Константиново - където въздухът е изпълнен с поезия

Село Константиново се намира недалеч от Рязан. Типично малко живописно руско село, на което обаче съдбата е предопределила да бъде родно място на един от най-големите руски поети - Сергей Есенин.
И затова, когато пристигам в селото, усещам необикновено вълнение. Есенините места са превърнати в музей-резерват. Казват, че тук целогодишно има хора, а понякога напливът е толкова голям, че паркингът не смогва да събере колите. Вдясно е ресторант "Русская быль". Дървена сграда, в типичен руски стил, с чудесна национална кухня. Малко зад ресторанта се открива прекрасна панорама: река Ока, спокойна и величествена, отвъд другия бряг - безкрайно поле, необятно като руската душа, в далечината едва се мержелеят хълмове. И само като си представиш, че тук, на това място може би стоял е Есенин и е писал своите стихове, пропити с безкрайна обич към Родината.
Вляво е самият литературен музей. Много богат, изпълнен с фотографии и предмети, свързани с живота на поета. И слушайки екскурзовода, се пренасяш назад, в краткия, но бурен и драматичен живот на Есенин.
Излизам от музея. По пътеката стигам до хубава двуетажна къща. Може да мине и за голяма, макар че в сравнение със съвременните палати на новобогаташите изглежда като колибка. Това е домът на последната господарка (помещица) на селото - Лидия Кашина. Красива, интелигентна, високообразована. С нея поетът се запознава през 1916-а, когато е на 18 години. Домът става любимо място за гостуване на Есенин. Именно тук се развива действието в поемата "Ана Снегина", а Кашина е прототип на главната героиня. На нея е посветено и друго прекрасно стихотворение - "Зелена прическа". През 1918 година, след революцията, домът е национализиран.
Вървя по-нататък по пътеката, през грижливо поддържаната градина. И ето ме вече в самото село. Къщата на Есенин. Малка, дървена и много уютна. Това всъщност не е родният му дом. Старата къща е била на същото място, на два етажа, като долният е бил обор, в който се е намирал добитъкът. Семейството е живеело на горния етаж. Когато поетът е на 14 години, старата къща е разрушена и на нейно място е построена тази, която виждаме днес. Но именно тя е любимата на Есенин, тя е възпята в неговите стихотворения. До нея извисява снага висока топола, която поетът засажда година преди смъртта си. Да, макар че е живеел в Москва и Санкт Петербург, повече от всичко Есенин е обичал да се връща в родния дом, тук се чувствал уютно. Къщата е скромна, с малки стаички. Прозорчетата са ниски, каквато е била традицията по това време. Най-голяма е гостната стая, в която днес са изложени икони, принадлежали на майката на поета, както и грамота, удостоверяваща успешното завършване на местното Земско училище. Кухнята е много малка, но за сметка на това традиционната руска печка е достатъчно голяма, защото от нея е зависело отоплението на къщата. Привлича погледа и самоварът, който е задължителна част от руската традиция "чаепитие".
До другата печка в къщата се намира миниатюрна стаичка, в която е спял Есенин, когато се е прибирал в родния дом. Стаята на майката му е малко по-голяма, но също без нищо излишно в нея. Баща му е работел известно време в Москва и се е прибирал по-рядко вкъщи. Интересно е, че едната входна врата излиза на характерната за руските къщи веранда, а другата свързва дома с помещенията, където се съхраняват хранителните продукти и зимата са прибирали животните.
Запазени са и другите постройки в двора на Есенини. Тук е мястото да кажем, че семейството не е било бедно, дори по тогавашните мерки е било средно заможно. В дъното на двора е хамбарът, в който поетът е обичал да си почива и да се изолира от останалите, за да твори. Малката временна къща е била построена през 1922 година, когато пожар засяга основния дом. Има и хладилно помещение, където са се съхранявали бързо развалящи се продукти.
В двора на къщата през 2007 година е поставен паметник на Сергей Есенин в цял ръст. И веднага се появяват суеверия. Казват, че ако го хванеш за малкия пръст, ще имаш късмет.
Недалеч от къщата се намира Земското училище, където Есенин получава основното си образование. Недалеч, на брега на реката, е Казанската църква. Построена е през XVII век. В началото е била дървена, а през XIX век е издигнато днешното здание. Тук сключват брак родителите на Есенин, тук той е бил кръстен, тук е било и опелото след смъртта му. По това време свещеник е бил Йоан Смирнов, с когото поетът също е обичал много да общува и когото е приемал за свой духовен наставник. Отецът е видял, че малкото момче притежава невероятен талант и го е насочил да продължи образованието си. Домът на свещеника се намира от лявата страна на църквата. В него чести гости са били не само Есенин, но и цялата селска интелигенция.
Колкото и да ми се иска, обиколката по Есенините места приключва. Едно обикновено руско село, родно място на един необикновен, ярък творец. И може би затова, дали ми се струва или не, но във въздуха сякаш усещам поезия. Може би защото духът на Есенин е някъде тук, в Константиново, където приживе най-руският поет се е чувствал най-уютно.
За последен път заставам на брега на спокойната река Ока. Вятърът поклаща клоните на нежните брези. Вглеждам се в безкрайната вдъхновяваща далечина. Широка и красива, като руската душа...

Литературният музей "Сергей Есенин"

Господарският дом на Лидия Кашина

Домът на Сергей Есенин

Земското училище, където е учил Есенин

Казанската църква

Изглед от брега на река Ока - далечина, красива и необятна като руската душа
Снимки Авторът