Операция "Овърлорд" и Втория фронт

Само преди десет години, през май 2004-а, френският президент Жак Ширак очаква да посрещне президентите на Русия и на САЩ - Владимир Путин и Джордж Буш, германския канцлер Герхард Шрьодер и британския премиер Тони Блеър, за да отбележат заедно 60-годишнината от откриването на Втория фронт във Втората световна война.
Само десет години оттогава, но почти нищо не е същото. И все пак защо навремето е бил нужен Вторият фронт? Не е ли, за да се помогне на съюзника? Или за да се запазят световните позиции?


Не се стига бързо до откриването на Втория фронт. Договорен е от Сталин, Чърчил и Рузвелт едва на Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави. Тя се провежда от 29.ХI. до 1.ХII.1943 г.
И на предишни срещи е говорено и са вземани решения. Сега обаче е поставен срок - не по-късно от 1 май 1944 г.! Решено е още този "втори фронт" да бъде в Западна Европа, не на Балканите, както непрекъснато настоява Чърчил. Основна причина този път той да не се отлага толкова дълго е настъплението на съветските войски, обещано от Сталин също на Техеранската конференция, с цел да се подпомогнат съюзниците като така се ангажират повече германски сили. Става ясно, че ако съюзниците още се бавят, може да се стигне до край на войната без тяхното по-решително участие. Това също е силен коз.

Суматохата около началото

Най-дългият ден за американската армия започва в полунощ на 6 юни 1944 г. След възможно най-дългото протакане, подготвяне, прецизиране, предвиждане... операция "Овърлорд" започва със жестоко бомбардиране на северните брегове на Нормандия, където не съвсем уверено хитлерофашистите очакват десанта. Около 2600 съюзнически бомбардировача на вълни от по 150-200 самолета в продължение на четири часа изсипват смъртоносния си товар. Три часа по-рано хиляди парашутисти са десантирали на 10-12 км дълбочина от бреговата линия.
В първия ден на десанта съюзническите сили имат в състава си 10 850 бойни самолета и 2316 транспортни. Военноморският флот наброява 537 бойни кораба. За осигуряване прехвърлянето на десанта през Ламанша в 12 южни и някои западни пристанища на Англия се намират 5726 транспортни и специални съдове. А общата численост на експедиционните въоръжени сили е 2876 хиляди души. (Данните са по Д.Айзенхауер - б.а.)
На фона на тези цифри много или малко са 10-те хиляди убити и ранени в първия ден? А цифрите може да са и по-точни, и по-различни. Премълчава се смъртта на 10 хиляди съюзнически войници, за да не става дума за 2 милиона съветски жертви.
За главнокомандващ съюзните експедиционни сили е определен американският генерал Дуайт Айзенхауер, бъдещ президент на САЩ. И освен заслугите, негови са и грешките в операция "Овърлорд". Които не са малко, но за тях също се мълчи.
"Когато инспектирах 29-а дивизия, се разбра, че настроението на войниците е потиснато поради очакваните много жертви при десанта...", пише американският генерал Брадли. А основанията му са съвсем пресни. На 7 и 8 април висшето командване на армиите "проиграва" на макет десанта в Нормандия. Месец по-късно, от 3 до 8 май, се провежда генерална репетиция с излизане в морето. Край британските брегове 30 000 американски войници на 300 кораба тренират. В тези дни, преди десанта, няколко подводници на Третия райх се промъкват до бойния периметър на 5-и американски корпус. И от 32 танка-амфибии до брега стигат... едва два. Оттук и песимизмът.

Съюзниците се разбързват

Истината обаче е, че и подготовката за десанта, и самият десант преминават без особено напрежение. Дълго е избирано мястото, доста по-дълго става съсредоточаването. Още през 1942-1943 г. се изучават условията и възможностите, набелязва се план. Проблемът е обсъждан многократно в разговори между Рузвелт и Чърчил и в преписки между тях, на конференции. Но до средата на 1943 г. нищо принципно не е решено. Защото нито в Англия, нито в САЩ управляващите кръгове мислят наистина да откриват "втори фронт". Така е до конференцията в Квебек, Канада, през май 1943 г., когато генерал Морган е упълномощен да разработи детайлно операция "Овърлорд". Английският генерал оглавява образувания на 23 април с.г. щаб на експедиционните сили на съюзниците в Европа.
Избраният за стоварване на десанта участък в района на град Кан, Нормандия, е възможно най-подходящият. Проливът Ламанш е по-широк от Па дьо Кале, но германската отбрана е значително по-слаба. А в залива на река Сена обширните плажове позволяват стоварване на войските направо от десантните кораби на брега. Друг е въпросът, че само от силния прибой потъват плавателни средства. Закъснява стоварването на артилерията, не е подавена и противниковата отбрана и плажа Омаха става касапница за 5-и корпус на САЩ. Като че най-добре е на участъка Юта, най на запад.
Главнокомандващият генерал Айзенхаур е угрижен и от силно понижения боен дух на десантчиците. И е принуден да им посочва за пример победоносното настъпление на Съветската армия. В което е абсолютно прав. Това всъщност принуждава съюзниците повече да не отлагат десанта в Нормандия. Стремителното настъпление на съветските войски през зимата и пролетта на 1944 г. ще стресне цял свят. На фронт от 600 до 1000 км и в дълбочина до 250-450 км те громят групировките на противника и носят свобода. От Ленинград и Новгород, до Деснобрежна Украйна и Крим.

