Нашествието, което ни очаква*

Виктория Георгиева


„Трябва да пускаме мигрантите, защото идват с любов, а Европа е застаряващ континент”. Ако тези думи ви се струват абсурдни, още по-абсурдното е от чия уста са изречени. Шведката Илва Йохансон, европейският комисар по вътрешните работи, ги казва на бившия директор на граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ от 2015 до 2022 г. Фабрис Леджери, като го пита защо в агенцията се налагало да има оръжия и униформи.

Фронтекс

Да повторим, защото звучи фантасмагорично. Фронтекс, която е Европейската агенция за гранична и брегова охрана, действаща с охраната на държавите-членки, имаща задача граничния контрол на шенгенското пространство в ЕС, с основен приоритет връщането на незаконни мигранти и наблюдение на границата, с цел опазване на Европейско пространство, трябвало да посреща с червен килим и хляб и сол незаконно влизащите на Стария континент мигранти.
Можем да заключим, че г-жата - къде поради по-напредналата си възраст, къде поради разни специфики в характера и разбиранията, къде поради разни ментални проблеми, е дрънкала небивалици, обаче няма как да се успокоим, че никой не я слуша. Става дума за европейския комисар по вътрешните работи, в чиито правомощия влиза управление на политиките на ЕС, разходване на средствата на Съюза, предлагагане на закони. Г-жа Йохансон даже добавила, че „няма никакво значение кой и какво мисли, защото мигрантите, независимо дали харесвани или не, трябва да бъдат приветствани“.
Както подчертава Леджери, приоритет на „Фронтекс“, според него (а и според официално обявените цели и задачи на агенцията), е да се бори срещу незаконното преминаване на европейските граници. Но Йохансон пък настоявала, че приоритет са правата на търсещите убежище, като отправила и съмнения, че „Фронтекс“ е била съучастник в „незаконните отблъсквания“ на гръцките власти.
Леждери многократно през годините предупреждаваше, че „Фронтекс“ буквално е била „похитена“ от Европейската комисия, като изначалната роля на агенцията е била погазена и Пактът на ЕС за миграцията и убежището е позволил на ЕК да „насърчи притока на мигранти“. Несъгласен със случващото се, той подаде своята оставка през 2022 г., като сред основните му критици бяха разни НПО-та, които го обвиняваха, че толерирал незаконното връщане на мигранти и малтретирането им.

Родните неволи се задълбочават

Ако доскоро се утешавахме, че мигрантите нито искат да останат у нас, нито са желани, нито има как да бъдат върнати тук и задържани, от два месеца ситуацията коренно се промени. Българският данъкоплатец, българският гласоподавател, българинът все още не е разбрал и не е видял какви обещания даде министър-председателят Николай Денков, който на 29.12.2023 г. си сложи подписа под споразумение за вдигането на австрийското вето, касаещо водния и въздушния Шенген.
Уж беше уговорен и същественият сухопътен Шенген, но се оказа точно „уж”, защото преди ден австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер заяви, че страната му е твърда по отношение на ветото на страната му върху пълното присъединяване на двете страни към Шенгенското пространство. Не пропусна да добави и че "Компромисът за въздушен и воден Шенген предвижда ясни условия", подчертавайки, че според писмените договорки лицата, търсещи убежище и регистрирани преди това в Румъния и България, трябва да ни бъдат върнати.
Миналата седмица и това започна да се случва - на територията ни кацнаха първите върнати от Австрия и Германия мигранти. Поради съзнателно наложеното от властите информационно затъмнение, не стана ясно каква е бройката им. Появиха се спекулации, че се касае за 142 (по думите на Тошко Йорданов от ИТН), а лаконичните и едвам изречени думи на някои от управляващите бяха, че се касаело едва за десетина човека, като малко по-късно цифрата стана 18. Макар и непотвърдено, се появи информацията, че един от мигрантите бил с белезници (думите са на лидера на „Възраждане”). Непотвърдено, защото върнатите бяха... скрити зад параван.
Както се очакваше,

връщат ни лица, извършили тежки престъпления

И ако тогава, преди десетина дни, все пак се намериха наивници, които да твърдяха, че нямало нищо нередно, че се касаело наистина за единици, че опозиционните партии извличали дивиденти от темата, плашейки и без това негативно настроените в мнозинството си българи, и прочее, и прочее, буквално преди часове се разбра защо е тази информационна мъгла, в която тънем от два месеца.
Истината беше разкрита не от някой от властниците ни, не от някой друг политически лидер, не от случайността, което отново щеше да доведе до спекулации това факт ли е, или нечия удобна интерпретация, а от Баварската държавна служба за убежище, която официално, на страницата си, обяви успешната депортация на 23-ма души в България. В един от абзаците (обграденият в жълто), четем, че сред депортираните са; „Шест човека, осъдени за убийство, непредумишлено убийство, тежка телесна повреда, сексуални престъпления, грабеж при утежняващи обстоятелства и пране на пари”.
23 от Германия, 6 от които, осъдени за тежки престъпления. Колко са кацналите от Австрия, очакваме да разберем от австрийците, защото е ясно, че нашите управляващи, застанали в поза партер, няма да благоволят да ни уведомят.
Разбира се, ние можем да си задаваме въпроси от сорта на: откъде-накъде ни връщат престъпници, които са осъдени от немски съд за тежки престъпления, извършени не на наша територия; защо властниците ни се съгласиха да се превърнем в поредното европейско гето, в което да вилнеят престъпници, които дори не са родно „производство”; колко още подобни ни предстои да приемем; при положение, че в България НЯМА затворени центрове за мигранти и бежанци, а всички са от отворен тип, осъдените изнасилвачи и убийците ще се разхождат съвсем спокойно по улиците ни ли?
Е, вероятно повечето въпроси са реторични, но можем да продължим да си държим

заровени главите в пясъка като щраусите,

вярвайки, че всичко е брутална дезинформация и тук ще ни връщат само някакви единични бройки друговерци, чиито професии са почтени – лекари, инженери и прочее. Всъщност един от въпросите по-горе вероятно вече има и своя конкретен отговор. Според новия миграционен регламент на ЕС, който се очаква да бъде гласуван съвсем скоро, ще сме длъжни да приемем най-малко 0.9% процента от общото число на нелегалните, които са влезли в Съюза за една година. Не е трудно да разберем и бройката – влизаме на страницата на Европейската комисия в раздела: „Статистика за миграцията към Европа” и виждаме графиката за 2022г.
Нелегалните влизания са 331 433. Ако се налага, вадим калкулатор и смятаме 0.9% от посочената бройка. Това ще са тези, които трябва да бъдат настанени на територията на страната ни. А да не забравяме и че писахме на какъв принцип е извлечено числото 6000, което беше масово споделяно, включително и от австрийски медии, които те искат да ни върнат и които според  Дъблинското споразумение (което също е в сила) са си „наши”. Бройката беше потвърдена и от председателят на ДАБ (Държавната агенция за бежанците) Мариана Тошева, според която това е ориентировъчната бройка на лица, минали през България и заминали за Австрия.
И ако съберем двете стойности, вероятно рязко ще ни причернее – съвсем в унисон с цвета на нашествието, което ни очаква. По-конкретно – челните две места за 2022 г., по гражданство, се държат от сирийци (83 210) и афганистанци (57 825). А може би, все още има наивници, които наистина се утешават с думите на Илва Йохансон, че мигрантите идват в Европа с любов...

Флагман
*Заглавието е на редакцията