През новия век всички ще сме луди
Потвърждение и опровержение на това намираме в "Ангели в Америка" от Тони Кушнър на сцената на Народния театър
/ брой: 250
Хората не трябва да вярват на артистите и на изкуството. Най-интересното в изкуството е, че те предизвиква да го интерпретираш, смята американският драматург Тони Кушнър и преди повече от двадесет години прави опит да интерпретира живота в своята страна чрез изкуството. Пиесата му "Ангели в Америка" в началото предизвиква скандал както с темата си - "гей фантазия на национални теми", така и с формата си - огромен по обем текст, конструиран на принципа на киномонтажа. По-късно обаче е окичена с най-престижните театрални награди "Пулицър", "Тони" и "Drama Desk". За славата на "Ангели в Америка" допринася и също така много награждаваният сериал, в който блестят звездите Ал Пачино, Мерил Стрийп и Ема Томпсън.
Стремеж за преодоляване на "розовия" живот - Стефания Колева, Владимир Карамазов, Бойко Кръстанов и Цветан Алексиев
В спектакъла на Десислава Шпатова на сцената на Народния театър актьорите Владимир Пенев, Владимир Карамазов, Стефания Колева, Бойко Кръстанов, Цветан Алексиев, Мария Каварджикова, Захари Бахаров и Снежина Петрова са "забъркани" в динамичен и ударно въздействащ коктейл от халюцинации, фантазии и въображаеми срещи и раздели, изпълнени с всички възможни усещания за вина, страх, непотребност, самота и безсмислие. Да, наистина през новия век всички ще сме луди, както истерично изкрещява една от героините на Снежина Петрова. В тази всеобща лудост и страх от свободата, която според един от героите на Владимир Пенев е "зловеща", се разгръща картината на падението и разрухата на всички ценности - от държавата до вярата, любовта, семейството, човека.
И ако в пиесата внушението е, че в Америка наистина няма ангели, то на сцената се появява един ангел, който може би предвещава началото на нов живот или на нова лудост. Но това никой от героите в спектакъла не знае, а може би и не иска да знае. Във всеки случай в представлението, ако използваме думите на Тони Кушнър, се прави опит "да организираме света, в който живеем, или поне да организираме разбирането си за него. Ние го отразяваме, пречупваме, критикуваме, скърбим за диващината му и си помагаме един на друг да различим сред сгъстяващия се мрак пътищата на съпротива, кладенците на спокойствие и местата, откъдето е най-вероятно да очакваме надежда".
Спектакълът на Десислава Шпатова е експресивен като визия (сценографията е на Венелин Шурелов, а костюмите са дело на Елица Георгиева), динамичен (музиката е на Петър Дундаков, а пластиката е на Таня Соколова) и категоричен с внушенията си. Друг е въпросът дали и доколко тези внушения ще намерят своите адресати в съвременния зрител. Но при всички случаи е сигурно, че тези "Ангели в Америка" няма да останат незабелязани.