Начин на смърт, а не на живот
В Афганистан за година са убити 739 деца, а в Ирак живеят 4.5 милиона сираци
/ брой: 59
Дълга колона от смълчани и тъжни хора, носещи на ръце своите малки дечица и побутвайки отрупани с вързопи колички, подплашени се влачат към неизвестното. Те имат една цел - да спасят своето бъдеще - децата. Тази картина е добре позната от документалните филми за Втората световна война, от времената, в които фашистите прочистваха Европа от "некачествения материал" - евреи, цигани и славяни. И така създаваха безнадеждните бежански потоци. В днешно време господстващите в информационното поле вездесъщи телевизионни централи не показват подобни картини от страните, в които от дълги години се водят войни. Милиони са бежанците в Ирак и в Афганистан, милиони са страдащите дечица, лишени от семейство и от грижи и оцеляващи в условията на жестоко насилие, мизерия и болести. За тях научаваме само от статистиките. А те са ужасяващи - в Ирак "живеят" 4.5 милиона сираци, а в Афганистан за една година са убити 739 техни връстници - броят на осакатените не е известен.
Страхът е изписан на личицето на това иракско момиченце
Безправните сираци
Един от тях е десетгодишният Фадел Мохамад Раад. Израснал е в условията на жестоко насилие, което не секва в родината му от пролетта на 2003 г. когато американците с помощта на англичаните окупираха страната. "Родителите ми бяха убити при експлозия в центъра на Багдад миналата година. Със сестра ми останахме сами. Имаме роднини, но никой от тях не се наема да ни приюти. Принудени сме да работим, за да преживяваме." Думите на Фадел цитира Дебора Лутърбек от канадския електронен вестник Глобъл рисърч. Тя пише от Багдад за мащабите на насилието, което е вероятно най-характерната част от всекидневието там. Насилие, родено от регилиозната нетърпимост между шиити и сунити, между кюрди и араби, срещу чуждестранното присъствие, срещу беззащитните и гладните... Според социолога Хейдар Хасан Криин иракското министерство на труда и социалните грижи преценява, че над 70 процента от иракските сираци са загубили единия или и двамата си родители след инвазията на САЩ. Около 600 хиляди от тях живеят на улиците в големите градове, където оцеляват в крайна мизерия. Само 700 са сираците, настанени в 18 социални дома в цялата страна.
Криин казва, че в Ирак се нарушават правата на децата във всички сфери, включително здравеопазване, образование, семейна среда и социална сигурност. От две десетилетия, от времето на първата война в Залива, окупаторите и иракското правителство не изпълняват основните си задължения към най-малките жители на разорената страна в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на децата и резолюция номер 25 от ноември 1989 г. Конвенцията е ратифирана от 194 страни. Изключение правят САЩ и Сомалия.
Страданията на иракските деца започнаха, когато ООН наложи на страната икономически санкции, казва Криин. Отнето й бе правото да внася жизненоважни стоки, дори лекарства и образователни пособия. Оттогава в Ирак са загинали над 500 хиляди деца под 5-годишна възраст. Оцелелите и техните родители са подложени на жестоко насилие - военни акции, разрушаване на инфраструктурата, опожаряване на обществени и културни центрове, закриване на болници. Много деца са намерили смъртта си при превземането през 2003 г. на градовете Фалуджа, Хадита, Мамодия, Телфер, Анбар, Мосул и др., голям е броят и на загиналите при взривяването на неексплоадирали мини и бомби или при терористични атаки.
Милиони иракски деца водят полугладно съществуване. Както съобщава неправителствената организация Оксфам, над 8 милиона иракчани се нуждаят от незабавна помощ, а половината от населението на страната живее в "абсолютна бедност". Едно от всеки осем иракнски деца не достига пет години поради болести, причинени от липсата на питейна вода - диария, холера, тиф, хепатит и др. Употребата на оръжия като касетъчни бомби, напалм и необогатен уран са предизвикали драстично увеличаване на онкологичните заболявания особено сред подрастващите. Показателен е фактът, че всяко четвърто дете, родено във Фалуджа през октомври 2009 г., е с малформации.
