Ще яде ли Хасан баница?
/ брой: 208
Използвам този народен израз, в който е вложено недоверието ни към някое обещание или към осъществяването на поредното добро намерение на отговорни хора. С голямо удоволствие и силно съмнение, че това ще стане, прочетох във вестника заплануваното от новото ръководство на Националната телевизия възраждане, по-точно възкресяване, на едно от най-обичаните предавания, показвани на малкия екран - Телевизионния театър.
Не помня или по-вярно не зная причините за неговото необяснимо затриване, но какво ли хубаво не се е затрило у нас, та се чудя. За да бъда честен пред младите обаче, длъжен съм да кажа, че затриването на Телевизионния театър започна преди така наречените демократични преобразования у нас. За него не са виновни палачите на селското ни стопанство, на промишлеността, на здравеопазването, на половината от АЕЦ "Козлодуй" и на всички други големи и малки национални жертви, дадени след 10 ноември...
Според мен една от вините е масовото нахлуване на кинаджии в телевизията и главно желанието на режисьорите да се правят всички на Фелини, независимо от това, че най-добрите филмови постановчици - Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Методи Андонов (не че точно те са виновни за станалото) са закърмени с театрално образование.
А Телевизионният театър не само успя да стане любимо редовно докосване на зрителите до стойностно сценично изкуство, а беше започнал да добива и своя специфична физиономия като жанр. Предпочитаната драматургия за телевизионен театър и самите постановки взимаха най-доброто от театъра и киното като например камерния формат (малък брой на действащи лица и места на действие) - от сцената и близкия план "бръкващ" в душата на актьора - от екрана. Без да бъдат изключвани комедията, историческата пиеса и други разклонения на драмата и театъра, предимство и най-добра реализация на малкия екран имаха психологическите сюжети, много от които се помнят и до днес от онези, които са ги гледали.
Всеки понеделник, когато беше почивният ден на театрите в цялата страна, малкият екран приковаваше вниманието на рекорден брой телевизионни зрители. Те имаха възможност да видят като поднесени им на тепсия постановки на пиеси от световна и родна класика и на най-доброто от съвременната чуждестранна и българска драматургия. В тях участваха най-известните наши артисти - много точна беше шегата, че Телевизионният театър има най-богатия и силен актьорски състав в страната.
Ако не беше Телевизионният театър (който показа повече от десет написани от мен пиеси, някои предназначени специално за него), едва ли щях да имам щастието да видя в мои роли големи артисти като Маргарита Дупаринова, Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Славка Славова, Виолета Бахчеванова, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Георги Калоянчев и още дълъг списък светила на сцената ни. Тях зрителите оценяваха и обикваха не от евтини естрадни сценки в шоута и от други подобни несериозни изпълнения, а от блестящо създадени драматични и комични образи, запечатели се трайно в съзнанието им. Естествено пристрастието ми към Телевизионния театър и жалбата ми от затриването му имаше не само лична причина - неоспорими бяха изключителната обич и интерес на публиката и голямото художествено, емоционално, възпитателно, ако щете, въздействие, която тя изпитваше. И това ставаше неусетно - всеки понеделник вечер, когато хората бързаха да се приберат у дома и да седнат пред телевизора.
Самите ръководители на най-популярната ни медия изглежда съзнаваха (явно недостатъчно) това и не за първи път обявяват намерението си за възкресение на любимото предаване. Помня, че веднъж Борето Геронтиев, който по едно време често ставаше "и.д.", ме зарадва с вестта за включването в бюджета на пари за тази цел. Дявол знае къде отидоха тези пари. После прочетох изявление за подобни намерения и на тогавашната шефка Севда Шишманова, обадих й се и тя ми обеща среща по въпроса, но после я отмени. Сега същата Севда Шишманова е програмен директор и пак е обявено "възкресение", но кой знае защо аз вече съм песимист.
Едва ли са оптимисти и останалите живи и все още упражняващи някак професиите си някогашни дейни участници в телевизионния театър като режисьорите Павел Павлов и Магда Каменова, оператора Косьо Хаджиев, мнозина от прекрасните ни артисти, моя милост накрая, които макар и със скромна доза надежда очакват въпросното възкресение.