Бунтът на българския дух

Празникът на народните будители се чества в България за пръв път в Пловдив през 1909 г. След тежкия за страната край на Първата световна война и понесената национална катастрофа настъпват национален погром, духовна разруха и всенародна покруса. Реална е била заплахата да рухне националната ценностна система. Всъщност това е била причината да се появи необходимост от въвеждането на всенароден ден на паметта за големите българи, поддържали българския дух през вековете.
Човекът, който предлага 1 ноември за общонационален празник Ден на народните будители, е Стоян Омарчевски - министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Завършил е философия през 1912 г. и право през 1917 г. в Софийския университет. За две години - от 1920 г., Омарчевски въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, провежда правописната реформа от 1921 г., предложена от акад. Александър Теодоров-Балан.
 През 1921 г. министърът на народното просвещение Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Има сведения, че идеята му е била внушена от обикновен селянин, който написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи", които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов... Името на празника на народните будители подсказва проф. Боян Пенев - като ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България.
За празника е избрана датата 1 ноември - Денят на покровителя на българския народ св. Иван Рилски. Този ден е трябвало "да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията". Прието е, че плеядата на будителите започва с Паисий Хилендарски, преминава през книжовници и заможни българи, вложили сили и средства в създаването на училища и храмове в покрепа на вярата. Сред будителите са и десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България. Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Между тях са и създателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. (БАН от 2011 г.). Първият председател на БКД проф. Марин Дринов пише: "...Ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите, и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега."  
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година ХIХ обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка.
Ето част от речта на Стоян Омарчевски с мотивите за празника: 
"Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си...  Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.
Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - ... Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България".
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Така 1 ноември е обявен за официален народен празник в чест и памет на заслужилите българи. За пръв път в столицата празникът е честван на 1 ноември 1922 г. Да добавим само, че самият Омарчевски след преврата през 1923 г. е арестуван и натикън в затвора заедно с другите земеделски министри. 
След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници, защото дублирал 24 май. Празникът е възстановен през 1990 г. по идея на сдружение "Мати Болгария" и председателя му Петър Константинов, а по инициатива на Съюза на учените е обявен и за Ден на българския учен - именно защото първият акт на българската държавност е осъществен още преди Освобождението, когато се създава първата институция на бъдещата свободна държава България - Българската академия на науките. 
Ето на това дело някой си Симеон Дянков днес е решил да сложи край! Народните будители са тежест за бюджета му. Затова днес е денят на бунта на българския дух.