Стигнахме до топките
/ брой: 215
И тази колонка май е с подвеждащо заглавие. Не става дума обаче за футболни топки или пък, сакън, за някои други. Никак не ни е до футбол сега - от доста време повече ни вкарват, отколкото вкарваме. Пък и какво е националният отбор без Бербатов? За все още мнозина той е като България без Борисов - не само с 50 процента по-грозна, но и наполовина по-слаба.
В понеделник в социалното министерство ще бъдат отворени прелюбопитни оферти. Търсят се производители на 4 хиляди топки антистрес. Както и на още 33 вида артикули - 12 хиляди балона, също толкова шапки и тениски, 6 хиляди термочаши, чадъри, химикалки, ключодържатели, хартиени торби, чаши-магове и дори ролетки за бадж тип "йо-йо", каквото и да означава това. Обществената поръчка е за над един милион лева. Веднъж, през май, конкурсът се е провалил. Министерството обаче не се е отчаяло и е започнало да приема оферти за втори път. С надеждата, че този архиважен въпрос най-сетне ще бъде решен.
"Дотам ли я докарахме? - би възкликнал някой, неизкушен от медийните внушения. - Всичката втасахме, само топките са ни кусур!" И сигурно ще бъде прав. Финансите на държавата се крепят на магия. Всеки месец се посяга на резерва, оставен от предишното уж лошо правителство, за да се посрещнат елементарни разходи. Не достигат парите за бедните, за социалнослабите и инвалидите, за студентите и майките, за общините, за различните ведомства и дори за БАН. В здравеопазването не се плаща заработеното, предстоят лекарски протести. Замразяват се и направо се намаляват заплати и пенсии. Глупавите, а може би откровено злонамерени, ходове на министър Дянков поставиха бизнеса на колене, вкараха го в капана на взаимната задлъжнялост. Увеличават се фалитите, поради което все повече хора губят работата си. И на този фон социалното министерство толкова се е закахърило, че няма кой да произведе антистрес топките, та чак втори конкурс обявява!
Може би този напън е за наше добро. Влизат ни в положението и вместо да стискаме зъби, ни препоръчват да стискаме топки. Така недъзите на управлението, маскирани като тежести на кризата, ще станат по-поносими. Ако това е замисълът, със сигурност и вторият конкурс ще бъде провален. Защото току-що науката доказа, че не просто хващането за топките, а ликът на любимия, облекчава болката. Редно е значи на антистреските да бъде щампован ликът на все още на мнозина любимия. Но това откритие е съвсем ново и не е включено в изискванията към обществената поръчка. Което подсказва, че събирането на оферти най-вероятно ще започне за трети път.
Посягането към топките не е наше хрумване, уверява социалният министър. Ние сме длъжни да ги произведем и раздадем като сувенири, защото така популяризираме еврофондовете и оперативните програми. На което следва съвсем популярно да му кажем, че е важно не рекламирането на еврофондовете, а тяхното усвояване. И докато при предишното управление по този показател бяхме в средата на класирането измежду всички страни-членки, сега сме твърдо в края. Важно е още не толкова популяризирането на Европа в България, а точно обратното. Защото българите и без това са се пръснали по всички точки на света, а при сегашната власт бягството им от страната се засили. Но България все още не е във фокуса на Европа - като се почне от пазара на труда и различните квоти и се стигне до туризма.
Пък и далеч не всичко, което му хрумне на Брюксел, заслужава адмирации. Последното му решение - за изпращане на печално известния Филип Димитров за посланик на ЕС в Грузия, е повече от шокиращо. Та той е сред най-големите разрушители на съвременна България! Неговите ликвидационни съвети до такава степен разгромиха земеделието ни, че то още не си е стъпило на краката, а и сигурно още дълго няма да успее. Пространен е списъкът на злодеянията му - войната му срещу кадрите на нашата страна, гафовете в дипломацията, разколът в църквата, разделението на нацията, кинжалното мислене, талибанските действия. И още - безумната му теза, че държавата е лош стопанин, която обслужи идеологически разграбването на дълготрайни материални активи за милиарди левове.
Подобни решения трябва да държат отворени очите на нашите управници. И да им напомнят, че не всичко от Брюксел следва да се приема с овации, нужен е и откат, когато се налага. В противен случай ни идват наум разсъжденията, че колкото по-големи са топките, толкова по-проста е играта. Най-едри са при боулинга, намаляват при футбола, волейбола и са съвсем дребни при тениса, бейзбола и голфа. Но пък пръчките, с които се играе, стават по-големи. И тъй като антистрес топките са съвсем мънички, намекът на властта е ясен: ако не кротнете с тях, чака ви голямата тояга!
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info