Няма го някогашното Банско

За първи път посетих този град през 1962 г., като част от ученическа екскурзия. Тогава стигнахме до него с влак до гара Септември, а после с теснолинейката. Това беше едно живописно пътуване. Малкото зелено локомотивче се движеше с дърва, вагончетата се люшкаха на завоите, скоростта рядко надминаваше 50 км в час. Но когато след 5 ч. пътуване стигнахме до гара Банско, не ни се искаше да слизаме от влакчето. Не бяхме изморени, въпреки дългото пътуване. Оставихме си багажа в туристическа спалня, където щяхме да пренощуваме, и тръгнахме да се разхождаме из улиците на градчето. Бяхме силно впечатлени от къщите, повечето едноетажни, с типичен старобългарски архитектурен стил, създаван през вековете - на пръв поглед еднообразни, но всяка със свой специфичен облик. Над всички се извисява камбанарията на черквата "Св. Троица", построена през 1835 г.

54 години по-късно

Така запомних Банско от 1962 г. После на няколко пъти само минавах през него и нямам впечатление за промените през годините. Сега отново го посетих по покана на мой познат, съсобственик на един от най-големите хотели в града. Пътувах с автобус и стигнах за 2,5 ч. Той не спря на автогарата, защото била в ремонт, както и улиците, които водят към нея. На временната спирка, където ме остави, попитах хора далече ли е хотела, а те ми отговориха, че се намира на около 4,5-5 км. Беше рано след обяд. Слънцето напичаше, а имах и доста багаж, затова реших да ползвам такси. Наех единственото, което се намираше там, и потеглихме. По пътя забелязах табелката, според която за 1 км тарифата е 2,50 лв. Попитах шофьора наистина ли е така, а той ме успокои, че това били цени за зимния сезон, а сега е много по-евтино - само 1,50 лв. за километър. Разстоянието до хотела се оказа 4,2 км и за превоза платих 7 лв. (половината от цената на автобусния билет от София до Банско), защото има и начална такса от 1,80 лв. Настаниха ме в студио - стая със санитарен възел и кухненски бокс. Вътре телевизор с 46 програми, хладилник, гардероби, шкафове с чинии, чаши и прибори, диван. Широк балкон с хубав изглед. Моят познат ми беше казал, че съм гост и няма да плащам, но аз се заинтересувах колко струва нощувката в такова студио. Оказа се, че цената е 65 лв. на човек, но извън сезона, а през него е 90 лв. Беше ми осигурено и храненето - закуска, обяд и вечеря - качествена и изобилна храна. Но пак полюбопитствах - колко струва това. Оказа се, че закуската е 15 лв., а обядът и вечерята по 20. Но пак извън сезона, докато през него е съответно 21 и 28 лв. Поръчах си кафе, за което платих 2,50 лв., а узнах, че през сезона струва 4 лв.

На разходка из града

Освен главната улица и някои около центъра, почти всичко друго е коренно променено. Сега градът прилича повече на голям курортен комплекс, в който преобладават хотелите, ресторантите, механите и различен вид подобни на тях заведения. Всичко е модерно направено, условията граничат с лукса, но останах с впечатление, че няма посетители. Пак от любопитство се отбих в няколко хотела и попитах има ли свободни места. Навсякъде ми предложиха апартамент, студио, единична или двойна стая. Направи ми впечатление, че много  магазинчета са затворени, а в големите търговски вериги не работят отделите за плодове и зеленчуци. Бутилка ракия, която в София струва 7 лв., се продава за 10,50 лв. Скромна вечеря в битово заведение с 50 мл аперитив, салата, ястие и 2 чаши вино струва 60 лв. Питах собственици на магазини и заведения - навярно в Банско хората са с високи доходи и града се посещава от високоплатежоспособни туристи, за да са високи цените. А те ми отговориха, че не е така, но понеже оборотът е нисък, се разчита на надценката.

Оценката за бизнес климата

С моя познат се срещнахме едва на третия ден. От него научих оценката за състоянието на бизнеса в Банско, от човек, който е вътре в него. Градът е с население 14-15 хил. жители, а хората в  трудоспособна възраст са към половината. В града няма предприятия, всичко се крепи на туризма. Извън сезона заетостта на хотелите е около 15%, което осигурява работа на не повече от 1200 души. Всички чакат зимата и падането на първия сняг. Тогава хотелите се изпълват с посетители, заетостта на легловата база достига 85-90%, а през коледните и новогодишните празници и до 100%, същото е и за студентския празник. Пускат се лифтовете, отварят се неработещите ресторанти и битовите заведения, заработват фирмите за ски екипировка - продажба и отдаване под наем. Любители на зимните спортове и заснежената планина от България и чужбина изпълват града и временните му обитатели достигат над 90 хил. души, а в някои моменти и до 100 хил. Това твърдение не е без основание, защото легловата база е с капацитет 115-117 хил. И всичко това е при положение, че цените през сезона се вдигат с 30-40%.

И това не е достатъчно

Но този бум продължава 3, максимум 3,5 месеца. После отново настъпва отлив, който е с продължителност 9 месеца. Естествено е, че само за 3 месеца интензивна експлоатация на базата не може да се постигне висока годишна рентабилност. Поради това срокът за възвращаемост на инвестициите се удължава значително над предварителните очаквания, а голяма част от тях са заемни и трябва да се изплащат целогодишно. Навярно затова има многобройни обяви за продажби на апартаменти, етажи и цели хотели, ресторанти, битови заведения, магазини, кафенета. Исканата цена е средно 350 евро за кв. м, но има и по-ниски. Притежателите на недвижими имоти искат да се прокарат нови ски писти и лифтове. Но те срещат съпротивата на екологичните организации, които се борят за запазване на природата. В тази битка не се знае кой ще надделее.
Въпреки посочените проблеми в Банско продължават да се строят хотели. Голяма част от пустеещите някога извънградски територии са превърнати в оазиси за почивка, спорт и развлечения. Инфраструктурата е в много добро състояние. Тротоарите са покрити с плочници, по уличните платна няма дупки и въпреки това се правят периодични ремонти.

В търсене на по-голяма заетост

От някогашно село в Разложка околия Банско се е превърнал в привлекателен и перспективен център за зимен туризъм и спорт. Основният проблем, който стои пред него, е да се постигне по-голяма заетост на хотелите и ресторантската база през пролетта, лятото и есента. Опити в това отношения се правят. За да се покаже привлекателността на Пирин, когато той се е отърсил от снежната си премяна, се предлагат пешеходни и конни маршрути за хора от различни възрасти - от деца до пенсионери. Докато това обаче все още е начинание, остава мечтата на старите банскалии - едрите камъни в коритото на река Глазне да се превърнат в прочутия деликатес "Бански старец", а тя самата - във вино. Но истински "Бански старец", който се е правел от специално подбрано месо със специфични подправки, сега не може да се намери никъде, както и банско вино. Други специалитети обаче продължават да съществуват, като например прочутата банска капама. Въобще - заслужава си да отидете в края на лятото и началото на есента например, когато там цари тишина, спокойствие и има възможност за много приятна отмора. Стига да е по джоба ви.