Интелектуалните победи

Интелектът и войната като че ли са несъвместими думи и понятия. Войната се олицетворява с ботуша и щика, с насилието, кръвта и смъртта. А интелект е умът, разумът, мислителната способност на човека. Оттам и интелектуалец е човек, занимаващ се предимно с умствен труд. Образован, интелигентен човек, духовна личност. Излиза, сякаш всичко се заплита. Защото всяка новост в техниката, в медицината... най-напред се използва за военни цели. Сиреч, военната техника, възможностите на армията показват постиженията на интелекта в страната. Общоизвестно е обаче, че интелект, "мозъци" може и да се купуват. В Америка го правят от памтивека. За долари. Наготово! Купуват Аляска. Но Томския университет, където е създадена т.нар. многослойна броня, не са могли. Както не могат да купят руския народ. Нищо че откакто я има, Америка иска Русия да я няма. Прави всичко възможно. Затова Джон Кери шета из "Евромегдана" в Киев. Търси кяра. Нека да допълним. Уникалното явление Ил-2 започва да се произвежда в сибирски условия, на гола поляна, покрита със сняг. И освен конструкторско и технологично, постижението е и на работниците. Ето как става задължително пояснението. Говорим за руски интелект, руска душевност и руски народ. И за още много. Казал го е поетът Фьодор Тютчев: "Умом Россию не понять,/ аршином общим не измерить./ У ней особенная стать,/ В Россию можно только верить!"
Много размисли около Девети май - Деня на победата и на Европа. Лъжат ни, че Студената война била свършила. Не свършва обаче демагогията и заиграването с "руската карта", желанието за конфронтация с Руската федерация и бълването на все по-нови оръжия от военните заводи на САЩ.
Приказките на политиците в пресата са едно. Те са стръв за шарани. Съвсем друга е истината. Цял Институт за геополитически анализи в Америка обосновава тенденцията за засилване на противопоставянето на САЩ с Русия. И точно този институт участва особено активно във формирането на външната политика на тази страна. И препоръча ускоряване на разпада на Русия. Докато някои се унасят в летаргията по Деня на Европа. Като забравят Деня на победата.
Ето и признанията на най-интелигентния хитлеристки генерал Валтер Шеленберг: "Ние знаехме всичко за Русия - пътища, мостове, заводи, хора. Ние обаче никога не можехме даже да предположим, че руснаците ще могат по време на войната да създадат самолет като щурмовака Ил-2. И да го произвеждат в Сибир, при минус 40 градуса, в хиляди екземпляри. Да създадат реактивна артилерия от типа "Катюша". Да създадат и танк като Т-34. И да го произведат в десетки хиляди екземпляри. Това не можахме да предвидим." И още, пак от Шеленберг: "Ние обградихме Ленинград така, че птица не можеше да прехвръкне. А всяка седмица оттам излизаха десетки танкове. Откъде суровини, енергия!" А понеже сме на тема Ленинград, интелект, блокада, не можем да не напомним за онзи неповторим, немислим никъде другаде по Вселената концерт в блокирания Ленинград - хората, оркестърът, диригентът във фрак... Това също следва да влиза в сметките и анализите на Джордж Фридман и сие. Поне лично моя милост не си представя, че Барак Обама управлява Америка. Колкото за Европа - би могло. Щом тя разчита на НАТО, хегемонизирано от САЩ.
Независимо че историята се превръща във все по-незачитан фактор за поука, от свой личен опит германският канцлер Бисмарк препоръча на бъдещите държавници и политици в своята страна и в света: "Не се конфронтирайте с руснаците! Те имат много земя, много студ, много сняг и много народ." Чувате ли, г-н Фридман!
Темата тук, някои детайли и интерпретации заимствам от генерал-лейтенант проф. д.т.н. Стоян Андреев. Той е човек на познанието, логиката, интелекта. Прибавям само доза съвременност. Вече четвърт век в България се твори антиинтелект от височайша класа, с максимална мощност и по всички направления. Ние си го правим. И не от вчера.
