Говорите ли европейски?
/ брой: 169
През април Франция и Италия са нарушили "духа" на Шенгенското пространство със спора си относно притока на тунизийски имигранти. В същото време обезпокоителното прехвърляне на горещия имигрантски картоф, или по брюкселски казано - предприетите от Рим и Париж мерки - все пак са били в съответствие с правилата на зоната за свободно движение. Изводът направи европейският комисар за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом след неколкомесечен анализ на събитията.
Шах с пешката! Естествено тълкуването на шенгенските правила така, както дяволът чете евангелието, представлява много обезпокоителна дейност. Без изобщо да се взема предвид дали подобно снизходително отношение е общовалидно за всички в ЕС. Далеч по-смущаващо е, когато буквата на закона придобива акробатична гъвкавост, при която не само няма дух, а той се превръща в призрак или сянка. Правилата имат ковкост като за пръв между равни, макар невинаги да касаят едни и същи обекти. Вижда се, независимо дали се отнася до евентуална процедура заради репатриране на роми, затваряне на граници заради наплив на имигранти или възобновяване на митническите проверки по границите на своя глава.
Всъщност сложният език на Брюксел неведнъж е обърквал европейците и ги е отблъсквал от бюрократичните му институции. Но извън лингвистичните парадигми, чрез подобни становища езикът на ЕК казва много повече от Европа "на два гласа" или на "три скорости". Но най-много говори за формулата "всеки сам за себе си".
Процесът на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз, е най-амбициозният и най-успешният пример за мирно международно сътрудничество в световната история. През последния половин век Европа либерализира търговията, координира макроикономическите си политики и централизира вземането на регулаторни решения. Въпреки проблемите и разногласията относно единния пазар и особено тежкото състояние на единната валута, повечето нови закони и наредби, отнасящи се до търговските и финансовите въпроси, идват от Брюксел, а не толкова от националните столици. Безспорно ЕС е допринесъл за разпространението на безпрецедентен просперитет, мир и демокрация в целия регион. Въпреки това не всичко е наред в Брюксел. Призракът на бюрократичния деспотизъм, обсебил континента, обаче е нищо в сравнение с фантома на непонятността.