога да излъжа? Не че има някаква нужда, не че ще последва някаква санкция, не че от това зависи нещо - просто такава е традицията. Дълбоко вкорененото чувство на българина, че несправедлив е всеки закон, който му бърка кефа, че може да е доволен от себе си само ако преметне някого, че няма по-сладко нещо от забранения плод, респективно - от откраднатия, вече години наред, за всеобща почуда, му играе лоша шега. Ужким е ясно - има ли по-извинително нещо от лъжата на ловеца или риболовеца - хора и бездруго прочути с юнашките си преувеличения и с героическите си небивалици? И изведнъж се оказа, че не е така.
Просто защото в свръхрационалното общество на народите от Европейския съюз ловците много отдавна вече не докарват "от калема", т.е. само от таксациите ловната статистика, сведенията за популациите, дивечовите запаси, плана за отстрел... Ако разкажа там на каква таксация присъствах тази пролет, дори смях няма да събудя, а недоумение - още в ранни зори започна да къкри върху огъня казанът за курбана, върху скарата зацвърчаха приготвените през нощта кърначета; кани с вино, стъкла с ракия, каси бира започнаха да обикалят насядалите ловци, а във все по-оживения им разговор можеше съвсем случайно да се долови:
- На Големата рудина едно сръндаче като го насветлели кучетата...
- Таман спирам трактора и едно зае като изскочи из репкото...
- Нема ги вече гривяците, какво ми разправяш, аз един миналата година видях в Кукувишкото...
Ядене, пиене и циганска музика цял ден, споменаване на дивеча и лова само в пиперлии разкази и случайни реплики, единствените животинки наоколо - вездесъщите врабци и стремителните лястовици, и на другия ден -чистичък отчет с данните от таксацията в дружеството... И единственият принцип, на който се слугува, е да се завишават данните за наличния дивеч в ловните полета, та белким се завишат и нормите за ползването му от конкретната дружинка.
Подобна практика най-малкото доказва недвусмислено, че ловците не са достигнали до разбирането да бъдат истинските стопани на дивечовите запаси, при това стопани, загрижени и заинтересовани, които с дейността си пресичат неблагоприятните фактори и осъществяват наблюдение и редица помощни действия за оцеляване на дивечовите популации.
Част от този проблем е реалното отчитане на отстреляния през сезона дивеч, което представлява най-убедителната статистика за броя и разпространението му, респективно за запасите и перспективите му. Особено това се отнася за дребния дивеч, традиционно пренебрегван от българските ловци, чието значение обаче поради попадането на много видове в списъка на застрашените в Европа у нас непрекъснато ще нараства - ако положим усилия за правилното му стопанисване, разбира се.
Та може би е време да оставим опашатите истории за тържествата и гуляите, а за дивеча да се придържаме до древния принцип - честността е най-добрата политика.
Още повече, че за нея тези от Европа са готови да плащат суха пара.