Книга - болка, книга - камбана

Крум Василев

"С него можеш да тръгнеш в разведка" - тези думи се казват за човек, който няма да те изостави, няма да те предаде. Такъв човек е генерал-полковник Васил Зикулов, Генерал Доблест, както справедливо го наричат. Защото той тръгна в разведка по държавно и партийно поръчение не с един или двама, а с хиляди. И когато ситуацията се промени, не се поколеба да влезе в нервна битка с онези, които предадоха разведчиците.
Летопис на тази битка се съдържа в книгата със заглавие "Истината за кризата в българската левица и нейните корени", издадена наскоро от "Българска книжница". Малка по обем, всичко на всичко сто страници, но с голям заряд от истини. В предговора към книгата проф. Чавдар Добрев справедливо я определя като изповед, която споява една болка и една мисъл на широко скроен и дълбоко ерудиран ляво мислещ българин.
Книгата съдържа избрани статии на Васил Зикулов от последните 4-5 години. Част от тях са в защита на българските военни разузнавачи. Смятах се морално задължен - пише авторът - да защитя тези хора, на чийто самоотвержен, безкористен и небезопасен труд за защита на Родината бях свидетел и които бях ръководил в течение на повече от две десетилетия.
Със силни аргументи Зикулов доказва, че така нареченият Закон за досиетата незаслужено и противоконституционно подлага на дискриминация българските военни разузнавачи. И не скрива болката си, че този закон е приет през 2006 г. и с гласовете на депутатите от Българската социалистическа партия. За него, човекът, който цели 68 години е предан член на тази партия, това е тежък удар. Опитва се да открие корените на недопустимия компромис на ръководството на БСП и го открива освен във външния натиск, и в системното отстъпление от идейното наследство и ценностите на партията, създадена от Димитър Благоев.
Васил Зикулов е реалист, не лети в облаците, не отрича голямата истина, че в политиката без компромиси не може. Дава си сметка и приема, че ръководството на БСП, съобразявайки се с реалностите в света и страната, е принудено да прави компромиси. Но той е убеден привърженик и на друга голяма истина: има граница, която, ако се премине, партията изменя на себе си, променя своята същност, обезличава се, губи общественото си влияние. Като се опира на аргументи, Васил Зикулов стига до горчивия извод, че БСП преминава тази съдбовна граница.
Ветеранът Зикулов не може да се примири с обстоятелството, че ръководството на партията като че ли се срамува от нейното историческо минало. Той не скрива недоумението и възмущението си, че партийното ръководство не поде лансираната в печата инициатива на група общественици за отменяне на приетия по време на Иван-Костовото правителство закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Тази квалификация се отнася не за определени действия на държавата или на нейни служители, а за самата държавна власт през цели 45 години. А именно през тези 45 години България постигна толкова много, че неотдавна, в минути на откровение, сегашният премиер, лидерът на ГЕРБ, заяви: "Една стотна от построеното тогава да направим, би било огромен успех."
Васил Зикулов отстоява позицията, че по социалния си състав и по идейната нагласа на голяма част от своите членове БСП все още е наследница на партията на Димитър Благоев, но поради големите компромиси, които прави нейното ръководство, тя отива все по-надясно, превръща се в псевдосоциалистическа, а по същество - и в антикомунистическа партия. Общественото й влияние се топи.
Кардиналният проблем за БСП сега е: ще си върне ли доверието на широките народни маси, на работници, селяни, служещи, интелигенция, ще започнат ли те да я припознават като реален и действен изразител на техните интереси. Или ще се плъзга все по-надясно и от мощен фактор за сплотяване на левите сили ще се превръща в оръдие за постигане на целите на десницата. Не участвам в никакви фракции и движения - пише генерал Зикулов. Нямам амбиция за някаква роля в обществения живот. Но нямам право да мълча, нито пък да гледам безучастно как прекалено бързо моята партия се стопява, влиянието й намалява, губи обществени позиции, на път е да се превърне в третостепенна политическа сила. За генерал Васил Зикулов тази опасност е реална. Той бие тревожна камбана и с гласа и болката на хиляди като него, верни поддръжници на лявата идея, пита: Българска левица, камо грядеши, къде отиваш?
Звънът на камбаната е ясен и чист.