Кирил Николов:
Пробягал съм над 60 000 км в планината
/ брой: 126
Кирил Николов е на 29 години. Роден е и живее в София. Той записа историческо за България класиране в лятното ориентиеране, след като донесе сребърен медал от европейското първенство в Швеция. Това е най-доброто постижение в 58-годишната история на този спорт у нас. Покрай спорта Киро е обиколил всичките наши планини, които смята, че са най-голямото ни богатство, което трябва да пазим.
Цитати:
"Най-добрият ни състезател ще гони златен медал на световното в Швейцария "
"Има още хляб в мен и ще го покажа, казва сребърният ни медалист от Европейското първенство по лятно ориентиране"
"Няма планина в България, която да не съм обиколил, всичките ги харесвам еднакво"
- Киро, колко труд трябва, за да стигнеш до върха в планинското ориентиране?
- В началото на моята кариера не предполагах, но е наистина много. Тренировките са безброй, а трябва и постоянство.
- Спечели сребърен медал на последното европейско първенство в Швеция, какво означава той за теб?
- Да, взех медал, а това е най-голямото ми постижение в кариерата. Просто чувството е неописуемо. Преборих се с велики сили като Швеция, Финландия, Швейцария, което в нашия спорт е почти невъзможно.
- Как мина състезанието?
- Много добре, бягайки по финалната отсечка, разбрах, че се боря за 1-вото място във временното класиране. Финиширайки, бях наистина щастлив, защото знаех, че съм избягал маршрута добре и че със сигурност ще съм на подиума, защото имаше само 4-ма души да стартират след мен. Заради виковете на тълпата не можах да разбера какво се случва. Знаех само, че швед е първи, но не и кой е той. Останах с впечатлението, че съм 3-ти, от което пак бях изключително щастлив. Но най-комичното бе, че дори и като ми взимаха интервю след това, не разбрах, че съм 2-ри.
- Във вашия спорт европейското е по-силно от световното първенство.
- По регламент на европейските първенства участват по шестима състезатели от държава, а на световните по трима. Това е разликата, защото на континенталните първенства първо е много трудно да се пребориш в квалификацията, за да идеш на финал. Ето защо медалът ми от еворпейското е толкова ценен.
- Това ли бе основната ти цел тази година?
- Не, след месец и половина има световно първенство в Швейцария и подготовката ми е насочена изцяло към него. Всъщност европейското беше част от моята подготовка за световното. Именно на него искам да запиша добро представяне.
- А дали ще успееш пак да се пребориш с конкуренцията?
- Надявам се. Имам сили и дано се представя добре. Медалът от европейското ми казва, че имам възможности, които ще покажа през юли в Швейцария.
- Ти си на 29 години, а това е първият ти медал, защо чак сега имаш резултат от толкова години труд?
- Никога не е късно за нищо. Още в началото на кариерата ми виждах и аз, и моите треньори, че имам възможности за нещо голямо. Просто трябва да се тренира и да се вярва. Аз така и правя. 11 години го чакам този момент и ето го и него. През 2010 година у нас имаше европейско първенство и всички очакваха медал от мен. Останах обаче 9-и на дългата дистанция. Година преди това в Унгария заех 6-о място в късата дистанция. След тези две класирания, макар и без медал, разбрах, че един ден отличията ще дойдат. Просто почаках 2 години и са налице. Това е най-важното.
- И все пак в Швеция те би представител на домакините - Йонас Леандерсон, който е само на 22 години.
- Това беше изненада за всички. Преди 2 години той беше във втория отбор на Швеция, а сега стана шампион. А между другото той ме би само с 2 секунди, което в нашия спорт е нищо. Зад мен финишираха 2-ма души, с еднакво време - Даниел Хубман (Швейц) и Йеркел Лисел (Шв). Хубман е 4-кратен световен шампион, но този път бе зад мен. На първенството се говореше, че и моето класиране е изненадващо, но аз не мисля така. Всички в моя щаб знаехме, че един ден ще започна да печеля отличия.
- А медал от световното ли ще е върхът в кариерата ти?
- Не, не мога да кажа. Има още хляб в мен. Трябва да си намеря постоянно място в медалите на големи първенства. Това ще е голям успех. Постижение е, че вече бия състезатели от скандинавските страни. В Швеция например този спорт е 3-ти по интерес.
- Ориентирането не е само тичане в планината.
- О, не, само с тичане не става. Концентрацията ти трябва да е на високо ниво. Нужна е мисъл. Не можеш да кажеш, че ако си добър атлет, си готов ориентировач. Най-малката грешка те изхвърля от Топ 20, та дори и 30.
- Имаш ли нужните условия за подготовка?
- Да, създадено ми е всичко. Федерацията помага, клубът ми във Варна също, а и този в Швеция.
- В Швеция?
- Да, от 2 години се състезавам за шведски клуб, който доста ми помага. Просто в тази страна ориентирането е национален спорт и се инвестират пари. Давам пример, на европейското имаше 10 000 фенове по трибуните, които не спираха да ни аплодират. Просто скандинавците обичат този спорт. Това в България не може да се случи, но няма какво да направим.
- Освен за шведски тим, за друг състезавал ли си се?
- И за един швейцарски преди шведския, където бях 2 години. Но сега в този се чувствам добре.
- А държавата помага ли на ориентирането?
- Нашият спорт не е в Олимпийското движение и парите от държавата не са много, но колкото дават - толкова. Не можем да се оплакваме.
- През лятото участваш и в някои стартове по лека атлетика?
- Да, държавен шампион по планиниско бягане съм. Имам стартове, които ми помагат на подготовката за моя спорт.
- Разбрах, че федерацията по лека атлетика те иска за постоянно?
- Аз си имам мой спорт, който се нарича ориентиране.
- Колко километра си пробягал в планината? Както се казва, твоята зала за тренировка е именно там.
- Над 60 000 км съм пробягал през живота си. Не мога да давам оценка дали е много или малко, те резултатите го показват.
- В планината ли се чувстваш най-добре, щом имаш толкова много километри?
- Да, там е моето място. Когато отида в планината, съм друг човек.
- Усмивката обаче не може да слезе от лицето ти?
- Няма как да стане. Все пак това бе шестото ми европейско първенство и 6-и финал на спринт, а медалът е първи. Изстрадал съм си го, но и заслужил. Дълги години нещо малко не ми достигаше. Винаги нещо се объркваше в последния момент и не бях достатъчно добре подготвен, за да предвидя грешката. На европейското всичко се случи от само себе си, като закономерност. Много добрата физическа подготовка през зимата направи бягането ми лесно, дори и да не се намирах в суперформа точно в този ден.
- Учиш ли, или си завършил?
- Да, уча в НСА "Васил Левски". Завършил съм семестриално и имам да взема няколко изпита, но и на тях ще им дойде редът. Сега мисля за световното в Швейцария.
- Къде тренираш?
- На Витоша. Това е страхотно богатство за България. Наистина невероятна планина.
- Има ли планини в България, които да не си ги посетил?
- Не, няма. Обиколил съм ги всичките, все пак това е моят живот, моят спорт. Обичам да съм в планината и ще продължа да бъда.
- Щом си обиколил всичките, къде ти харесва най-много?
- Не мога да кажа. Няма как да ги разграничавам. Всичките планини в България са еднакво красиви за мен. Може да тренирам на Витоша, но всичките ги харесвам еднакво. Важното е това богатсво да се пази, защото иначе не става.
- И за последно, къде предпочиташ - в квартала в София или в планината?
- В планината, в квартала няма какво да правя. Там се задушавам, направо се чувствам зле, а в планината съм друг човек.