Кой се страхува от "Уикилийкс"

Преди близо половин година писах, че досиетата на прехода са в "Уикилийкс" (http://www.duma.bg/duma/node/7978). От близо 250 000 шифрограми на американските посолства, с които организацията разполага (според мен е правилно да се говори именно за организация, макар и тайна), над хиляда са за България. Само около 70 са били публикувани досега, ще има още. Най-голямо впечатление направиха грамите, описващи семплата душевност и мутренската естествена среда на настоящия премиер. Но като цяло пресата у нас избягва да ги цитира и коментира.
Част от организацията "Уикилийкс" е сайтът на български език Bivol.com, който се списва от български журналисти, част от които са в чужбина и който се хоства извън България, което го прави недосегаем за цензура от страна на основния засегнат. Част от организацията "Уикилийкс" е и сайтът Балканлийкс, който освен че отразява грами, отасящи се за балкански лидери, които медиите в техните страни биха се страхували да публикуват, призовава за предоставяне на документи, уличаващи политическата класа в това, в което всички сериозно я подозираме - в липса на всякакви морални задръжки, сякаш компенсирано от склонност за корупция в голям излишък.
Както за "Уикилийкс", така и за всякакви други уики-разкрития журналистите са необходими като филтър, защото не трябва механично да се публикуват шифрограми, в които са намесени имена на трети лица, които биха могли да пострадат. Често шифрограмите от "Уикилийкс" представляват преразказ от американския посланик или дипломат на среща с техен източник, който изразява позиции или прави разкрития срещу действащ премиер в дадена балканска страна. Познавайки балканските нрави, тези източници трябва да бъдат дискретно попитани дали са съгласни имената им да се появят на бял свят и ако не желаят, да бъдат заличени. Работа на журналистите също е да поставят всяка грама в нейния контекс, тъй като много от тях са отпреди две или три години и някои подробности трябва да бъдат припомнени на читателя. Грамите все пак не са били предназначени за пресата, а за дипломати, те съдържат съкращения и жаргон, който трябва да бъде обяснен.
Симпатизирам на организацията "Уикилийкс" или в частност на това, която тя прави за хвърляне светлина върху прехода на Балканите. Не ми харесва тенденцията на национални медии да копират политиците, като игнорират "Уикилийкс". Не съм във възторг и от тенденциозното подценяване на разкритията на "Уикилийкс", защото, видите ли, пишейки грамите си, американските дипломати преписвали жълти вестници. Доста елементи от грамите, публикувани досега, позволяват да се твърди точно обратното - че САЩ имат уличаващи данни срещу наши политици, различни от медийните компромати. Или че достоверността на грамите не може да бъде удостоверена, защото, щом са минали през човешка ръка, значи има манипулация. Доколкото съм запознат, хората, които наистина могат да "пипнат" грамите, го правят само за да не пострадат невинни, не за да изкривят тяхното съдържание.
За разлика от други медии "Уикилийкс", и в частност сайтът "Бивол", желаят да бъдат цитирани и няма нужда да бъдат питани за разрешение. В един първоначален етап "Уикилийкс" работеше с отделни световни вестници като "Ню Йорк таймс", "Гардиън" във Великобритания, "Ел паис" в Испания и "Монд" във Франция. Тогава основна тема беше Гуентанамо, но при толкова голям и специализиран информационен масив вече по-важни стават медиите с национално значение.
Известно е, че сред публикуваните досега грами няма политически фигури или политически сили у нас, които да са се оказали целите в бяло. Най-пикантни са разкритията за Борисов, но американските информации за енергийната мафия сигурно няма да се харесат на видни фигури от БСП и от ДПС, че и на някогашния СДС.
Колкото и могъщи да изглеждат недоволните, за медиите би трябвало водещото да бъде информационната стойност, било само за това, че грамите дават възможност да научим как ни оценява най-големият ни съюзник. А също така да научим повече за него. Защото от публикуваните досега грами става ясно, че САЩ никак не се гнусят да работят с премиер, когото подозират във връзки с организираната престъпност, сякаш им стига това, че им се кълне във вярност. Любопитен съм да прочета грамите, отнасящи са за косовския премиер Хашим Тачи, за когото в. "Гардиън" без помощ от "Уикилийкс" разкри тайни документи на НАТО, според които той е водеща фигура в албанската мафия и е свързан дори с трафик на човешки органи. Командирът на АОК "Змията" Тачи едва ли щеше да бъде премиер на Косово, ако не беше любимец на Джордж Буш младши, който като президент на най-могъщата държава остави като наследство на Балканите косовската каша.
Когато "Гардиън" направи тези разкрития за Тачи през януари, попитах за коментар говорителката на Катрин Аштън. Формулировката, с която ЕС излезе, е, че те се отнасят изключително сериозно към твръденията за извършени военни престъплания или организирана престъпност, но те трябва да бъдат проверени, като за целта всички налични доказателства следва да се предоставят на компетентните органи.
Презумпцията за невинност, нещо фундаментално в правораздаването, не работи в политиката. Когато името ти е изцапано, трябва да си търсиш друго поприще. Но на Балканите очевидно хората търпят политици с мръсни имена.
Не че съм изненадан, че западните лидери продължават да се ръкуват с такива хора. От грамите личи, че те се отнасят към нашите страни като към болни общества. Неслучайно бившата американска посланичка Нанси Макълдауни нарича изборите у нас "боклуци на входа, боклуци на изхода".
Дори в българската политика е нужен нов морал. Не е моя работа, но е шанс за социалистите в различните европейски страни, които почти навсякъде са в опозиция, да проявяват нетърпимост към нечистоплътното поведение на сегашните управляващи върхушки. Добре би било левите вестници като ДУМА да се поровят в "Уикилийкс" и да информират своите читатели за най-значимото, което са открили. Истината понякога е неудобна, но само чрез нея ще дойде пречистването.