Позиция
Властта договаря, ние плащаме
Американските централи може да осъдят НЕК, но тя ще продължи да изкупува скъпо тока им и никой няма да понесе отговорност за далаверата
/ брой: 66
В края на миналата седмица стана ясно, че НЕК е заплашена от съд, ако не плати дълга си към американските централи - ТЕЦ "Марица изток 1 и 3" (AES Гълъбово и Контур Глобал). Срокът, в който държавната компания трябва да се издължи на двете централи, изтича в края на април. Изпълнителният директор на AES Гълъбово предупреди, че ако това не стане, ще даде държавата в лицето на НЕК на арбитражен съд. Ако това се случи, министърът на енергетиката Теменужка Петкова може би трябва да подаде оставка за пълен провал в оздравяването на сектора, за което тя има претенции. Защото от година Петкова не спира да повтаря какви успешни реформи се правят в сектора и как дисбалансите в системата намаляват вследствие на това.
НЕК била стопила дефицита си с 350 млн. лв., похвали се тя тези дни. Всъщност, оказва се, че компанията е увеличила дълга си. Неплатените задължения към двете американски централи от 680 млн. лв. преди година са нараснали на над 1 милиард лева. Близо година мина, откакто НЕК се споразумя с двете американски компании за намаляване на цената на тока по договорите, но поевтиняването ще влезе в сила едва след като държавната компания погаси дълговете си към централите. От април 2015 г. досега обаче компанията собственик на НЕК - "Българският енергиен холдинг", не успява да получи търсения заем до 650 млн. евро. Междувременно на четири пъти бе удължаван крайният срок за плащането на дълговете, като последният бе удължен до края на април. След две провалени процедури в момента БЕХ преговаря с консорциум между "Джей Пи Морган" от италианска и китайска банка по тяхната оферта за отпускане на моментално мостово финансиране. Енергийният министър обеща до десет дни да има резултат. Тоест, да са приключили разговорите. А дали ще бъде постигнато споразумение, е друг въпрос. Срокът за разплащане е краят на април.
Какво излиза - основна тема е издължаването на НЕК към американските централи, а не въпросът дали договорите с тях са неправомерна държавна помощ. И преговорите бяха не за изясняването на този проблем и за намаляване цената на тока, който продават, а популистко замитане на проблема, ескалирал от общественото напрежение и експертен натиск. При договорката с централите реално не бе постигнато намаление на цената на тока, който продават. Тя и след разплащането ще продължи да е най-високата - близо три пъти над пазарната цена. Постигнато бе споразумение само за намаляване на цената на разполагаемост (квотите). Тоест, намалява се цената на непроизведената енергия, или по друг начин казано - намалява се цената, която НЕК плаща на централите за т.нар. студен резерв. Това е неизкупената енергия. Тоест, дали ще вземе цялото количество или не, НЕК е длъжна да го плати по договор. Реално само цената на тази неизкупена енергия се намалява, при това с по-малко от очакваното.
За да се доближат цените, на които американските централи продават, до пазарните, бе предложено пълната цена (производство и разполагаемост) на AES "Гълъбово" да бъде намалена с 30%, а на "КонтурГлобал" - с 20%. Те обаче отказаха. И вместо това, производствената цена бе запазена, а се намалява само тази на разполагаемост, при това наполовина от исканото - с 14% за AES "Гълъбово" и със 17% за "КонтурГлобал". По този начин няма да има никакъв ефект върху цената за потребителите, а само ще се намалят разходите на НЕК. По изчисления на министър Петкова, ако сега НЕК плаща годишно по 328 млн. лв. на AES по фиксираните в стария договор цени, след намалението сумата ще е с 46 млн. лв. по-малко. При "КонтурГлобал" разходите на НЕК ще паднат на 235 млн. лв., или с 48 млн. лв. по-малко. Тоест, от над 611 млн., които НЕК плаща годишно на двете централи, разходите й ще намалеят с 94 млн. лв., което на фона на сериозните дисбаланси в системата няма особено да промени нещо. Загубите на НЕК се трупат най вече от това, че дружеството продава закупената скъпа енергия много по-евтино, отколкото я купува от американските централи, както и от ВЕИ. Тоест, НЕК работи на загуба. Така на практика държавната компания работи за печалбата на американските (и зелените) централи, които са основните дебалансьори на системата. Обаче те ще съдят НЕК, ако не им се издължи. И с право - имат си договор, който им го позволява. Държавата е тази, която съвсем услужливо не си гледа интереса.
Пример за това са и дълговете на двете американски централи към държавните "Мини Марица изток". ТЕЦ-овете дължат над 330 млн. лв. за доставени въглища, но никой не ги закача за това. Какво ще стане, ако държавните мини повдигнат съдебни искове? А какво стана с подадената още през 2014 г. жалба до ЕК срещу договорите с американските централи - дали не представляват неправомерна държавна помощ, което би било в разрез с европейските директиви. И ако се докаже неправомерна помощ, американските централи не трябва ли да връщат пари на НЕК? Преди време леви депутати отправиха обвинение, че ведомството крие отговора от ЕК, в който комисията признава договорите с американските централи за неправомерна държавна помощ. Но до момента няма официален отговор от Министерството на енергетиката дали е получено писмо от Европейската комисия с подобно съдържание.
Едно голямо надлъгване, че нещо се прави в посока решаване на дисбалансите, които реално се създават изкуствено, за да се облагодетелстват корпоративните играчи по веригата. Сметката за тях, разбира се, плащат потребителите. И ако утре държавата не договори кредита и не се разплати с американските централи, а те осъдят НЕК, ще платят пак потребителите, т.е. всички ние - с по-високи сметки или данъци. Дори да се разплати НЕК, цената на тока за потребителите няма да намалее, а само НЕК ще намали разходите си, защото ще дава по-малко пари за неизкупената енергия. Да напомним, че с тези клаузи, генериращи загуба, сме заробени до 2027 г. Договорът с двете централи е подписан на 13 юни 2001 г. от правителството на Иван Костов, за срок от 15 години. Но той реално започва да тече от влизането им в експлоатация. "Марица изток" 3 заработи на 3 юни 2011 г., а "Марица изток" 1 на 30 декември 2011 г. - съответно договорите им са в сила до 2026 г. и 2027 г. Никой ли няма да понесе отговорност за всичко това?