01 Януари 2025сряда22:34 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Време за равносметка

В навечерието на евроизборите Румъния прави оценка на членството си в ЕС

/ брой: 87

автор:Васил Савов

visibility 3069

Тези дни академичното дружество на Румъния публикува годишен доклад за 2014 г., в който прави анализ на резултатите от 2007 г. - приемането на страната в Европейския съюз, до днес. Докладът обхваща главно три направления: износа в страните от ЕС, колко пари от еврофондовете са получени и как са използвани и какви са ползите и загубите от емиграцията.
Що се отнася до първото направление, обоснование се търси в нарасналия евроскептицизъм и убеждението сред някои слоеве, че Румъния се е превърнала в страна за пласмент на стоки от други страни на ЕС. Едва ли е изненадващо също, че северната ни съседка продължава да изнася в страните от общността по-малко, отколкото да внася, поради ниската конкурентоспособност. При това експортните компании са с чужд капитал. През 2012 г. търговският дефицит е същият както през 1999 г., или с 4,7% от БВП. Прави се сравнение с бивши социалистически страни, приети по-рано в Евросъюза. Словакия например е отбелязала прогрес в износа от 10 процента. Румъния е изнесла за страните от ЕС през 2013 г. 82% от обема на вноса. И тези резултати са въпреки подобряването на експортната структура.
Повишен интерес представлява второто направление - усвояване на парите от еврофондовете, по който показател България и Румъния наскоро бяха обект на упреци от Европарламента. Наистина материята е доста сложна, като се има предвид наследството, което получава всяко правителство от предишното. При политическо съперничество между тях се получават спекулативни оценки.
Въпреки че през 2013 г. за първи път Румъния отчита определен прогрес в тази насока, в доклада на академичното дружество тя се нарежда на последно място по усвоени еврофондове за посочения период. Използваните средства от еврофондовете, възлизащи на 4 млрд. евро, на годишна база са от 73%, което досега не е било постигано. Публикуваната таблица дава представа какъв капацитет е имало отделното правителство в планирането и усвояването на средствата.
Проблемът за емиграцията, както е известно, се превърна в европейски и предизвиква различни интерпретации. Отделни западни страни прибягват към крути мерки независимо от съюзните споразумения. Румъния е страната с най-голям брой емигранти, преобладаващата част от които са от ромски произход. Според румънски експерти страната повече печели, отколкото губи от емиграцията. Оказва се, че сумите, които емигрантите изпращат в родината си, надхвърлят размера на преките чуждестранни инвестиции. "Това, писа в. "Романия либера", е внушително, но и тъжно, че сме като бананова република." Близо 2 млн. румънци, част от които са висококвалифицирани, инжектират румънската икономика и същевременно увеличават националния доход на богатите страни.
Както и да оценяват резултатите от приемането на Румъния в ЕС, къде е ползата и къде загубата, румънските коментатори са единодушни, че "европейската мечта" и реалността са несъвместими. Става ясно, че европейският проект се нуждае от обновяване и усъвършенстване. В каква насока?
Според анализаторите съществува в главни линии все по-остър конфликт между "политиката на междуправителствен диалог" и "политиката на общосъюзни решения". Липсва постоянен синхрон между националната политика и тази на институциите в Брюксел. В социално-икономическо отношение обявените цели деградират в някои региони на ЕС с влошаване на жизненото равнище, предимно в Източна и Югоизточна Европа и богатите държави на Север и Запад. По този начин се дебалансират пазарите на труда, предизвикващи трудно контролируеми процеси на емиграция.
Резултатът от тази липса на обещаваща икономическа перспектива е нарушаването на политическия баланс. Една от неговите характеристики е отхвърлянето на европейската опция, увеличаването на евроскептиците в Европарламента, на крайно националистически партии. Вече се виждат наченките на преоценяване на ролята на националната държава, влияеща на системата на социална защита срещу емиграцията.
Събитията в Украйна доведоха до втвърдяване на европейската политика и активизиране на НАТО. Това особено засяга страните от Източна и Югоизточна Европа, към които принадлежи Румъния. Засилването на военната активност на военния блок с допълнително струпване на въоръжени сили в тези страни провокира връщането на атмосферата на Студената война, до натоварване допълнително на трудно поносими тежести върху тях. Във военната база "Когълничану" напоследък пристигнаха нови попълнения на НАТО. Сред населението се организират ускорени курсове по изучаване на английски език. Неслучайно румънска депутатка в Европарламента заяви тези дни, че "Румъния има муниции само за 8 дни война." А това изисква допълнително сили на НАТО, което ще натовари с повече разходи румънския бюджет.
Въпросът за разходите по сигурността ще предизвика остри дискусии за целите, за които ще са нужни. По тях ще трябва да вземат думата представителите на бъдещия Европарламент и Съвета на Европа. Какви политически настроения ще преобладават в техния бъдещ състав? Ще възникнат въпроси като "Кой колко и за какво плаща?" Неслучайно в. "Адевърул" постави изискване пред избирателите: "Нима е възможно да си представим, че 32-мата бъдещи румънски евродепутати ще могат да работят заедно при решаващи моменти в полза на националния интерес?" Вестникът свързва изискването с междупартийните схватки в страната.
Румънските наблюдатели и коментатори очакват труден и сложен период за Европа пред очертаващата се нова действителност. Ще бъдат ли бъдещите европарламентаристи на висотата на изискванията на тази действителност? Или, както сочи цитираният по-горе вестник, "единственият въпрос от максимален интерес е кой ще се радва на заплатите и бонусите от различен характер, които им предлага качеството на евродепутат".

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 48963

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 45427

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 49489

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 49347

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 49075

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 46775

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 44141

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 44948

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 67581

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 55738

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 49523

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 46934

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