Турция ни води не само за Очите, но и за носа

Играта на думи в заглавието не буди съмнение. Но думите в играта, в която неволю или по-скоро волю влязохме, са все по-съмнителни, също като тръбите по дъното на Черно море, които вече сами се чудят до кой бряг ще се доберат. Тъкмо запомнят, че потокът е южен, което поне по географски признак означава български, и той вземе, че стане турски. Ако има нещо постоянно, то е свързано не с очите като прякор, а с носа ни като анатомичен орган, с метафоричното му теглене все в посока, обратна на националния интерес.
За Митьо Очите Турция ни води убедително. Нужни й бяха само няколко часа, за да го открие и арестува в петзвезден истанбулски хотел, и то без да е бил регистриран в него. Явно службите им пипат по-здраво от нашите. Или пък политиците им не са се сближили чак до такава степен с организираната престъпност. Премиерът ни се умилява, че даже вътрешният им министър е бил ангажиран със случая, и то в три през нощта. Може би е забравил, че така се прави. Че когато заемаше най-високата професионална позиция в нашето силово министерство, беше първи на местопрестъплението в по-знаковите случаи. След почти десет години начело на изпълнителната власт би трябвало нещата да са му още по-ясни и господарят на престъпността да бъде задържан на наша територия. Вместо да странства по света с 34 тома доказателства за криминалната си дейност, редно е Очите отдавна да е там, където се полага според Наказателния кодекс. Но как да стане, като дори и когато беше за малко в затвора, Желязков качваше снимки от някоя яхта или как ближе сладолед на плажа, а властта обявяваше бизнеса му за чист? За нас поставянето на този тип престъпници на мястото им изглежда нерешим въпрос. Дори и когато се похвалим с някой успех, той е частичен. Ще ги осъдим, но ще им позволим да се покрият в чужбина. Или да избягат от затвора.
Турция ни показа колко лесни са нещата, когато няма покровителство. С непозната за нас бързина намери и залови страшилището, и то не в мъничкия Несебър, а в 16-милионния мегаполис. Показа ни и още нещо. Очите и компанията му бяха отведени към полицейските коли без онези пранги на краката, с каквито видяхме да бъде конвоирана до болницата кметицата на "Младост". Нали не са чак толкова навътре в европейските ценности, турците прецениха, че даже безкрайно баналните белезници за ръце ще свършат същата работа.
И най-сложната игра с Очите обаче бледнее пред играта с носа ни, която е метафорична само като изразно средство, а на практика е съвсем истинска. Думите, с които описваме осуетяването на "Южен поток", се подменят безцеремонно според това кога и къде се произнасят, т.е. накъдето ни поведат. Преди три години се гордеехме, че сме спрели три руски енергийни проекта и така сме показали на Вашингтон разграничението си от руските интереси. Българските сякаш ги бяхме забравили, поне допреди няколко месеца, когато премиерът ни приплака по време на скоропостижно приключилото си посещение в Москва. Опита се да разчувства руския президент, припознавайки го след дълга пауза за оня голям брат, който трябва да прощава. Който да погледне с великодушие на  прекалената ни принципност към европартньорите, заради която сме отказали всички руски предложения в енергетиката. Да ни извини затова, че сме най-дисциплинираната държава в ЕС, поради което са ни заобиколили всички газопроводи.
Сякаш забравил гордостта си пред Белия дом и хленченето в Кремъл, преди дни министър-председателят отново смени думите в играта. С особен възторг се отличи словото му при въвеждането в експлоатация на транзитния газопровод за Турция в участъка Лозенец-Недялско. Докато колегите му в другите страни се чудели къде и какво щяло да мине, нашата тръба вече работела. Имаше нещо изключително неестествено в спонтанната радост, че вместо да си доставяме и разпределяме руското синьо гориво пряко, ще го получаваме през "Турски поток". Същевременно тази радост е изцяло естествена, прилягаща напълно на всекиго, който е забравил, че интересът ни е енергоносителите да идват по най-прекия път, а не да се лутат през съседни страни.
Играта на думи може да продължи мандати наред, тъй като думите в играта никога не свършват. Докато обаче някой не назове нещата с истинските им имена, както го стори турският президент. България направи грешка, като се отказа от "Южен поток", каза Ердоган, и това ще  донесе дивиденти на Турция. Тя ще разпределя природния газ за Европа - и руския, и азерския. Това не само ще пълни хазната на страната му, но и несъмнено ще направи ЕС по-сговорчив.
Ето как България обслужи турския интерес. И няма защо да роптаем, когато ни кажат, че ни водят за носа. Този упрек е възможно най-лекият. Всички други действия, освен откровено глупавите, могат да имат много по-тежки последствия за авторите си.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info