Пак по спора за гроба на Левски

Здравец Хайтов

Поводът за тези редове е публикацията на проф. Димитър Овчаров във в. ДУМА от 19 февруари 2011 г., в която той от високата си камбанария сложи на място всички "словоблудци", дръзнали да изкажат своето мнение по проведения през 1986 г. спор за гроба на Васил Левски, а и след това, както и да укаже кой с какво да се занимава в семейните си дела. Похвално е, че той се нагърбва да поеме вината на археолозите, вероятно в качеството си на оглавяващ групата на пълномощниците на Археологическия институт и музей в спора за гроба, макар че между живите са и Магдалина Станчева, арх. Стефан Бояджиев, Станислав Станилов - също участници в спора.
"Неприятната препирня между учените и писателя", както той я нарича, е документирана на 480 страници в сборника "Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска", издателство на БАН, 1988 г., и наистина хич не е приятно четиво от гледна точка на науката, но е факт. И всеки, който се въоръжи с търпение и я изчете докрай (заслужава си!), ще се убеди, че в този спор истината съвсем не е на страната на науката археология! Научните критерии, представени в статията на проф Овчаров, могат да бъдат коментирани така:
* Канонични аспекти: Погребение в олтара може да не е канонично за мирянин, но да е точното място за препогребение на Апостола на свободата, знайно от малцина свещенници и съратниците в революционното дело и сигурно място, за да не бъде тялото погубено и забравено. Същото важи и за "Обезглавения", и за "Самотния череп" (допуска се, че е на Бенковски) по-скоро нередовни (тайни) погребения. Това може да е "явно" доказателство за некропол, но не е достатъчно научно доказателство, че откритият в олтара "Скелет 95" не е на Васил Левски!
** Исторически свидетелства: Исторически е вярно, че през 1937 г. във в."Мир" се споменава за препогребването на Васил Левски в църквата "Света Петка Самарджийска", исторически е вярно, че през 1956 г. непосредствено преди разкопките се споменава във в."Труд", че Левски е погребан в олтара на църквата, исторически е вярно, че директорът тогава на АИМ акад. Кръстю Миятев е уведомен от проф. Гяуров за възможността да се открие гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска" - и какво от това?!
Къде са били историците тогава, да настояват за изясняване на тази хипотеза? Отговорните за разкопките археолози, събират въпросните кости в един чувал и ги изнасят неизвестно къде....??? Какво казва науката в такъв случай, бих попитал проф. Овчаров? Твърде тежка е вината за тяхното погубване, за да я поеме, си мисля! Но питам историците, археолозите, уредниците, администраторите, пълномощниците на АИМ, къде са костите, за които се е допускало, че може да са на Левски, които не са били описани и съхранени, нито в Археологическия музей, нито в Музея за история на София? Това е тъжна история, но в никакъв случай не е наука! АКО те бяха прилежно съхранени (задължително за този случай!), сега чрез ДНК експертиза щеше бъде сложена точка на спора за гроба на Левски? Това е голямата вина!
*** Археологически податки: Кои са доказателствата? Дневникът на разкопките (той е късен препис, депозиран от ръководителя Стамен Михайлов през 1980 г., 24 години след разкопките!) или Бележника на разкопвача-студент Георги Джингов, воден на място (и досега е у наследниците му), или Скицника на арх. Сава Бобчев (Тетрадка №5) - приет като документална част от Сборник 88 на БАН в спора за гроба. Документът, който създаде най-много главоболия на пълномощниците на АИМ, но който със своята прецизност в архитектурното заснемане на място, на котите и мерките на археологеческите разкопки, потвърди хипотезата за препогребването. Науката археология наистина не изсква словоблудство и най-важни са фактите и научните доводи, от които през време на спора последователно се отказваха от твърденията, от скиците и чертежите си самите Г. Джингов, арх. Бояджиев (Сборник 88).
Тъжно за науката е и селектирането на снимковия материал, за което също има доказателства и признания в Сборник 88. Интересно е какво би станало с теорията за средновековните погребения в олтара на църквата, ако бяха сложени на масата изчезналите находки (от 142 бр. описани - налични 60), снимки (предоставени 8 от официално 19 налични), филми със стотици снимки и документи от разкопките през 1956 г. и спорът се водеше на тази фактологична основа...? И понеже, казва проф.Овчаров, че истината му е по-скъпа, нека погледне резултатите от "Ретроспективната проверка" на Комитета за държавен и народен контрол - Заповед № 474 от 7.04.1989 г. или нейното извлечение в "Гробът на Васил Левски - сборник документи" Николай Хайтов, 2002 г.
Спорът през 1986 г. приключи и за това има решение на Бюрото на Президиума и Научния секретариат на БАН с Протокол № 10/24.04.1986 г. за "късни погребения в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска". Това дава основание на председателя на БАН, акад. Ангел Балевски, да предложи на Комитета за духовно развитие поставянето на паметна плоча на църквата с текст: "СПОРЕД РЕДИЦА ДАННИ ТУК ПРЕЗ 1873 Г. Е БИЛ ПОГРЕБАН АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - архив на БАН № 03-08-53/12.06.1986 г.
В спора Истината е важна!