Европа
EП гарантира бъдещото разширяване на Евросъюза
Евродепутатите поискаха по-гъвкаво и по-прозрачно финансиране за страните кандидатки
/ брой: 162
На 9 юли 2012 г. с голямо мнозинство в Комисията по външни отношения на Европейския парламент беше одобрен докладът относно предложението на Европейската комисия (ЕК) за нов регламент за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Предложените от мен, в качеството ми на докладчик, позиции бяха отхвърлени само по 8 от повече от 320 предложения за изменения. С този успех приключи първият, но изключително важен етап в законодателния процес, който изисква съвместно гласуване на регламента от парламента и съвета. С този вот ми беше даден мандат за преговори, ползващ се с широка политическа подкрепа. През октомври, в рамките на т.нар. триалог с Европейската комисия и Съвета на ЕС, ще трябва да защитя гласуваната позиция на ЕП.
Благодарен съм на колегите за оказаното доверие и подкрепа. Специално искам да подчертая конструктивната работа с докладчиците в сянка от другите политически групи и по-конкретно на Надежда Нейнски от ЕНП. Приетият доклад има консенсусен характер, но в него е вплетена визията на Групата на социалистите и демократите в ЕП относно политиката на разширяване на ЕС, както и общите ценности и принципи, които отстояваме.
Докладът е резултат от няколко месеца усилена работа по изработването на позициите на Европарламента по всички финансови инструменти на ЕС за външна помощ за следващата многогодишна финансова рамка. В него намери място иновативната идея за създаването на финансов резерв в размер 5% от общия ресурс, чрез който страните, които се справят най-добре с реформите, да получават допълнителни средства. Една от най-важните цели на доклада е повишаването на прозрачността и видимостта на ефектите от изразходваните средства чрез предложенията Комисията да използва ясни индикатори за измерване на прогреса на страните, както и да включва оценка на ефекта от вложените средства в годишните си доклади относно напредъка на страните към членство в ЕС. Докладът поставя фокус върху всеобхватно икономическо и социално развитие чрез създаването на заетост, защита на най-уязвимите групи от населението, равенство между половете и други социални политики, подчертава нуждата от ангажиране на гражданското общество в планирането, прилагането и мониторинга на предприсъединителната помощ, подчертава значението на въпроса за бежанците и разселените лица, и др.
С гласовете на представителите на Европейската народна партия обаче беше отхвърлено моето предложение за повишаване на относителния дял от общото финансиране, предназначен за трансгранично сътрудничество, от 3% на 7%, от което България, която граничи с 3 страни кандидатки, също можеше да се възползва между 2014 и 2020 г.
Приветствам предложението на Комисията за увеличаване на средствата за предприсъединителна помощ за следващата финансова рамка и ще отстоявам тази позиция и в преговорите. Убеден съм, че трябва да инвестираме повече и по-добре, с по-добри резултати, както в подготовката на страните - кандидати за членство в ЕС, така и в стабилността, сигурността и просперитета на тези страни и по-специално в региона на Западните Балкани. Надявам се, че ще успеем да запазим доброто темпо на развитие на процеса на разширяване от последната година. След успешното приключване на преговорите на Хърватия, която очакваме да се присъедини към ЕС през юли 2013 г., започването на преговори на Черна гора през юни 2012 г. и получаването на статут на страна кандидат от Сърбия, очакваме Босна и Херцеговина да подаде молба за членство до края на тази година.
Важен проблем, който се очерта при всички финансови инструменти и най-вече при ИПП, е необходимостта от по-голяма видимост на резултатите, постигнати с помощта на европейското финансиране. За страните, стремящи се към еврочленство, този въпрос е от особена важност, за да се запази притегателната сила на политиката на разширяване и нейната роля на двигател на промени и реформи в страните кандидати. Важно е постигнатите резултати да бъдат видими и за гражданите на страните членки на ЕС, с оглед на прозрачността по отношение на изразходваните средства. Въпреки че темата за умората от разширяването позаглъхна в последната година, най-вече в светлината на предстоящото приемане на Хърватия в ЕС, определено е необходимо ползите от тази политика да бъдат разяснявани по-добре и по-подробно както в страните членки, така и в страните кандидатки.