Владимир Карамазов:
Младите се отказват от актьорството
Те вече се интересуват от по-други неща, станаха по-практични, казва артистът от Народния театър "Иван Вазов"
/ брой: 76
Владимир Карамазов е завършил НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Н. Сейкова. Дебютира с ролята на Иван Сенебирски в "Албена" от Й. Йовков през 2002 г. на сцената на Народния театър "Ив. Вазов". За тази роля е номиниран за Аскеер` 2003 за изгряваща звезда.
Сред театралните му превъплъщения са Ерик Ларсен в "Енигматични вариации" от Е. Шмит и Рогожин в "Идиот" по Ф. М. Достоевски в спектакли на Учебния театър. На сцената на Народния играе Ромео в "Ромео и Жулиета", Хоров в "Службогонците" по Ив. Вазов, Пердикан в "С любовта шега не бива" от А. дьо Мюсе, Дездемона в "Отело" и Едмънд в "Крал Лир" от Шекспир, Гуидо Верниг в "Празникът на Бакхус" от А. Шницлер, лорд Горинг в "Идеалният мъж" от О. Уайлд, Гюстав в "Балът на крадците" от Ж. Ануи.
През този сезон Владимир Карамазов играе в спектаклите на Народния - "С любовта шега не бива", "Отело", "Идеалният мъж", "Хъшове", "Балът на крадците", "Вишнева градина", "Сирано дьо Бержерак", "Ангели в Америка".
- Какво репетирате в момента?
- Репетирам в театър "Сфумато" пиеса, за която все още ми е трудно да говоря, тя е импровизация върху "Хамлет" на Шекспир. Спектакълът се казва "Завръщане във Витенберг", действието се развива след края на пиесата "Хамлет" - след като всички умират, остава жив Хораций и следва допускане какво се случва няколко дни след това. Постановката е импровизация на Иван Добчев. Жоро Тенев е автор на текста. Може би ще бъде любопитно да се види какво са измислили за след трагичните събития. Действащите лица са персонажите, останали живи след края на "Хамлет".
- Кога ще бъде премиерата?
- Предвижда се около 20 май.
- Все по-малко младежи, като завършат средното си образование, искат да станат актьори и режисьори. Каква е причината според вас?
- Мисля, че младите хора вече се интересуват от по-други неща и са много по-практични. Гледат за бъдещето си много по-отрано и се насочват към сфери, от които наистина могат да живеят добре, да се развиват и да отидат да работят в чужбина.
- Това не е ли тъжно за актьорското изкуство в България?
- Тъжно е. Аз даже си направих равносметка - в момента голяма част от преподавателите в НАТФИЗ, по нищо не могат да привлекат младите, които искат да учат там. Това са хора, които те дори не са чували. Аз, когато кандидатствах, имаше толкова много имена, които познавах като Тодор Колев, Крикор Азарян, проф. Надежда Сейкова... Знаех, че са преподаватели и професори в академията от много дълго време. А днес дори не знаеш кой клас да избереш. Повечето от преподавателите в НАТФИЗ са със съмнителни качества. Единствените, които май останаха, са Иван Добчев, Маргарита Младенова, Здравко Митков и Стефан Данаилов. Едно е да си режисьор, а съвсем друго - преподавател, за което също се изисква талант. Наистина не знам какво ще стане. Казват, че страшно много е паднал броят на кандидат-студентите в НАТФИЗ. Едно време е бил към 4-5 хиляди...
- Как може да се реализира един начинаещ актьор, току-що излязъл от академията? За какво трябва да бъде подготвен?
- Смятам, че в момента много повече от младите хора имат шанс да се реализират, защото българските телевизии започват да снимат сериали и т.н. Продуцентите се опитват да плащат изключително малко и винаги опират до хора, които току-що са завършили НАТФИЗ. С тях нямат проблеми в пазаренето за пари и почти винаги ги взимат на работа. Това и за младите е добре, защото още никой не ги познава и могат да се изявят. Едно време при мен беше всичко на късмет. Няма формула. Или те канят някъде да играеш, ако направиш хубава роля, може и да те забележат, и да те поканят отново. Но има и много талантливи хора, които нямат късмет и се отказват от актьорството. Лошото е, че с тази диплома нищо друго не можеш да правиш, тя дава висше образование, обаче дефакто нямаш професия. Доста колеги и от моя клас, включително, са много талантливи, но в момента са в чужбина или работят нещо друго - в рекламни агенции и пр. Според мен трябва да имаш най-вече късмет.
- Телевизията дава работа на много актьори, но вие сте от малкото, които се дистанцират от нея и като че ли все повече предпочитате театъра?
