На бизнеса ще му олекне, ако Дянков бъде следващият

Няколко часа след завръщането на правителствената делегация от Катар и два дни след злополучния икономически форум, на който близо 100 български бизнесмени, платили по 1200 евро, вместо среща с катарски индустриалци са изслушали добрия английски на министър Трайков, той бе принуден да си подаде оставката.
Това стана, независимо че форумът бе организиран от няколко току-що постъпили експерти от МвНР, но очевидно Борисов трябваше да намери виновен не само за това, а и за други крупни неблагополучия в икономическата област на кабинета на ГЕРБ. Това бе казано и от премиера в едно едночасово интервю пред държавната телевизия, в което той освен "гафа" в Катар спомена и забатачения проект на АЕЦ Белене, както и: "Много неща започнахме да правим с Трайков, може би в най-тежкото министерство - енергетика, икономика, туризъм. Ново вече три години все още сме само започнали. Нищо не стана по-независимо - тепърва ще правим първи копки тази година по интерконекторни връзки". В крайна сметка по-ясно признание от това на премиера за провала на собствената му икономическа политика - "здраве му кажи". Към тези негови думи задължително трябва да се добавят и прогресивно намаляващите чуждестранни инвестиции, които от ежегодните между 5 и 8 млрд. евро по време на предишното правителство, доминирано от БСП, през 2011 г. паднаха на 1,04 млрд. евро. Хиляди малки и средни фирми са пред фалит, а ОП "Конкурентоспособност" (ако се изключи инициативата "Джеръми") е с едва няколко процента усвояемост на евросредствата.
Основната причина за смяната в кабинета е

движението надолу на българската икономика

Оправдаването на някои министри за кризата у нас и с положението в Гърция не води до нищо, тъй като гръцкият бизнес не е в такава тежка криза като бизнесът в България. У нас безработицата и цените на горивата и основни хранителни стоки растат, а доходите и вътрешното потребление падат. И в тази ситуация какво направи МИЕТ за последните три години? Нищо или почти нищо, Нямаше и регулярни срещи с представителите на бизнеса и на браншовите организации, за да се чуят проблемите им. А кой друг, ако не икономическото министерство, следва да е съпричастен с проблемите на бизнеса и да помага при нужда?
  Освен неглижирането на малкия и средния бизнес от доскорошния икономически министър, основна причина за негативите в областта на българската икономика е е вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. За по-малко от три години той направи толкова гафове и стори толкова бели на българската икономика, както никой преди него. Някои по-крупни от тях са:
 Най-напред той забави близо 2 млрд. лв. плащания за обществени държавни и общински поръчки към българския бизнес, които плати с близо година по-късно през ББР, при това със 7% отбив. Това принуди строителните фирми и тези в областта на услугите да уволнят десетки хиляди работници, а някои от тях вече фалираха. И към настоящия момент българските общини дължат над 200 млн.лв. към стотици фирми, преди всичко от малкия и средния бизнес. Вместо МФ да им подаде ръка и да им отпусне безлихвени или нисколихвени заеми до настъпване на падежа на субсидията или кредита на всяка община, то им

"размахва пръст" и ги заплашва със санкции

На второ място Дянков, който иначе се хвали, че е един от стоте най-видни икономисти в света (класацията е сред неговите студенти вероятно), се оказа, че не знае какво е дефицит на държавния бюджет на касова и дефицит на начислена основа!? Бюджетът ни през последните три години неизменно е на дефицит, докато за предходните десетина години той приключваше с излишък. Това се отрази на доходите на обикновения българин, който независимо от инфлация от близо 10% не получи от лятото на 2009 г. нито лев над пенсията или заплатата си. За сметка на това се раздадоха над 120 млн.лв. бонуси на послушни държавни служители, от които най-висшата администрация за парлама върна едва около 600 хиляди лева. Вместо обаче да потърси повече приходи, с които да увеличи доходите на пенсионери и безработни, финансовият ни министър се направи на контрольор през последните дни и проверява както малки магазини, така и обекти от големите търговски вериги. Установи "леко поевтиняване", което се отнася за месото, брашното и други основни продукти от потребителската кошница. Какво според него е "леко", след като яйцата почти удвоиха цените си, не е ясно.
 На трето място, като следствие на големите дефицити на бюджета над 4 млрд. лева бяха "изгребани" и той до март 2012 г. се стопи наполовина от над 8,2 млрд. лв., оставени му в наследство от кабинета "Станишев". Този факт е в резултат от неработещата ни икономика и свитите данъчни постъпления, от една страна, и от големия размер на контрабандата на горива, алкохолни напитки и цигари - от друга. За 2010 и 2011 г. са обложени съответно едва 10,4 и 10,9 млрд. къса цигари, срещу около 22 млрд. къса през 2007 и 2008 г. При облагане от АМ на едва по-малко от половината от употребяваните у нас цигари, то как ще се съберат достатъчно приходи за увеличение на пенсии, бюджетни заплати и социални помощи? При това положение как ще се постигне обявеното от Дянков намаление на ДДС първо с 1% още през тази година, а после с 2% през 2013 г.? Очевидно е, че фискът не може

