ЕкоНомика
Лекарства за неравенство
/ брой: 8
Неравенството е най-важният въпрос в обществото, твърдят известните учени Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън. Когато между бедни и богати зее непреодолима пропаст, това засяга не само чувството ни за справедливост или съжаление към несретниците. Неравенството задушава вътрешния пазар и осакатява потенциала на икономиката. То уврежда предприемчивостта, склонността да се спазват законите, а дори и здравето на населението. Научно е доказано, че икономическото неравенство е източник на стрес и депресии: то ни разболява, съкращава живота ни.
Не се чудете защо българинът е на последно място по щастие в развития свят. Не защото е природно черноглед, той просто регистрира нечестното забогатяване около себе си. Неоспорим факт е, че по отношение на неравенството България е номер едно в ЕС, далеч "пред" останалите европейски страни. Десетте процента българи с най-високи доходи през 2017 г. са получили 16,5 пъти повече пари, отколкото десетте процента с най-ниски доходи. Средното съотношение за ЕС е 8,4 пъти, два пъти по-ниско. През 2008 г. това съотношение у нас е било много по-европейско (11,5 пъти), но възприетите макроикономически политики задълбочиха пропастта в обществото.
Има два начина да подходим към този проблем. Първият са данъците. В момента данъчната система в България е регресивна, т.е. бедните носят по-голямата част от данъчната тежест. Западът, на който се възхищаваме, има прогресивна данъчна система, т.е. богатите плащат повече - и така неравенството се смекчава. А у нас действа набор от данъчни механизми, по-мощни и от плоския данък, които товарят тъкмо бедните: липса на необлагаем минимум на доходите, липса на понижени ДДС ставки за насъщни стоки, максимални осигурителни прагове, драстична централизация на бюджета, данъчни чадъри за важни корпорации и т.н. Дизайнът на българската данъчна система днес е скроен така, че да засилва неравенството.
Вторият подход е ускореният икономически растеж. Ако БВП се покачва, проблемите на неравенството в обществото не изчезват, но се забравят. Както се казва, приливът надига всички лодки в пристанището. Само че след прилив винаги настъпва отлив и тогава истината излиза наяве. При това, за ускорен икономически растеж са нужни ниски данъци - т.е. да не си пием хапчето срещу неравенство.
От много години България върви по втория път. Мъдро ни съветват: първо натрупайте богатство, пък после ще го разпределяте. Но действително ли богатството остава у нас, или по-скоро изтича в офшорни зони? Надигат ли се всички лодки, или само малкото лъскави яхти, докато многобройните вехти корита изчезват под вълните?
Всъщност, има и трети подход към неравенството: да си затвориш очите. Това сякаш е днешният избор. Но ако някой все пак реши да направи нещо, нека не се заблуждава: само неолибералната псевдо-медицина ще предпише второто лекарство. Неравенството е тежка болест и единственото ефективно лекарство срещу него е справедливата данъчна система.