Тотално съсипана е и образователната система. Две от всеки три иракски деца отпадат от училище. Министерството на образованието публикува доклад, който разкрива, че едва 30 процента от децата посещават гимназиалния курс. Много учители и преподаватели в университетите са напуснали страната.
Вътрешната миграция от 2003 г. насам е 2.2 милиона. Други 2 милиона са напуснали страната. Само в Сирия според доклад на ООН бежанците от Ирак са 300 хиляди . Сред тях също има сираци.
Всеки ден загиват две деца
Най-ужасното място, на което човек може да се роди, е Афганистан. Там на всеки 1000 новородени 257 умират, преди да са навършили една година. Причините - войната, бедността и липсата на адекватна медицинска помощ. В разорената от 30-годишната война страна половината момчета и 90 процента от момичетата в училищна възраст имат една перспектива - да се включат в голямата армия на неграмотнитте. Според доклад на УНИЦЕФ днес два милиона деца в Афганистан не ходят на училище - 1.3 милиона от тях са момичета. Много родители се страхуват да пуснат децата си вън от техните домове. Опасностите дебнат отвсякъде - погрешни въздушни удари, въоръжени атаки на талибаните срещу училища, в които учат момичета, мини, останали от дългогодишната гражданска война, самоделни взривни устройства, самоубийствени нападения на камикадзета. Международните хуманитарни организации поради същите причини не могат да развият дейността, за която са изпратени там. Талибаните превръщат работата им в твърде рискована. 45 процента от територията на Афганистан е извън зоната, до която те имат достъп. За тях е извънредно трудно да извършат дори задължителните имунизации против полиомиелит и шарка.
За нравствените устои на днешното човешко общество говори една друга статистика от Афганистан - за убитите и осакатени малолетни - всеки ден две деца под 14-годишна възраст загиват от бомби и куршуми. При инциденти, свързани с войната срещу талибаните, през миналата година са убити 2421 невинни цивилни граждани, от които 739 деца. На сметката на НАТО статистиците са записали 17 процента от тези жертви. Цифрите и процентите обаче не казват главното - безчовечно и неоправдано с нищо, дори в условията на война, е убийството на едно единствено дете. А "инцидентите" в Афганистан са всекидневие... Преди десетина дни девет деца, които събирали дърва недалеч от село Дара в провинция Кунар, бяха убити при операция на натовските войски. Непосредствено след това министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс направи изненадваща визита в Кабул, където бе посрещнат хладно от президента Хамид Карзай, отказал да приеме поредните извинения на САЩ за погрешния ракетен удар. Още повече че в същия момент при друга погрешна атака загина негов братовчед. В събота Карзай призова НАТО да преустанови военните си операции в страната. "Инцидентът" с избиването на деветте деца не е изключение. В същата провинция миналата година шест деца са намерили смъртта си при въздушно нападение, а при една сватба край Херат ракета отнема живота на 23-ма цивилни, повечето от които деца. Бригадният генерал Джоузеф Блоц, говорител на НАТО в Афганистан, потвърди, че 13 деца и шест жени са загинали при атентат в района на Хошамад, близо до пакистанската граница.
Като се позовава на последния доклад на Фонда на ООН за подпомагане на децата, кореспондентът на Би Би Си Мартин Бел пише: "Все повече деца в Афганистан губят живота си и все повече училища се затварят. Много семейства, особено на юг, живеят под кръстосан огън, извън обсега на хуманитарните помощи. Хиляди деца умират от болести, които могат да бъдат избегнати или лесно лекувани. Огромна заплаха за децата са мините, останали от дългогодишната гражданска война. Хиляди момчета и момичета са осакатени или убити от тях".
Всяка война е безнравствена, защото сее смърт и зло. Но тя е невъзможна, ако преди това не се отрече човекът, не се отрече неговото основно право на живот. А никой няма това право. Дори последната империя със своите височайши стратегически интереси...