Непознатото лице на Китай

Таня ГЛУХЧЕВА, Пекин

Когато човек отива в друга държава, често осъзнава колко малко всъщност знае за нея. В повечето случаи изпада в културен шок щом разбере, че голяма част от написаното в Интернет... не е така.

Щастливата случайност или стечението на обстоятелствата ме отведоха в Китай. Първите асоциации, които изникват в съзнанието са за жени с малки стъпала, деформирани през годините от бинтовете и парцалите, които не са позволили да пораснат. Много смог и вечно забързани хора. Традиционна медицина, пържени скорпиони и прилепи за ядене и най-вече - една изолирана страна.

А истината е, че човек попада сякаш в бъдещето. 

За една седмица в Пекин, се преминава през 3 фази:

1. Очарованието. Забравете за всичко, което сте чели или чували. Когато попаднете тук, първоначалната реакция е: "Пренесох се в бъдещето". Технологията е навсякъде - така се пазарува, кеш имат само чужденците. Ако нямате време да си вземете истинско куче, си купувате робот - лае и маха с опашка като живо. 

Хората са сраснали с телефоните си - те се използват за абсолютно всичко! За поръчване на храна, за пазаруване на дрехи, телефони, компютри. Дори, колкото по-често се използват приложенията - по-големи отстъпки има. На въпроса ми дали не се страхуват от онлайн измами, в отговор местните само вдигат рамене и казват: "Да, в началото се притеснявахме, но решихме да поемем риска и сега сме доволни. Дори и много от възрастните хора свикнаха да пазаруват по този начин." Друго предимство, което стана ясно е, че по този начин са открити много нови работни места - по цял ден обикалят мотори напред-назад и се доставят поръчки.  

Улиците са чисти, кога успяват да изпразнят кофите за боклук остава загадка, винаги са празни, няма просяци и бездомни хора, полицията следи за реда и е напълно безопасно да излезеш, по което и време на денонощието.

2. Излизането от ступора. То се случва при първото пресичане на по-голяма улица. Зелената светлина не ви дава задължително предимство, защото не винаги шофьорите спират, а и никога не знаете от коя страна ще изскочи моторист. Въпреки това, броят на произшествията е доста малък, но... никога не се знае дали няма да станете жертва. Затова - очите не на 4, а на 8 трябва да бъдат отворени.

3. Адаптирането. В крайна сметка и тук живеят хора: ниски, високи, дебели, слаби. Стига да успеете да намерите баланса във всичко, както го правят китайците - животът става по-лек. Когато изпитате тъга, нервност, умора - отивате в най-близкия парк и се отпускате. Някои започват да танцуват, други да ловят риба, трети просто сядат някъде и почиват. Важното е, че никой не пречи на останалите и не навлиза в личното му пространство.

След решението на управляващите страната да стане по-отворена към останалия свят, се предлагат различни културни обмени, където най-ценното е - намирането на нови приятели.

И постепенно стереотипите започват да се изпаряват. С всеки изминал ден. Пазарът, където са се продавали пържените скорпиони и водни кончета е бил затворен поради пандемията и не се знае дали ще възобнови дейността си. Дори повечето китайци малко се притесняват, че чужденците свързват кухнята им точно с това. Затова с удоволствие ще ви заведат на ресторант, за да ви покажат какво в действителност консумират. А то е - смесица от вкусове: комбинират сладко и кисело, солено и горчиво. В една супа може да намерите спагети, парче месо, парче ябълка и четвърт яйце. Но... оставате очаровани.

Дори мръсният въздух се оказа силно преувеличен, особено в сравнение с някои европейски градове. "Усърдно се опитваме да въведем повече зелени политики, за да направим Пекин чист град", коментира местна жена, без дори да подозира, че са крачки напред. Вярно, прекаляват с употребата на пластмаса и не изхвърлят разделно боклука, но все по-често се говори за рециклиране. А столицата изобилства от дървета и зеленина, за които се грижат. Повечето коли, мотори и колела са електрически. Заради големия брой автомобили правителството е взело решение регистрационните табели с номерата да са в различни цветове: сини, зелени... взависимост в коя част от града искаш да караш. И няма как да се направиш на тарикат и "да надхитриш системата". Полицаи следят за реда през няколко метра.

Фактът, че те са навсякъде допринася за неописуемото чувство да знаеш, че по всяко време на денонощието можеш да излезеш навън и да ходиш съвсем спокойно. Или да държиш вкъщи голяма сума пари, няколко човека да видят къде ги оставяш и... никой да не се изкуши да ги вземе!

По същия начин оставате изумени как хората отиват в ресторант или кафене, съвсем спокойно си държат ключове или отворена чанта на маса, заобиколени от напълно непознати, в това число и чужденци. Дори не предполагат, че нещо може да им бъде взето.

За Китай и неговите традиции, кулинария, бойни изкуства, начин на живот ще запознаем читателите на ДУМА в някои от следващите броеве.