Как се чупи сглобката, когато пратиш Лена Бориславова

Виктория Георгиева

"Не говорим за коалиционно споразумение, а за механизъм, който да осигури спазване на поетите ангажименти при формирането на правителството. Няма нищо ново от това, което вече бяхме договорили с колегите преди 3 седмици", заяви Лена Бориславова на влизане в парламента, където обяви, че отива, за да се включи в разговорите по управленската програма. Тя беше и много възмутена, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е цитирал неин СМС до Десислава Атанасова от ГЕРБ, гласящ: "Ще счупим сглобките", а самият Борисов коментира, че няма да участва в сглобките им, защото партията му няма ангажимент към ПП/ДБ.

Напрежението между сключилите т.нар. джентълменско споразумение расте, то видно се пропуква, като още в петък Борисов каза, че явно няма да има ротация на министър-председателите, обвинявайки ПП-ДБ в извършването на чистки в държавната администрация. Той стигна и по-далеч, заявявайки, че към момента втората политическа сила прави всичко онова, което беше казано в записа, разпространен от вече независимия депутат Радостин Василев. Лидерът на ГЕРБ обаче допълни, че ГЕРБ-СДС няма да свалят правителството.

Това накара Кирил Петков и Христо Иванов да се фръцнат, заканвайки се, че няма да влязат в пленарната зала, обвинявайки ГЕРБ, че прокарват своите решения и законопроекти с плаващи мнозинства, включващи ДПС и "Възраждане".

Ултиматумът

Миналата седмица Петков обяви, че ПП/ДБ искат 7 гаранции (общ борд за назначение на регулатори; да се спазва вече одобрената обща законодателна програма; пътна карта за съдебната и конституционна реформа; реформа в службите; съгласуван закон за антикорупционната комисия; преработка на Изборния кодекс; обща позиция за законността на референдума на "Възраждане") от ГЕРБ. За да изпълняват декларацията "Денков - Габриел". Иначе двете коалирали се за последните избори формации... ще поискат оставката на правителството на Николай Денков. Тоест на собственото си правителство.

Че навсякъде е напълно нормално да се искат оставки и свалят правителства е факт; че това е напълно легитимен инструмент - факт; че е често използвам прийом - факт. Но че управляващи искат да свалят собственото си правителство - това е някаква родна иновация. По-точно, поредното безумие, вероятно предложено от Кирил Петков. Не за друго, а защото на него най-много му приляга да говори и предлага подобни откровени небивалици.

Разбира се, ДБ/ПП се оправдават, че всъщност ГЕРБ нарушавали споразумението за обща законодателна програма, макар към момента нарушителят да са именно градската екс десница и Промяната, които за отрицателно време извършиха десетки предварително неуговорени с ГЕРБ назначения по висшите етажи на държавната администрация. Румен Спецов като шеф на НАП е само върхът на айсберга, да не забравяме и шефовете на регулаторите - БНБ, Сметната палата и НЗОК, а както се разбра, това засяга и всички 89 поста в държавната администрация, включително и шефовете на службите, които вече веднъж бяха в окото на бурята покрай записите, осветлени от Радостин Василев, в които се говореше за съгласуване с чужди посолства.

Малко по-късно Петков се жалва, че той и коалицията, от която е част - ПП/ДБ, се чувствали като смокинов лист - отпред, а отзад пък, за важните неща, били ГЕРБ. Тези алегории, типично за начина на изразяване на лидера на ПП, обикновено навеждат слушателя и/или читателя на по-различни размисли, вероятно не толкова близки до тези, които е имал Петков, но е факт, че думите му отново станаха повод за подигравки.

Каква е новата драма?

Надали е необходимо да припомняме, че именно ПП/ДБ поискаха от ГЕРБ просто да подкрепят правителството, никакви коалиции с тях (уж), никакви техни министри (изключваме одобрената от тях за ротационен мин. председател Мария Габриел, чийто ред обаче по всичко личи, че няма да дойде), а сега пък мрънкат, че ГЕРБ отказали да гласуват техния законопроект за КПКОНПИ и накрая ПП/ДБ подкрепиха този на партията на Борисов, което хич не им се хареса. 

