Псевдонаучните "факти" на професора
/ брой: 57
Александър Хайтов
Едно от неприятните свойства на истината е, че тя винаги току се покаже отгоре, колкото и да я натискат. По повод поредния опит да бъде удавена от проф. Овчаров, искам да напомня на услужливо отслабналата му научна памет обстоятелството, че се е заел с непосилна задача - да лиши българския народ от гордостта, че е погребал своя Апостол на свободата, и то в черква, а самата българска черква - че го е приела, и то не къде да е, а в олтара по едно старо съборно правило, което удобно не му е известно - "НЕ ОСКВЕРНЯВАТ олтар, ако са погребани в него онези, които са жертви и мъченици на вярата." Подобен случай има в Румъния и друг в София.
Що се отнася до псевдонаучните факти на професора, както и да ги класифицира и подрежда, истините са следните - недоверието и несъгласието на "научните" работници е изразено в едно писмо от 15.12.1985 г. на 406/4 Първична партийна организация на Археологическия институт и музей, в което се оплакват на ЦК на БКП, че Хайтов, след като е предупреден (!) за мнението на АИМ от 14.09.1985 г., продължава да си знае своето. И именно с това писмо до ЦК на БКП археолозите искат на най-високо място в БАН да се реши окончателно въпросът с гроба и така си подписват смъртната присъда и именно там и тогава претърпяват своето пълно и безвъзвратно поражение на 10, 12 и 27 февруари 1986 г. Овчаров може би е забравил, че пълното им научно невежество и престъпно нехайство е документирано по време на спора на филмов и на аудионосител час по час, минута по минута и ако иска, може да види и чуе и собственото си унижение.
Ето заключителното становище на зам.-председателя на БАН акад. Николай Тодоров: "Допуснато е грубо нарушение на научния подход и етика"... и по-нататъшната публичност на случая "...крие реална опасност да изложи наистина пред очите на нашата общественост този път не само отделни лица (вкл. Овчаров - заб. моя), а целия Археологически институт". По тази причина ръководството на БАН, за да замаже колегиално научното престъпление, направено под политически натиск по време на разкопките през 1956 г., решава да сложи край на спора, като се монтира табела с компромисен текст, че според редица данни..., да, може да има гроб на Левски.
Да му припомня на професора признанието на колегите му, че материалите от разкопките са загубени, дневникът ФАЛШИФИЦИРАН, снимките - манипулирани!
Нека си спомни какво пише самият Михайлов през 1961 г. в неговата "научна" публикация за "Св. Петка": "Църквата... (на дълбочина 1 м от тухления под) беше засипана с пръст, наситена с късни материали - от ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ТУРСКОТО РОБСТВО".
Ето къде са лежали "византийският" скелет на Левски (на 62 см под тухления под), обезглавеният Гьоре овчарина и главата на Бенковски. Истински пантеон на българския дух, който те разрушиха и изхвърлиха "У ИСКЪРО" на сметостоварището (според Ванга).
Дали на свобода, дали като професори, но едно е сигурно - че разкопвачите ще си допият горчивата чаша на истината!