Българска следа в "Овърлорд"

До вечерта в първия ден на операция "Овърлорд" съюзниците създават три плацдарма, всеки с дълбочина от 2 до 9 км. На брега на Нормандия са прехвърлени Първа американска, Втора английска и Първа канадска армия, всички в състава на 21-ва група армии под командването на генерал Монтгомъри от Англия. Извършени са 1400 самолетоизлитания, срещу само 50 от немската авиация. На 13 746-те съюзнически самолета немско-фашистките сили противопоставят... 160.
Детайлното планиране и управляване на десанта става под общото ръководство на генерал Айзенхауер. И обхваща времето до 90-ия ден. Във всички етапи на операция "Овърлорд" има обаче ред константни положения. Англия и САЩ ще отворят Втория фронт, само когато за тях е най-изгодно. Целта им е не толкова да помогнат на Съветския съюз, колкото да му попречат да разпростре влиянието си в Европа. Един от начините е по-голямото му изтощаване.
Чърчил пряко заявява намерението си да неутрализира победите на Съветската армия. САЩ кроят планове за следвоенно слагане на ръка върху Западна Европа, Англия все гледа към Балканите. Нищо ново и до днес.
Още на Квебекската конференция на 12 февруари 1944 г. е изпратена директива до генерал Айзенхауер:
"Независимо от определената дата за десант, вие трябва да сте готов по всяко време... да влезете в континента..." Замисълът е да се изпревари Съветската армия. "Пълният крах на Германия... би разбъркал всички карти", пише познатият ни генерал Брадли.
А когато междувременно отваряме дума за бомбардировките над София от самото начало на 1944 г., бихме могли да се сетим, че и те са част от подготовката на съюзниците Англия и САЩ за десанта в Нормандия. На 10.I.1944 г. 280 съюзнически самолета избиват 431 души в София, на 24-и - нови 300 самолета "отделят" внимание освен на Скопие, и на Враца, Телиш, Червен бряг... и убиват 126 души, на 17 април - 450 самолета пак над София... Така англо-американските съюзници изтощават съюзниците и икономиката на Германия. Подготвят отварянето на Втори фронт.
                  
Урок за напомняне

Към края на юни плацдармът във Франция вече е 100 км по фронта и от 20 до 40 км в дълбочина. Тук са Първа американска и Втора английска армия.  Общата им численост е над 875 000 души. Срещу тях има 18 германски дивизии, понесли големи загуби в предишни боеве. Генерал Шпайдел признава, че фактически, ако съюзниците се бяха опитали да пробият на юг и югоизток, не би имало кой да ги спре. И главната причина, за да не може Вермахтът да окаже съпротива на съюзниците, е започналото през юни грандиозно настъпление на Съветската армия в Белорусия. Така е обещал и Сталин.
И подготовката, и провеждането на операция "Овърлорд" протича по плана и под ръководството на Айзенхауер. И още по-точно - без особен риск за съюзническите войски. Краят й е предизвестен, защото Англия и САЩ имат работа с абсолютно открити хора. Съветското ръководство желае взаимодействие с Англия, САЩ и другите антифашистки сили, но разчита преди всичко на себе си. И действа решително.
"Съветите честно изпълниха задълженията си", пише известният американски дипломат Ч. Болен.
На 25 юли, точно 50 дни след "най-дългия ден за американската армия", съюзниците излизат на рубежа южно от Сен Ло - Комон - Кан. С което завършва Нормандската десантна операция. А равносметката: фашизмът няма място както в Европа, така и в света. Операцията е платена с живота на 122 000 души от съюзниците и 113 000 души убити, ранени и пленени фашистки войници.


Сталин, Рузвелт и Чърчил на Техеранската конференция


Съсредоточаване на войски на съюзниците за започване на операция "Овърлорд"