Култура без... рецепта

 Юрий ДАЧЕВ е роден на 11 януари 1963 г. в Шумен. Завършил е театрознание в класа на проф. Димитър Канушев във ВИТИЗ през 1986 г. Специализирал история на спектакъла и театралната критика при проф. Чезаре Молинари в университета във Флоренция (1993-1994). Участвал в драматургичната школа на Роял Корт Тиътър (1999). Стипендиант на Култур Контакт (Австрия) през 2008 г. Две години (1999-2000) е консултант на Биеналето на драматургията в Бон. Драматург, сценарист, преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" от 1992 г.; критик, журналист, автор на повече от 2000 публикации в областта на театъра. Драматургичните му текстове имат над 60 сценични реализации. Превеждани и публикувани на английски, немски, унгарски, руски, френски, полски, фински. Доцент и щатен преподавател в катедра  "Театрознание" на НАТФИЗ "Кр. Сарафов"(2003). От 2005 г. е автор на седмичното предаване "Рецепта за култура" в БНТ-САТ. А от 2007-ма е автор и на предаването "Ленти и документи", посветено на българското документално кино.

В телевизионното токшоу "Рецепта за култура" на БНТ го видях едва ли не като шеф на екип от Бърза помощ - препускат на избрания адрес, готови не само да отразят събитието, но и да вземат участие в него... Не зная какви са принципите на събирането и монтирането на "Рецептата...", но отлично подбраният материал (винаги приятно и елегантно озвучен!) внушава идеята за една хармонична спойка, макар и мозаечно слепена. Юрий Дачев успява да внесе спокойствие - най-напред в работещия екип, а после и в процеса на изграждането на заснетия материал. Това се вижда от крайния резултат, от продукта на това "лепене" в движение, което слага отпечатък върху матрицата на цялата структура и създава у зрителя впечатление за органична цялост.
Юрий Дачев и като водещ успява да се скрие зад кадър; не изнася лекции на интервюирания (обикнат маниер на много ТВ- водещи!), но с искрено любопитство, минаващо често в удивление и възхищение, предразполага събеседника за пълноценно участие, успява да измъкне от него оптималната информация.
Ето какво казва сам той за принципите на предаването "Рецепта за култура":
"...да не вървим само към шумните събития. Всъщност най-радостен съм бил, когато открием незабелязани, но интересни културни факти. Тях ги има и не са малко. Друго характерно за предаването е, че хората пред камерата имат възможност да говорят по-спокойно за това, което са направили, без стреса от нападателни въпроси и напрежението, че ще бъдат прекъснати на второто поемане на въздух."

Юрий Дачев заедно Илия Раев, директор на Шуменския театър "Васил Друмев"

* * *

Случи се така, че през отминалата година можах отблизо да наблюдавам "четата" на Юрий Дачев. Хвърковата, наистина, но с лекота вършеща своята работа - не дотяга и не натежава с присъствие, не се тежкари в своята значимост.
И сега, като видях професионалната му биография, се питам - как съчетава всичко това този спокоен, уравновесен като мислене и поведение човек?
При цялата тежест на материала, който изгражда професионалната биография на Юрий, той успява да се дистанцира, но в същото време остава вътре в него, в най-плътните му и горещи слоеве. Наскоро излъчиха "Вчерашни целувки", което гледах за втори път с истинско наслаждение. И точно тук авторът Юрий Дачев "влиза" с еднаква сила в двата образа - на Стоянка Мутафова и на Георги Калоянчев.
Принципът на вживяването е до такава степен органичен за него, че му е трудно да скрие любопитството към изследвания материал. Това най-силно личи в работата над епизодите в "Рецепта за култура".
Макар да казва, че за културата няма и не може да има рецепта, той негласно дава все пак едно предписание: да бъде разбираема и близка до хората!
Обичан и уважаван от колеги и актьори, Юрий Дачев не отдава предпочитание на една или друга форма, на един или друг жанр, на един или друг автор!