Драма обаче нямаше, когато Асен Василев се опита, прескачайки дори ПП, да назначи Виолета Лорер, съпругата на депутата от "Продължаваме промяната" Даниел Лорер, за член на борда на Европейската инвестиционна банка от името на България. Нямаше и когато Даниел Лорер беше предложен от ПП/ДБ за еврокомисар на мястото на Мария Габриел, макар дори само с тези предложения за пореден път партията на Петков/Василев да показа ясно, че тяхната резервна скамейка разполага с играчи единствено на принципа роднина-родница-роднина, което е по-зле и от превърналата се в култова фраза от филма "Опасен чар" - роднина - милиционер, олицетворяваща нагледно положението.

Е, добре, де, можем малко да разширим състава - роднина - любовник - роднина.

Има ли, няма ли коалиция

Въпрос с повишена трудност - уж няма, казват по някое време участниците в несъществуващата коалиция. Обаче и двете страни очакват от въображаемия си коалиционен партньор съгласуване на решенията с него. Политическо споразумение липсва, което затруднява допълнително ситуацията. Не е и ясно как точно се взимат решенията. По-точно, взимат се основно от едната страна, но даже не толкова от страна на ПП (ДБ пък въобще не ги броя, те са като някакъв страничен наблюдател), а предимно, лично и еднолично от Асен Василев.

Вече станахме свидетели на няколко подобни назначения или опити за такива, които не ядосаха само ГЕРБ, а дори и хора от редиците на коалицията ПП/ДБ, макар да не се даде гласност. Все по-активно се говори, че първо - назначението на Виолета Лорер (макар самата тя да се отказа, но именно поради надигналото се недоволство от всички страни), второ - това на Спецов, са изправили на нокти коалиционните партньори.

Парадоксално, но ГЕРБ, които не само са най-голямата парламентарно представена група, заеха и първото място на последните избори, а и във всякакви социологически проучвания и към момента държат лидерското място, са в ситуация да се примиряват с решенията и назначенията, често безумни и рискови, на една малка група (ПП) от тридесетина депутати. ПП (ДБ) пък недоволстват, че ГЕРБ, видите ли, макар и да не са им коалиционен партньор (както именно коалицията, формирана преди последните избори, държи да подчертае) не приемали с бурни овации и нескрито задоволство всяко тяхно назначение (най-вече - тези на Асен Василев), всеки техен законопроект, всяка тяхна мисъл (най-вече тези на Кирил Петков). А пък Петков чак поставя ултиматуми и развява заплахи, че тая нямало да я бъде, ако ГЕРБ продължават така.

А ситуацията се усложнява

и защото две седмици след като правителството беше избрано, всъщност много малка част от министерствата имат вече зам.-министри, да не говорим за областните управители, които солидарно подадоха оставки, а те да не са приети от Николай Денков. Тоест в изключително кратък срок некоалиционните партньори трябва да определят повече от 60 човека за заместници по министерствата плюс почти 30 областни управители, които от своя страна също трябва да имат заместници.

А знаете ли как на практика се случва това? Сложно, е най-краткият отговор. Номинациите идват от някоя от партиите в некоалицията, после се изпращат на Денков-Габриел, които пък препращат към ръководствата на партиите си предложенията на некоалиционния  партньор. Там вече се решава дали да се одобри или не кандидатурата, после за одобрените имена биват известени отново двамата премиери. Тромава процедура, пораждаща и конфликтни ситуации, които допълнително удължават и без това мудния процес.

И макар именно ПП да поискаха лидерски разговор в спешен порядък, които да изчистят различията между тях и ГЕРБ, накрая се разбра, че Кирил Петков бил на кайт в Гърция, което забавило срещата и наложило накрая Лена Бориславова (интересно в качеството на каква) да отиде на нея. Както коментираха и от ГЕРБ малко по-късно - "На срещата присъстваха лица, които нямат качеството на народни представители. За нас беше смущаващо, защото не могат да носят политическа отговорност и неслучайно срещата продължи не повече от 20 минути".

ПП и Петков всъщност не могат да носят отговорност, демонстрират го за пореден път, включително и за собственото си управление, поради което произтичат безумните им действия, заплахите, че ще бламират собственото си правителство, бягството от действителността. Но това не са протести, а управление, което означава и умения, реформи, законотворчество, а не просто викове "Оставка" и плакати "Мен не ме е страх". Напротив, страх ви е.

Флагман