- Бих се хванал с телевизия само ако това, което ми предложат, наистина ми харесва. С годините театърът ми е доказал, че това е моята професия, тук се чувствам най-добре, на театъра мога да разчитам. Постепенно съм си градил кариерата, постепенно съм израствал. Успял съм да си извоювам някакво място в театъра - с много постоянство и с много труд. Това е ценното. Всичко останало е плаващо - обаждат ти се по телефона, решаваш да отидеш или не - и толкова. Докато театърът е константа.
- Снимали ви се в киното? В какви филми бихте участвали?
- Снима ми се, но в България е малко странно, защото киноиндустрията няма нищо общо с театъра. Кинаджиите не харесват може би театър и малко трудно театрал може да се докопа до кино, дори не се правят и кастинги. Бих се снимал във всичко, ако сценарият е добър.
- Напоследък особено актуални са сериалите - наред с турските, се опитват да пробият и българските. Какво мислите за тези продукции?
- Това, което направиха БиТиВи и "СИА Адвъртайзинг" със "Стъклен дом", е много голяма крачка за България и за тази индустрия. Смятам, че този сериал е на високо равнище и неслучайно хората го гледат. Мисля, че от "СИА Адвъртайзинг" снимат добре, в момента правят сериал и по БНТ, който тръгва скоро. Смятам, че когато нещата се правят по този начин - да се гледат и западните образци, историята да е интересна, артистите да играят добре - може да има добър резултат. Според мен в "Стъклен дом" - това са го постигнали. Разбира се, има и наши сериали, които не мога да повярвам, че се правят в XXI век... Страхотно е, че започват да снимат български сериали, което означава, че ще има работа и за много актьори.
Не съм гледал турски сериали, но съм попадал на половин серии и много ме впечатли начинът, по който играеха актьорите и начинът, по който филмът е заснет. Турция е много напред в киноиндустрията, тя настигна и колумбийци, и мексиканци... Сериалите им се разпространяват навсякъде. Много са добри, имат страхотни актьори. Макар че, доколкото знам, в Турция няма актьорска школа. Хубаво е да има конкуренция.
- Обичате да пътувате. Това ли е вашият начин за бягство от действителността?
- Много се натоварвам, както може би и всеки човек, живеещ в София. Прекалено малки неща могат да те изкарат извън равновесие, нервираш се заради дреболии, постоянно има какво да те ядоса... Актьорската професия е доста напрегната. Играя почти всяка вечер, постоянно репетирам и в един момент, на три - четири месеца, започвам да усещам, че много се изморявам, ставам раздразнителен... Тогава едно пътуване оправя всичко на секундата. Колкото по-често мога да пътувам, толкова по-добре се чувствам. Намерил съм си и други занимания, с които да отмарям, но за съжаление не мога да практикувам и тях постоянно, защото са свързани с климатични условия и т.н. Запалих се по мотоциклетизма, имам страхотен мотор, много мощен... Също - по дайлинга. С тях си отпочивам веднага, особено с мотора - колкото и да съм ядосан, кача ли се на него за един час всичко ми минава.
- Бихте ли заминали в чужбина, ако получите предложение да снимате в Холивуд например?
- Това е малко нереално. Аз съм реален човек и мисля, че ние, актьорите, имаме голяма езикова бариера за работа в чужбина. Затова не мога да си въобразявам, че мога да се реализирам някъде другаде, защото най-малкото трябва да науча езика по такъв начин, че хората да не забелязват, че съм чужденец. Във всеки театър във всяка страна всеки си държи на езика, никой не може да пусне на сцената актьор, който говори развалено. Абсурд е. Театърът е сцена на книжовния език. Киното - също. Някои колеги ходиха, но за еднократни неща. Не мога да мечтая да стана звезда в Холивуд и да ме номинират за Оскар. Да, всичко е възможно, но нямам такива амбиции. Не мисля за това.
- Вие сте от популярните млади имена на българския театър. Какви са вашите мечти?
- В България можеш да станеш много бързо популярен и наистина неведнъж съм се убеждавал в това. Важно е обаче как и с какво ставаш популярен. Вече 11 години съм в театъра, но мисля, че това е само началото, защото първите 10 г. са години, в които се опитваш да градиш, да си извоюваш място, да учиш и т.н. Хубавите и големите роли на един мъж актьор винаги идват след 35 години. Аз дори още не съм ги достигнал, затова смятам, че това е просто начало. Надявам се и мечтая да не спират да ми се случват изненадващи и хубави неща в театъра. Всичко е толкова непостоянно, днес е едно, утре се променя. Война, земетресения... Никой не знае какво ще стане, животът е толкова нестабилен.