МОМА ВЕЛИКО, ВЕЛИКДЕН ДОЙДЕ
Някои позабравени наблюдения на бележития наш фолклорист и етнограф проф. Христо Вакарелски за обичаите забави на българите по време на великденските празници
/ брой: 62
В списание "България" (брой 4, 1941 г.) открих статията "Великденските песни и забави" от видния фолклорист и етнограф Христо Вакарелски (1896-1979) за обичаите забави на българите по време на великденските празници от близкото ни минало.
Както се знае, ВЕЛИКДЕНСКАТА ТРАПЕЗА, на която има драги и очаквани гости: кумци, снахи, сватове и пр., не е без вино - пише професор Христо Вакарелски. - Старинни или нови бъклици и от домакините, и от гостите се гонят около трапезата непрекъснато. Следователно наред е и онова настроение, при което се събуждат хубавите песни, научени от по-стари при по-добри трапезни моменти. И както на всяка трапеза, така и на великденската може да се изпее всяка песен освен такива, каквито са яко спрегнати с някакъв обряд. Пеят се особено такива, които покрай музикалната наслада могат да доставят възхищение и със своя сюжет: чудно сплетени положения на фантастичния мир на самодиви, змейове, лами, свръхчовеци герои, светци юнаци и пр. Във всеки случай и да се долавят някакви връзки на тия песни със самия празник, те са твърде незначителни. Тази слаба връзка може да се вижда например в името на героинята на песента, което може да бъде Велика:
Мома Велико, Велико,
Що си ми толко хубава...
Или
Велико, Великден дойде
Велика кошуля няма...
Тъй като ВЕЛИКДЕНСКОТО ХОРО е дългоочаквано, то представлява особена радост, която се отразява и в песните. Така например по цяла Северна България, особено от старото местно население, е известен мотивът: обръщение към тази празна (светла) седмица, защо е само седмица, а не е цяла година, та да се наиграят младите хоро и да се наносят на новите си премени:
Де гиди празна неделя,
Защо ми не е година,
Ами ми една неделя, -
Дреите да си понося
Либето да си полибя.
Или друга, свързана яко с други представи за пролетни зли стихии:
Вела се майци молеше:
Пустни ма, мале, пустни ма,
Барем днес на оро да ида
Да носа сукно алено,
Алено сукно, свилено.
Па я на оро пуснале,
На излез празна неделя...
Свила се вира вихрушка
И сукното напраши,
Алено сукно, свилено!
Една от честите забави за младежта на Великдена са общите ЛЮЛКИ И ЛЮЛЕНИЯ. На зелените дървета из градините по махленски се връзват въжета, на които по ред се люлеят и момите, и момците. При тия люления се пеят песни-припевки, в които се предсказва или внушава кой за коя или коя за кого ще се ожени...
Из някои източнобългарски села е интересен обичаят МАРА ЛИШАНКА. Така например в село Мехмечкьой (Росен), Бургаско, момите, хубаво пременени, приготвят една кукла, представляваща моминска глава, забрадена и накичена с всички момински и невестински накити. Това е Мара Лишанка. Изнасят прикрито тази кукла на селското хорище. Там всички моми се налавят една зад друга в две концентрични полуокръжни вериги. Момата, която е начело на вътрешната, носи в дясната си ръка Мара Лишанка, а две по две момите от двете редици пеят следната песен диалог:
- Маро ле, Лишанко,
Скоро ли ще дойдеш?
- Скоро, до година
В празната неделя?
- Ми, като ще дойдеш,
Кого ще завариш?
- Пенка главеница,
Главеник Никола!
- Не я даваме!
- Ще я земеме!
- Ще докараме
Субаш и кадия,
Ще я земеме!
- Не я даваме!
- Ще я земеме!
Като изпеят това, Мара Лишанка минава в ръцете на следващата мома, като повежда редицата, а първата отива след нея. По такъв начин се повтаря песента, докато се изредят всички моми от вътрешното хоро, след което външното става вътрешно и взема куклата. След като се препеят всички моми по такъв начин, разтурят Мара Лишанка и се разотиват.
Подобно на този обичай е ЛАДИНОТО ХОРО в Дупнишко и другаде из Западна България.
Всички тия обичаи забави, както и довършването на КУМИЧАНЕТО, което се започва на Лазаровден и свършва на Великден, са в състояние да подсилят смисъла и на песните във великденското хоро в посока на такива, които имат типичен пролетен характер: гадаещ и внушаващ женитбено щастие, така както са лазарските или боенските и молкарските - главно на Гергьовден.
Бележитият наш фолклорист и етнограф проф. Христо Вакарелски
Великденска трапеза в двора на музея в Гоце Делчев
Жени от село Баничан припомнят стари великденски песни
Празник "Червен, червен Великден" в радомирското село Извор
Тържества с магията на българския фолклор
Моминският обичай Мара Лишанка
Кумичане