да се лиши от 700 млн.лв.

колкото ще струва на бюджета намалението на ДДС. Вероятно ще излезе прав бившият ни премиер Иван Костов, че от намалението на ДДС ще се облагодетелства не българския потребител, тъй като цените едва ли ще намалеят с няколко процента, както ни "припява" Дянков, а само ще облагодетелства няколко картела на крупни производители на стоки с монополни цени.
 На четвърто място, но не и по значимост, следва да се посочи волунтаризмът на финансовия ни министър по отношение на управлението на външния дълг. От 10 години е известно, че на 5 януари 2013 г. на България предстои плащане в размер на 1,6 млрд лв. по емитираната еврооблигационна емисия от кабинета на Симеон Сакскобургготски. В тази връзка е необходимо да бъде споменато, че от повече от две години в щата на МФ по идея на Дянков вече

не фигурира длъжността "главен ковчежник"

което поставя в зависимост от външен консултант емитирането на нов външен дълг на международните финансови пазари. Това освен че оскъпява евентуална емисия на дълг, я забавя във времето поне с няколко месеца, докато траят процедурите за избирането на външен консултант, който неизменно ще е някоя от водещите големи инвестиции банки. Досега конкурс за избор на такава банка не е обявен, а до датата на падежа на евроблигациите остават около 9 месеца. Съгласно Закона за бюджета за 2012 г. българското правителство разполага с лимит от 2 млрд. лв., с който то можеше още в началото на тази година да емитира външен дълг и с това да успокои външните ни кредитори. То обаче изчаква "най-благоприятния момент", който вече отмина - той бе около датата на сключването на сделката по редуцирането с над 109 млрд. евро гръцки дълг в началото на март. До края на тази година едва ли ще настъпи друг по-добър за българските финанси момент, но финансовият ни

министър се прави на "непукист"

тъй като е замислил друг план. На него му се иска да плати тези 1,6 млрд. лева външен дълг с парите, заделени за българските пенсионери в Сребърния фонд, в който има понастоящем 1,877 млрд. лв. Вместо след 5-6 години сегашните и бъдещи пенсионери да получават по-големи и сравнително достойни пенсии, Дянков замисля т.нар. активно управление на парите от Сребърния фонд. Под негово ръководство се изготвя специален проектозакон за тази цел. Дянков е  предупреждаван да не го прави от редица видни икономисти, в т.ч. и от българския еврокомисар Кристалина Георгиева, която заяви неотдавна, че: "Нормално е да има управление на фонда, което да дава отчет как са вложени парите. Не може само от министъра на финансите да се взима решение за Сребърния фонд и Симеон Дянков знае, че е така. Трябва да има една ръка разстояние между тях". Финансовият ни министър обаче и за това нехае засега.

Ограбването на Сребърния фонд

може да бъде класифицирано като "грабежът на века", тъй като това ще е най-голямото посегателство от страна на държавното управление в лицето на правителството на ГЕРБ над парите на пенсионерите, които станаха през времето на неговото управление най-бедната онеправдана прослойка у нас.
 Изброените, а и други крупни "издънки" на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, го правят кандидат номер 1 за отстраняване от МС. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре ще е за българския бизнес и за обикновения българин, който вече три години търпи неговите ексцентрични финансови действия. Те не са в интерес на българската икономика.