Всички ли мразят Бойко?

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему". Така започва романът "Ана Каренина" на Лев Толстой. С правителствата като че ли е обратно. Щастливите са щастливи посвоему, а нещастните си приличат. В началото се радват на одобрението на гласоподавателите и на медиен уют, към средата на мандата избирателите вече са разочаровани, а журналистите започват малко по малко да стават критични, а към края и едните, и другите се озъртат за нов месия.
От този сюжет не можа да избяга и правителството на Борисов. Дълги месеци, каквото и лошо да стореше, всичко му се прощаваше. Хората понасяха замразяването на доходите, което при скачащи цени реално е намаляване, търпяха по-високите разходи за ток, вода и отопление, нарастването на безработицата, ударите върху бизнеса, полицейщината, посегателствата върху духовната сфера, кадровите изцепки, протоколните гафове и какво ли не още. Защото в по-голямата си част вярваха, че "човекът от народа" ще изпълни най-важното от обещанията си: възстановяване на държавността и възмездие за грабителите.
Изведнъж като в дома на Облонски всичко се обърка. Скандалът със сересетата шокира нормалните и разколеба дори онези със съвсем минимални наченки на самостоятелно мислене. И не заради самото подслушване - мнозина са съгласни то да бъде повсеместно и денонощно. А заради съдържанието на височайшите разговори, в чиято автентичност само много замаяни глави все още се съмняват. Лъсна начинът, по който се управлява държавата. Стана ясно, че е демонтирано нещо твърде базисно за демокрацията - разделението на властите, балансът и взаимният контрол между тях. Че страната се управлява като фирма, в която волята на върха е задължителна за всички. Независимо дали е в унисон със закона, или го гази.
Ето как вместо по-силна държава избирателят  получи нейното елиминиране. А вместо възмездие - чадър за приятелите на водача и острие за личните врагове, па макар и да са довчерашни съдружници и другари. Не е случайно, че тъкмо от този момент рейтингът на управляващите взе по-сериозно да пада. Ангажиментът на гербариите за възстановяване на държавността и справедливостта бе улучен от флашките право в сърцето. Ефектът не се ограничи само в една област, а засегна цялостно управленския организъм. Десетки хиляди очи се отвориха и видяха по друг начин онова, което довчера прощаваха. И тъй като лекарство срещу любовта от пръв поглед е вторият поглед, одобрението към управляващите достигна най-ниските си стойности.
Този за някои неочакван, за други - неизбежен, развой на събитията притесни правителствените апологети и те запретнаха ръкави да ударят няколко помпи в издишалия рейтинг. Особено забавни са опитите да се анализира случващото се не като политически феномен, а като явление в области, изследвани от психологията, социологията и културологията. Не че такъв анализ не е възможен и необходим, а тъй като често е преднамерен и поради това - разминаващ се с действителността. Според Евгений Дайнов след вота на доверие потопът от информация постепенно е извадил на преден план темата: "Всички мразят Бойко". Всякакви коментатори се упражнявали в сарказъм, високомерие и презрение, при това - подигравките и хихикането са прескочили идеологическите и политическите разделения. На автора му се струва, че критиците отляво и отдясно говорят еднакво или сходно срещу премиера, защото са обединени от един социо-културен признак - изживяват се като "градски хора". За тях Борисов бил спортистчето от крайните квартали, израснало в двор с кокошки и прасе. "Мразещите Бойко" искали да изглеждат "граждани" на неговия фон и затова го опаковали като "селянин".
Още Аристотел обаче бил подчертал, че не всеки, живеещ в града, е гражданин. Гражданин бил само онзи, който схваща кое е общото благо и вижда собствената си роля в постигането му. И тъй като Борисов се бил изправил срещу враждебния външен интерес и неговата местна глутница съюзници, никак не било градско поведение да клатиш правителството тъкмо в този момент. Тъй като гражданин изпъкнало именно спортистчето от крайните квартали.
Разбира се, Аристотел е прав. От което не следва, че е прав и Дайнов. Защото "мразещите Бойко" съвсем не са от едната - която и да е - страна на разделението "граждани" - "селяни". А и думата мразя" е най-неподходящата в случая. Просто "месията" не само достигна нивото си на некомпетентност, но и бе осветено отстъплението му от най-важното, заради което бе удостоен с този почти библейски статут. Поради което е нормално да се разочароваш, без да е задължително да мразиш.
Що се отнася до думите, тъкмо Борисов не прави разлика между "градски" и "граждански", споделяйки наскоро, че е пътувал с градски полет до Бразилия.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info