* * *
Присъствах на представянето на книгата му за Григор Вачков* - в съавторство с дъщерята и съпругата на актьора. Принципите на действията и монтажа бяха спазени. Пред нас оживява не само героят на книгата, изплуваха образи и събития, които очертаваха неговия портрет. Така и словесното не остава голото и сухо рисуване. Регистрацията на факти и събития следва тънкия анализ на "подробности от пейзажа": безброй щрихи и детайли, очертаващи образи и портрети на близки и приятели на "Гришата".  Забележителното тук е съчетаването на обикновените битови сюжети от делника на актъора и човека, с прилежно и педантичо дори изработените страници със справки и отпратки, задължителни за университетско изследване. Наративното тук (разказвателното) не е попречило на академичното. В разказа органично са вплетени въпроси и отговори на дъщерята и съпругата - Марта и Силвия; някъде авторът дори си позволява да говори от тяхно име, без да нарушава интимно-съкровените им пространства...
Както сам доверява: "В нея (книгата) няма пълзене с биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли". По-скоро и тук Юрий Дачев е верен на замаха, придобит от документално-операторското телевизионерство. Като техника и стил то се налага и тук.
Репортажната тактика, която авторът упорито следва, някъде му изиграва лоша шега: да прескочи нещо важно, преди да го е изяснил достатъчно. Или - преди да го е мотивирал по законите на прозата. Всъщност в това е и очарованието на тази книга - нейната накъсаност, раздробеност на отделни блокове, сред които бих отделил заглавия като "Писма в сини пликове", "Приятел на повикване", "Гара за един", "Ей, Гриша!", "Липсващите кадри от "На всеки километър"...
Книгата е "снабдена" и със запис на спектакъла "Ние, духовата музика".
Във всеки случай читателят няма да скучае.

* Пратеник на мъжки времена, Изд. "Жанет 45", Пловдив, 2012 г.


КНИГИ: "Герой на мегдана" (1997), "Когато се подстригват мравките", "Дежурно осветление", (2005, годишна награда за критика на САБ), "450 съботи" (2006, съавтор с Екатерина Генова), "Почтени убийства" (2005, пиеси), участие с пиеси в сборниците "Нова българска драма", "Съвременна българска драма", "Театралната наука и критика", "Българското драматургично наследство - нови прочити", "Една фурия на 90"

ПИЕСИ И ДРУГИ ТЕКСТОВЕ ЗА ТЕАТЪР: "Януарски вази" (1993), "Алангле" (1994)- наградата "Чудомир", "Пансион за кучета" (1995) - годишна награда за драматургия на САБ, "Вчерашни целувки"(1998) - награда за българска комедия , награда за нова българска драма - Шумен, номинация за годишна награда на САБ, "Казаларската царица" по Иван Вазов (1999) "Почтени убийства" (2003) - годишна награда за драматургия на САБ , "Казанова" (либрето за мюзикъл), "Поручик Бенц" по Д. Димов (2005), образователна поредица "Университет за зрители" на МГТ (зад канала) - 28 спектакъла - 2004-2008), "Предпоследно раздаване" ("Дама пика") по А.С.Пушкин - 2009 година, Кажете на О. ("Евгений Онегин") по Пушкин - 2012, "Един призрак за компания" - 2012


КИНОСЦЕНАРИИ: "Случайни чаши" (1999, късометражен, реж. Стефан Командарев), "Пансион за кучета"(2000, реж. Стефан Командарев), "Пътуване към Йерусалим"(2004, реж. Иван Ничев), "Хляб над оградата" -(2004, документален, реж. Стефан Командарев,),  "Ганьо Балкански се завърна от Европа" (съсценарист с Иван Ничев, телевизионен, 4 серии 2004), "Азбука на надеждата" (2005, документален, Златен ритон на кинофестивала в Пловдив, "Златна лилия" на кинофестивала във Висбаден), "Приключенията на един Арлекин" (2007, телевизионен, 4 серии, съсценарист с Иван Ничев, телевизионен, реж. Иван Ничев, селекция на фестивала в Монте Карло), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008, съсценарист с Илия Троянов, Душан Милич, Стефан Командарев, реж. Стефан Командарев, 21 международни отличия, награда за сценарий на кинофестивала във Варна, "Магна Аура"(2008, телевизионен, 12 серии, българо-германска продукция, съсценарист с Андреас Кнауп, реж. Ирина Попоф, Златна ракла на фестивала в Пловдив), "240 часа театър" (2008, телевизионен), "Кой е този Коста Цонев?" (2009, телевизионен, реж. Димитър Шарков...