Германия нахлува в Съветския съюз 20-ина години след създаването му. Време точно за израстване и на едно поколение. Ново поколение, с нови ценности, нови критерии, нов дух... и нов интелект. И точно това поколение има своя немалък дял за Деня на победата и на Европа. Както искаше Де Гол - "да няма повече "Матросовци", Зоя Космодемянская"... Но помним, натякват ни Павлик Морозов, детето, което предало баща си.
За всичко на днешните лумпени по света им е крив Сталин и Съветският съюз. А че заедно със Сталин седят и решават съдбата на Европа президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и министър-председателят на Обединеното кралство Уинстън Ленард Спенсър Чърчил, си мълчат. Така им казват да казват. И им плащат. Виновен е Сталин и Съветският съюз, че почти цяла Европа изпраща военни контингенти на Източния фронт. Това трябва да се знае. Заедно с Вермахта се сражават две румънски, две финландски, две унгарски и една италианска армия, както и самостоятелни словашки части... Единствената страна, съюзник на Германия, която не изпраща войски на Източния фронт, е България. И това трябва да се знае!
Смисълът на приказката за Давид и Голиат е в това, че младият и слабоват Давид побеждава мускулестия Голиат. Не със сила и отблизо, а с камък и прашка. От разстояние. Използва малко "сиво вещество". Казва го и поетът: "Чест томува, що над рало... Ала чест и на ония, що по цяла нощ не спят, ум на работа напрягат за доброто на света!" Върнем ли се пак на "оръжието на победата", ще стане ясно. То не се създава за ден-два и не идва наготово. Автоматът "Шпагин", тежал година и на моето рамо, дело на оръжейния конструктор Г.С. Шпагин, е повлиян от войната с Финландия, началото на разработките му е през 1940 г., одобрен е на 21.ХІІ.1940 г. в остра конкуренция с друг образец на Б.Г. Шпитални. Всички изпитания са под контрола на Народния комисариат по отбраната. И лично Сталин настоява освен плоския пълнител с 35 патрона да се комплектова и с дисков пълнител за автомат "Дегтяров", без никакви промени, но със 71 патрона.
От този автомат са произведени около 5,4 милиона екземпляра. Големи количества от същия автомат се използват и от Вермахта под обозначението МР717. По-добро признаване на качествата му едва ли може да има. Вермахтът използва наготово и друго особено качествено стрелково оръжие на Червената армия - леката картечница "Дегтяров". Това е един от първите образци леки картечници, създадени в Съветския съюз. Легендарната "Катюша" пък сигурно е най-известното и респектиращо оръжие, появило се в самото начало на нападението срещу Съветския съюз. Разработването й обаче не е лесно и бързо. Още през 1927 г. са създадени първите реактивни снаряди, доработени и приети на въоръжение едва през 1937-1938 г. първоначално във Военно-въздушните сили. За да зашеметят на 14.VІІ.1941 г. при Смоленск, и особено при жп възел Орша два дни по-късно германските войски и командване. Само за секунди са изстреляни 112 реактивни снаряда...
Интелектът, истинският разум би трябвало наистина да изключи войната от "дневния ред" на живота. Историята го налага. Учени, политици, държавници... всякакви говорят, че правят нужното, за да няма война. Денят на Европа дойде в подкрепа на Деня на победата. Но не дойде вярата. Че ще стане както се говори. Шетнята на всякакви отвъдокеански, пък и европейски мисионери в Украйна, укорите към Русия, заплахите за санкции... обаче какво са! Беше гореща, сетне студена война... И все Русия виновна!
И пак на интелекта искам да се върна. На руската разумност и духовност. Тя дори не е толкова в сътворяването на "Шпагина" и "Катюшата". До тях се стига, за да се спаси Родината. Руският интелект са Достоевски и Пушкин, Чайковски и Лев Толстой, Чехов и Горки... Забравихме руската култура и музика, руската литература. А може би това е и целта.
Повече от Вселена е руският интелект. Самият Симеон Радев е пределно лаконичен: "Руската култура бе за мен като Библията." А Любомир Левчев, лиричен: "Русийо, предадена отвсякъде/ ...Аз съм конекрадецът от долния Дунав,/ когото ти непрекъснато освобождаваше/ ...Дай малко да ти понося кръста!"...