Йогата помага на гимнастиката

Таня Цекова е родена на 18 декември 1991 година в София. Завършила е 119-о СОУ "Академик Михаил Арнаудов", в паралелка с природо-математически профил и английски език. В момента завършва Националната спортна академия "Васил Левски", специалност "Кинезитерапия". Таня се е занимавала 14 години с художествена гимнастика като състезател в ансамбъла и индивидуално, спечелила е златен медал в многобоя на международен турнир в Антверпен, Белгия, през 2009 г. След като прекратява кариерата си на гимнастичка, се ориентира към йогата. Нейни учители са Даниел Петров и Ива Благоева. През 2011 г. участва на Европeйското първенство по йога в София и на Световното първенство в Уругвай. На тези състезания е извоювала 3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала. През 2012 г. на Световното първенство в Москва печели 4 златни и 2 сребърни медала, индивидуално и в двойка с Ива Благоева. Освен за лекции и упражнения в НСА, Цекова намира време и помага на бившата си съотборничка Катрин Велкова като треньор в новия клуб по художествена гимнастика в СК "Локомотив" София и води занимания по йога в столична детска градина. 

- Таня, би ли разказала за първите си стъпки в художествената гимнастика?                            

- Като малка се записвах на всевъзможни занимания и спортове. Така още в детската градина ме забелязаха треньорки по художествена гимнастика, убедиха ме да се пробвам. Така започнах в клуб "Илиана". С течение на времето заниманията ми в този спорт ставаха от сериозни по-сериозни. Започнах да се явявам на държавни първенства за деца, девойки - младша и старша възраст. С оглед на заниманията ми, треньорите ми ме насочиха към индивидуалната изява. А и аз самата чувствах, че като индивидуална състезателка се справям по-добре. След време ме включиха към младежкото олимпийско звено. Това са олимпийските надежди на България. Там треньорки ми бяха Валя Ганева и Ина Ананиева. Искам да спомена първия ми треньор Ели Чамишка. В това олимпийско звено бях в девойките - старша възраст и жени. Най-голямото ми участие по онова време е на Световното клубно първенство в Япония през 2008 година, където завоювахме 4-то място отборно заедно с Моника Минчева и Цветелина Стоянова. Тогава бях под ръководството на Станимира Колева. 2009 година също мога да я определя като успешна за кариерата ми. Дотогава бях индивидуална състезателка. След това под давлението на Илиана Раева - доста властен треньор, преминах в ансамбъла. Тогава г-жа Раева бе назначена за старши треньор на отбора, тя решаваше коя състезателка къде да се състезава. Бях съотборничка с Катрин Велкова, Елена Маринова, Цветелина Найденова, Христиана Тодорова, Ренета Камберова и Михаела Маевска. Това са момичетата, които през 2011 година спечелиха златните медали на Световното първенство в Монпелие, Франция, а после участваха и на Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон. През 2010 г. реших да прекратя спортната си дейност, тази страница от живота ми бе затворена. Една от причините бе контузия в лумбалния дял на гръбначния стълб, а друга - желанието ми да продължа образованието си и развитието си в нови и различни сфери от живота, като например йогата.
- Според теб кое училище е по-добро за начинаещите спортисти, след като ти и Силвия Митева сте завършили езикови гимназии, а Катрин Велкова и останалите от ансамбъла са учили в спортни училища?
- Това винаги е въпрос на личен избор. Аз предпочетох да не влизам в спортно училище, и макар на моменти да ми е било трудно, не съжалявам за избора си. Прецених, че така ще имам по-добро образование и повече възможности за професионална реализация в бъдеще. Все пак спортът е до време.                              
- Кога и как се запали по йогата?                                 - Родителите ми са бивши спортисти. Баща ми Цветан е тренирал волейбол, а майка ми Румяна е бивша гимнастичка. Тя се занимава с йога и от дете ме подтикваше да пробвам. В началото гледах с недоверие на тези й занимания, но с течение на времето се увличах все повече. Още повече, че се появи контузията на кръста. Запознах се с Даниел Петров, който беше едновременно състезател и треньор по йога. За мен той е едно от светилата в българската йога. Член е на Световната федерация по йога и вицепрезидент на Европейската. Явно и той видя някакъв потенциал в мен, както преди него и треньорките по художествена гимнастика преди години.           
- Какво е за теб йогата?                                 - Лично за мен йогата е начин на живот, не минава и ден, без да имам досег с нея. Тя просто става част от теб и изкарва на преден план най-добрите черти на характера ти. Известно е, че е възникнала в Индия, и вече набира широка популярност по цял свят, поради многобройните си предимства пред останалите системи за физическо и духовно упражняване. Представлява съвкупност от различни предимно изометрични упражнения - асани (т.нар. пози в йогата), дихателни упражнения и детоксикиращи техники, които помагат на тялото да се възобнови, пречисти и излекува.    
- А спортната йога?                                   - Йогата е спорт във вид на изкуство. В спортната йога има различни състезателни дисциплини - артистична, ритмична, акро, денс и атлетична йога, както и йога асани. Това е сравнително нов вид йога, който постепенно започва да се популяризира в страната и целия свят.
- Би ли пояснила какво представляват отделните състезателни дисциплини?
- При артистичната йога двойка състезатели изпълняват различни асани с много плавни преходи между тях. Изпълняват ги под музикален съпровод. При ритмичната йога двойка състезатели успоредно изпълняват съчетание един срещу друг под музикален съпровод. При денс йогата има танц, в който са преплетени елементи от йога. При акро йогата отново състезателите са двама. Единият е на земята и придържа партньора си, който е във въздуха. Йогата асани се изпълнява от няколко състезатели от една възрастова група. Те изпълняват едновременно една и съща асана, зададена от съдиите. Точката се дава от съдиите на най-добрия състезател. При атлетичната йога има йога асани, като съдиите наблюдават излъчването на състезателя - дали е спокоен, не трепери и т.н.
- Достатъчно популярна ли е йогата в България?                               - Като спорт не толкова. Но все повече хора се занимават с нея. Трудно се финансира спортната йога в България.
- Колко спортни клуба в България развиват спортната йога? Има ли силна конкуренция?                            - Основно е нашият - "Скорпион" и още един в Пловдив - "Амрита", но клубове по спортна йога има в повече от 10 града в страната.
- Какво е мнението ти за начина на деление и финансиране на спортните федерации, който Министерството на младежта и спорта въвежда?                   
- О, не ми се говори по тази тема. Начинът на финансирането се определя от ММС и ръководителите на спортните федерации.  
- Като треньор по художествена гимнастика използваш ли при подготовката на децата елементи от йога?                                   - Да, например стречинг. Това е плавно удължаване на всички мускулни групи, тъкани и стави. Тези упражнениЯ са много подходящи за децата и за всички, които имат скъсвания на мускулите в опорно-двигателния апарат. Ако бях се занимавала по-активно с йога, докато бях състезателка по художествена гимнастика, със сигурност щях да имам по-дълъг спортен живот.
- Българската православна църква изразява силни съмнения в някои дейности на йогата. Например в използването на определени "религиозни песнопения". Те основно се изпълняват на санскрит - един от основните езици в Индия. Божиите служители се опасяват, че това е проповядване и навлизане на секта в България. Как би отговорила на подобни твърдения?
- Държа да отбележа, че съм православна християнка. Всеки има право на личен избор. За мен християнството не отхвърля йогата. Според мен религиите в съвременния свят се преплитат. Те проповядват едно и също нещо, но по различен начин.



Таня Цекова изпълнява различни йога пози на фона на Белоградчишките скали
Снимки: Личен архив