За свят без нацизъм

Нюрнбергският трибунал е мотивиран от силното желание ужасът от най-голямата в историята на човечеството война да не се повтори. Най-популярният тогавашен лозунг е: "Никога вече!" Това каза Искра Баева на научната конференция "За свят без нацизъм" в четвъртък вечер. Форумът е организиран от Руския културно-информационен център (РКИЦ) и Българския антифашистки съюз (БАС) по повод 65-ата годишнина от началото на Нюрнбергския процес, която се навършва на 17 декември т.г.
Въпреки всички последвали по-големи и по-малки конфликти днес можем да кажем, че предупреждението е изиграло своята въздържаща роля, продължи Искра Баева. Историята може да бъде злопаметна и поучителна. Ако в началото на ХХI в. съумеем да демонстрираме и двете й качества, това ще означава, че урокът от Нюрнбергския трибунал вече е научен, беше категорична тя.
Нюрнбергският международен военен трибунал е велик момент в световната история и е израз на благородна и справедлива кауза, обслужваща върховни интереси на човечеството. Това заяви пред участниците в конференцията проф. Велко Вълканов, почетен председател на БАС. Нюрнбергският, както и еднотипните му народни съдилища в отделните страни бяха изключително събитие в правната история на човечеството. Продукт на една извънредна обстановка, те бяха без всякакво съмнение извънредни съдебни органи, но имаха своето оправдание в конкретната историческа обстановка, в която трябваше да действат, каза още проф. Вълканов. Ето защо те не могат да бъдат модел за правосъдни органи във време, съществено различно от времето в края на Втората световна война, и днес е недопустимо да има извънредни съдилища, беше категоричен той.
Международният военен трибунал за Далечния изток, известен още като Токийския трибунал, се свиква на 5 май 1946 г. и продължава до ноември 1948 г., припомни Евгений Кандиларов. Целта му е да потърси наказателна отговорност на военновременното управление в Япония и се свиква по силата на няколко основни документа, които отразяват договореностите на съюзниците от антихитлеристката коалиция в годините на войната (което включва не само САЩ, СССР и Великобритания, но и Китай, който е основният засегнат от агресията на японския милитаризъм от началото на 30-те години до края на Втората световна война). Това са Декларацията от Кайро от 1 декември 1943 г., Потсдамската декларация от 1945 г., актът на японската капитулация от 2 септември 1945 г. и решенията на Московската конференция от 26 декември 1945 г., каза още Кандиларов. Наред с Токийския, съдебни процеси срещу обвинени във военни престъпления представители на японските управляващи и военни среди се водят и на други места извън територията на Япония - в Сингапур, във Филипините и в Хонконг, припомни Кандиларов.
Трябва да се отбележи, че за разлика от Нюрнбергския процес, при който обвинението е съпроводено със сериозни масиви от документални доказателства, при Токийския процес това съвсем не е така. Причината е фактът, че при капитулацията японците унищожават голяма част от военновременната документация, което значително затруднява следователите, обясяни докладчикът.  Ето защо в устава на трибунала е записано, че за доказателство може да служи всеки документ, без дори да е нужно доказването на автентичност, както и спомени, дневници, писма, публикации във вестници. Така че един от основните аргументи на защитниците по време на процеса е, че формулировките на обвинителите за "престъпления против мира", "конспиративни действия", "агресивна война" не са били класифицирани като престъпления според международното право, когато се случват съответните събития. Допълнителен аргумент на защитниците е, че съдът би трябвало да вземе под внимание нарушаването на международното право и чрез използването на атомно оръжие срещу Япония, а тези обстоятелства дават основание често този процес да бъде наричан "правото на победителите", припомни Евгений Кандиларов.

Проф. Михо Семков:
Тук съм, за да засвидетелствам съгласие с решенията на Нюрнбергския процес. Бяха наказани виновниците за смъртта на милиони хора. Справедливо е!

Проф. Велко Вълканов:
Младите хора едва ли са чували за този процес, а той е, който въздаде възмездие за страшните престъпления, извършени от нацистите и техните съюзници, между които - и България. Това е процес на очистване, на катарзис на световната общественост, на човечеството. Прочистване трябваше да има. Днес фашизмът отново надига глава и ни трябва общ фронт срещу него. Без обединение не може - поотделно ще ни бият!

Чавдар Стоименов, председател на БАС:
Трябва да има общ фронт за надигащия се нацизъм в Европа, а и по света. Антифашистките организации са силни заедно, защото фашизмът набира скорост, и то по мирен път. Някои такива лица и формации са вече дори в парламентите на доста страни. Включително - и в България.