Репортаж
Новият бял дроб на Земята
В Китай разбират "зелената политика" по друг начин
/ брой: 95
Таня Глухчева, Пекин
Незаконна сеч. Масово обезлесяване. Нарушаване на екоравновесието. Изчезващи видове. Безнаказаност. Все по-замърсен въздух. На фона на тази апокалиптична картина планетата ни изглежда обречена. Но дали наистина е така? До съвсем скоро отговорът на този въпрос щеше да бъде категорично "да", имайки предвид алчността на дървената мафия, посегнала не само на нашите вековни гори, но и на т.нар. "бял дроб" на Земята, както наричат Амазония.
За щастие, подобно на всички живи същества, и планетата се нуждае от два такива органа, за да работи, както трябва. На малцина е известен фактът, че Китай се грижи за кислорода на Земята. Но за местните това не е нищо ново.
Още от древни времена китайците изпитват голяма почит към природата. А днес спазват традицията всяка година на 12 март да засаждат дървета. Обичай, започнал приблизително 30 години преди подобна инициатива на ООН.
И все по-нови и по-строги правила се въвеждат, ако някой се осмели да посегне на горите. Въпреки че през 90-те години на миналия век голяма част от земите били използвани за земеделие, миньорство, днес се прави всичко възможно да бъдат възстановени залесените участъци.
Първият природен резерват е основан през 1956 г. До първата половина на 2023 г. те са общо 5. Запазването на екоравновесието, съхраняването на биоразнообразието е едно от най-важните и съществените неща за китайците. Затова се притесняват за вероятността някои видове да изчезнат. Например имат договорки с различни страни. Скоро от Гвиана, в рамките на година, ще бъдат изпратени 2 ягуара - двойка. Любопитно е да се узнае, че в знак на приятелство се изпращат панди в други държави. "Но те не са подарък", уточняват местни еколози. "След известно време те отново се връщат в родината си, т.е. при нас".
Но как успяват да се справят с изкушилите се да секат незаконно дървета? Защото да, и тук, както навсякъде по света има такива хора. Отговорът е - сурови закони.
А още по-точният отговор е - сурови закони, които се прилагат. Мониторингът в страната е много силен. Какво е точно наказанието? То зависи от степента на престъплението - точно какъв процент е унищожен, кой вид и т.н. А при нас? Съвсем спокойно се чуват дърворезачките посред бял ден, пълни тирове с дървесина вървят по магистралата и никой не обръща внимание на подадените жалби. Защото всичко се случва с нечия "благословия". Или общо... сътрудничество.
Хубаво е да има сътрудничество. Но като това в Китай. Където то е между правителството, Китайската академия на науките и местните хора. Те работят на принципа "сговорна дружина, планина повдига". Разбира се, че имат различия понякога. Спорят, обсъждат, предлагат идеи, но когато се вземе решение - всички работят, защото съгласие е постигнато.
Зоологическите градини са друг важен фактор.
Вероятно много природозащитници и НПО-та, грижещи се за правата на животните, няма да се съгласят, но истината е, че някои видове живеят по-дълго, когато са в зоопарка. Например, оказва се, че сред дивата природа, когато са в естествената си среда, пандите живеят около 15-20 години. Когато са в зоологическата градина, оцеляват дори 30 години, равняващо се на 90 човешки.
Докато у нас и съседните ни държави дървената мафия процъфтява и на много места се забелязват отдалече оголените планински склонове, а по време на управлението на крайнодесния бразилски президент Жаир Болсонаро съвсем законно се опожаряваше и унищожаваше Амазония, за да се удовлетворят нечии бизнес интереси, на другия край на света се грижат за баланса в природата.
Новият президент на Бразилия, левият Лула да Силва обеща да спре съсипването на джунглата. Южноамериканската страна е в много добри отношения с Китай. "Чуждият опит и добрите и лошите практики на другите държави са важни за нас", неведнъж са казвали китайските политици. "Вярваме, че международното сътрудничество може да бъде само от полза".
Ако Азия и Южна Америка се превърнат в необходимите два бели дроба на Земята, какво ще прави Европа? Дано не се наложи да внасяме кислород, както преди години находчиви нашенци продаваха торбички с "чист въздух от Родопите". Да не се наложи ние да ги купуваме в недалечно бъдеще. Но не от Родопите или някъде в Европа, а от други континенти?!