Tzv Tzv. Обикновени хора

В началото на трудовия ми път в завода имаше началник на цех, който убедително доказваше колко прекрасно може да се живее без тефтер. В случая  няма намек за тефтерчето на Левски, в което Апостола е отчитал за какво харчи всеки грош комитетска пара. Пък и днес половината народ не се нуждае от подобен самоотчет, защото отдавна фигурира в списъка за вересиите на кварталния магазин. Човекът просто беше усвоил изкуството да ръководи без бележник. Когато идваше на оперативки, лявата му длан беше изписана с цифри. И ако не получеше думата в началото на съвещанието, по-нататък и да искаше, не можеше да докладва, защото знаците по ръката му вече се бяха изтрили. Там записваше и задачите, които му  възлагаха. И докато слезеше до цеха, те също ставаха невъзможни за прочитане. Но човекът беше находчив, осланяше се на богатата си практика и дори бе доста успешен началник на цех.
Преди да видим монограма върху левия маншет на ризата му, вътрешният ни министър напомняше героя от тези епизоди. Сякаш изписва върху дланта си доказателствата срещу заловените престъпници и като дойде време да влязат в съда, всичко вече е дотолкова изтрито, че Темида се принуждава да пусне арестантите на свобода. Като че ли там нанася и указанията на Брюксел и докато си дойде в родината, по ръката му не е останала нито буква, та му се налага да импровизира. Така например след последното съвещание на вътрешните министри в евростолицата г-н Цветанов се похвали, че Германия вече е склонна страната ни да влезе в Шенген и единствено Франция продължава да ни прави спънки. Наложи се германското вътрешно министерство да обясни в писмо, че немският скептицизъм по отношение на бързото ни присъединяване към Шенген си остава.
Появата на монограма обаче "хвърли в джаза" мало и голямо. Сякаш Пурко от филма "Господин за един ден" се бе завърнал в селската кръчма, но издокаран в градски дрехи. Инициалите на латински "Tzv Tzv", избродирани върху обърнатия маншет с тъмносин конец и печатен шрифт, станаха най-коментираното събитие. Един от тълкувателите припомни, че надписването на долните дрехи, каквито по принцип са мъжките ризи, е с единствената цел да не се изгубят в общото пране. Авторът предположи, че всички в ГЕРБ са с кирливи ризи и си ги отбелязват, за да ги познаят след прането в общия кюп. Може и да е прав, но само донякъде. Защото ако някоя мръсна риза е вече чиста, няма значение чия е била преди това, сега всеки би желал да я носи. Не е така обаче с мръсните пари. След общото им препиране всеки би желал да получи собствения си дял и сигурно затуй гербариите се присетиха за монограмите.
Мен пък шумът около "Tzv Tzv" ме върна в детските години, преминали на турската граница покрай местенето на баща ми от гарнизон на гарнизон. Та в тополовградското село Радовец съседското момче отиваше на бостана и с джобно ножче изчегъртваше инициалите си върху още зелените дини. Когато узряваха, ги откъсваше и спокойно си ги носеше по една, по две вкъщи, защото, който и да го спреше, щеше да се увери по буквите върху кората, че карпузът, както казват там, не е краден. Не знам дали в село Шума има бостан, но навярно подобен манталитет развиват мнозина от управниците, които виждат най-прекия  път към успеха си тъкмо в предварителното нарочване на нещо общо за свое собствено.
Някои експерти пък определят бродирането на монограм на видно място, каквото е маншетът на ризата, за пошло. Щом инициалите са на латински, очевидно притежателят на ризата иска да се покаже като изтънчена персона, надраснала средата, от която произхожда. Персонализирането на ризата обаче трябва да бъде на дискретно място, иначе заприличва на парвенющината на новобогаташите, които изваждат на показ материалния си напредък по възможно най-просташкия начин. Монограм на маншета е като етикет на ръкава - издава недостиг на възпитание и на познания какво може да носи един мъж.
Като вярващ човек се стремя да не бъда несправедлив към когото и да е, включително и към г-н Цветанов. Та нали и моя милост пускаше тениски с шаржа си и дори календарчета с лика си! И все пак, това е било в предизборните кампании. В ежедневието подобни волности са разбираеми за лицата от шоубизнеса, но не и за държавните мъже. Свидетелство са не за изтънченост, а за нахлуването на чалгата в политиката. Дори пленарната зала вече е превзета от лифтинги, липосукции, цветни лещи за очите като при фолкпевиците, тоалети като за модни ревюта.
Може и да остана неразбран като героя от филма "Обикновени хора", донесъл на актьора Робърт Редфорд "Оскар" в режисьорския му дебют. В  тази лента настъпи разрив от нещо "дребно" - съпругът забеляза, че за съпругата е страшно важно с какви точно обувки да бъде на погребението на загиналия при катастрофа син. Това му дойде в повече. Както и на нас ни идва в повече откровението на г-н Цветанов, че е "като обикновените хора". Почнеш ли да уверявааш, че си като тях, значи вече със сигурност не си.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info