Още един забравен писател
/ брой: 212
Тома Димитров Измирлиев, подписвал произведенията и с псевдонимите Фома Фомич, Гарабед Бедни, Шило и други, е наш голям писател-хуморист и сатирик. Роден е на 9 септември 1895 година в град Кукуш и е починал на 22 ноември 1935 година, едва на четирийсет години. Учи в родния си град и в град Битоля, а през 1913 година семейството му заедно с други бежанци се премества в София, в бедняшкия квартал Ючбунар. Продължава своето образование в Цариград, но прекъсва, поради избухналата война. Тома Измирлиев е роден батко на Христо Смирненски и има важно участие в неговото израстване като гражданин и творец с леви убеждения. Христо започва да публикува свои куплети едва седемнайсетгодишен при това безпартиен. Самият Тома Измирлиев става член на комунистическата партия през 1921 година.
По-късно, преследван като комунист от тогавашните власти, Тома Измирлиев се преселва в Хасково, където живеят родителите на жена му, майка на двете му деца. Там работи в Сметната палата, редактира вестник "Утринна поща" и издава двете си, отпечатани приживе книги: "Премеждия" - разкази и фейлетони (1930) и "Смях и злъч" - стихове (1031).
Всеки ред, написан от Тома Измирлиев - във фейлетоните и в стиховете му, е насочен против онези, които дерибействат на гърба на отрудения ни беден народ. Ето началото на едно случайно взето стихотворение със заглавие "Депутат":
"Депутат! Депутат!
То е чудо занаят! -
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш, взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят..."
Случайно цитирах началото на това стихотворение. Неговото продължението, както и всички други редове, написани с по-голямо поетическо майсторство от талантливия поет и фейлетонист, представляват призив за борба против експлоататорския строй. Чудесна характеристика на човека и писателя Тома Измирлиев дава в един свой текст Йордан Нанчев. Той пише:
Човекът Тома Измирлиев - с широка добра душа, с нескрита симпатия към угнетените, с подчертана преданост към всичко, що е чист морал, личен и обществен...
Писателят Тома Измирлиев - светлият лъч на смеха, на духовността, осветил педи много години всекидневието и прахоляка на провинциалното Хасково...
В онези години сатирикът пише и печата много. Негови стихове и фейлетони могат се намерят в хумористичните издание от онова време "К`во да е", "Българан", "Щурец", "Звънар", "Смях и сълзи", "Барабан" и други.
Сатирикът печели привърженици не само с чувството си за хумор и поетичното си майсторство, а и с близките си до широки народни слоеве теми от бита и всекидневието, които той поднася така, сякаш са мисли на читателя. Много от тях не само по актуалност на съдържанието, а и по езикова чистота са писани сякаш снощи или онзи ден!
Големият писател не мисли за това, че написаното от него един ден ще остарее - било като тематика, било като език и стил. Пише си големият писател за важните проблеми на времето, в което живее, ама си пише сякаш на шега и, ако ги е познал, тоест ако наистина е голям писател, ние след (в случая само 120 години) ще го четем и се чудим на прозорливостта му. И друг път съм си мислил - не е ли добре да си припомняме (чрез сегашно отпечатване във вестника) забравените, но актуални стихове на големите наши поети, поне на сатириците.
Рицарят на перото и на веселото настроение Тома Измирлиев може да бъде титулуван с най-силните прилагателни, които са подходящи за сатирик, тръгнал да събаря потисническата власт. Няма да е пресилено ако кажем за него следните думи: обикновен и различен, близък до хората, сякаш бъркащ душите им, вечен и незабравим...
От "сламките", до които прибягнах, за да напиша тези редове, независимо от факта, че много ценя и обичам Тома Измирлиев, си избрах следния текст за финал. Ще го цитирам: "Малко е тъжно, когато сатирични произведения, писани около от 1920 година, са толкова актуални днес!”