Стремежът към свобода и императивите на революцията
Константин Илиев поставя своята пиеса "Великденско вино"
/ брой: 48
Не се случва често един драматург да поставя своя пиеса на сцената. Не че така нареченият "авторски театър" не съществува, но поне у нас тази практика не е особено развита. Може би заради това и драматургът Константин Илиев не е склонен да нарече своята постановка "авторски театър", защото е убеден, че терминът вече е зает от хора, чиято професия е театралната режисура. Така че под "авторски театър" днес се разбира не да се занимаваш с творческа интерпретация на това, което е написал драматургът, а да използваш текста му, за да кажеш на зрителите нещо, което претендираш, че е твое. По принцип това е хубаво, само че колко хора могат да кажат нещо наистина ново на умореното ухо на света. "Авторският театър" не се съобразява много-много с автора. Аз смятам да се съобразявам, подчертава Константин Илиев, пристъпвайки към постановката на своето "Великденско вино" на сцената на Драматичен театър "К. Величков", Пазарджик.
Пиесата "Великденско вино, или обвинения срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстьо Тотев Никифоров в долнокрайската черква "Света Богородица" е написана през 1979 г. и е играна близо десет години в Драматичен театър "София", десет години в Народния театър "Иван Вазов", както и в почти всички български театри. На Великден поп Кръстьо Никифоров е сам в празната черква "Света Богородица". Приготвил е свято причастие, но дори немият клисар отказва да го приеме от ръката му. Защото то може би съдържа отрова. Убийство чрез отравяне е начинът, по който някои ловешки граждани са мислили да отмъстят на свещеника, обвинен, че е предал през 1872 г. на турците Васил Левски.
Оригиналният драматургичен ход във "Великденско вино", а именно да се предостави възможността на поп Кръстьо да разкаже от своя гледна точка кое как е станало, превръща пиесата на Константин Илиев в изключително напрегнато интелектуално изследване на проблема за истината и за неоспорената лъжа, за вината и покаянието, развиващо се в наситено с драматични обрати действие. Основното във "Великденско вино" не е предателството, а сблъсъкът на естествения човешки стремеж към свобода с императивите на революцията, един от които е употребата на насилие. В този конфликт е трагедията на централния персонаж Кръстьо Никифоров. Става въпрос за литературния герой, а не за историческата фигура поп Кръстьо. Въпреки че са използвани реални факти и документи, пиесата няма претенции да изземва работата на историците, подчертава драматургът. А режисьорът Константин Илиев в своя спектакъл е поверил ролята на поп Кръстьо на Димитър Терзиев, а Гроздан Даскалов е немият клисар. Сценичното пространство на камерната сцена на театъра е оформено от Иван Карев.