Един департамент повече

Последният ден на март бе добър ден за европейската експанзия. На 31 март остров Майот стана 101-ият френски департамент и петият отвъдморски такъв след Реюнион, Гваделупа, Мартиника и Френска Гвиана. Така островът в Индийския океан се превърна в най-новата територия на ЕС, макар да се намира на повече от 10 хиляди километра от Европа.

Майот е първият френски департамент с мюсюлманско население над 95 на сто
Снимка БГНЕС

Назад към историята

Майот се стреми към новия си статут от 1958 г., но първите реални юридически и административни действия за превръщането му в департамент са предприети преди около десет години. През 2009 г. жителите на близо 200-хилядния остров направиха и последната крачка с референдум при почти 95% одобрение за трансформация в административната принадлежност.
Без съмнение 31 март бе важен момент в историята на острова, но той бе почетен повече от скромно от френското правителството. Само с присъствието на министъра, отговарящ за отвъдморските територии - г-жа  Мари-Люс Паншар, която заради неразбории в главния съвет на острова веднъж отмени посещението си. Но тази френска сдържаност е отчасти и дипломатична. Франция придобива острова през 1841 година и той остава под нейн конктрол над 130 години, като през 1946 г. получава административна автономия. Майот е единственият остров от архипелага, който провежда два референдума за своето бъдеще. През 1974 г. има всенародното допитване за самоопределение на всички Коморски острови. Майот отхвърля независимостта с 63,8%, а две години по-късно местните жители са още по-категорични - 94,4% от майотците отказват да се отделят от Франция. Въпреки това Коморските острови (днес официално Коморски съюз) поставят въпроса пред Съвета за сигурност на ООН. В проекторезолюцията от 1976 г. единадесет от петнадесетте членове на Съвета признават суверенитета на Коморите над Майот, но Франция налага вето на резолюцията. Решението на президента Валери Жискар Д'Естен да раздели Майот от неговите "братя" предизвиква критики и порицания, като Резолюция 3385 от 12 ноември 1975 г., в която се цитира "необходимостта да се уважават цялостта и териториалният интегритет на Коморския архипелаг, съставен от островите Анжуан, Гранд-Комор, Майот и Мохели". След дълги дискусии и липса на единодушие от 1995 г. казусът "Коморите на три крака" не е разглеждан от Генералната асамблея на ООН. А днес отново се чуват обвинения за ново колонизиране на Майот. Въпреки това Франция твърди, че просто спазва едно поето обещание.

Френският президент Никола Саркози определи лагуната като най-голямото съкровище на острова

Проблеми и възможности

Според мнозина превръщането на Майот във френски департамент означава преди всичко просперитет. Смята се, че стандартът на живот ще скочи до 50 пъти повече в сравнение с останалите острови от архипелага. Ако човек се вгледа в разрушените предградия и осъзнае колко обеднели са местните жители, няма нужда да търси причината за силната привързаност на майотците към Франция. Всички политически сили на острова, дори комунистическата партия, впрегнаха усилията си в подкрепа на кампанията "за" присъединяването към Франция.
Проблемът е, че Майот не произвежда почти нищо. Островът едва преживява от дребно земеделие (изнася иланг-иланг и ванилия) и скромен износ на риба. Според президента Никола Саркози лагуната е най-голямото съкровище на острова. Френският лидер обаче е категоричен, че то не може да се превръща в неприкосновено светилище. Държавният глава очаква рибопроизводството да се увеличи седем пъти и да се изградят пречиствателни съоръжения за отпадни води. Саркози залага и на устойчивото развитие. В основата му е поставен туризмът, който засега отчита около 10 000 посетители годишно. За съжаление островът не може да се похвали с много хотели, а пистата на летището е твърде къса. В момента големите транспортни самолети са принудени да кацат в Реюнион, на 1400 км разстояние. Франция обещава да удължи пистата на Майот до 2015 година. "Държавата ще ви даде цялата необходима инфраструктура - дълбоководно пристанище, модернизация на летището, навлизането на широколентов интернет", заяви Саркози. "Но богатството не го създава държавата, а самите махорци", допълни той.
Опитът досега показва, че останалите отвъдморски департаменти не успяват да разгърнат сами вътрешното си развитие и продължават да разчитат на безвъзмездната финансова помощ. През 2009 г. бившият държавен секретар по въпросите на отвъдморските територии Ив Жего оцени стойността на административната трансформация на Майот до 200 милиона евро годишно. Днес Елисейският дворец не посочва конкретна цифра.
Всъщност още преди присъединяването Франция налива значителни суми в Майот, но сега се очаква те да станат още по-големи. В сила влиза и френската социална система, която гарантира жилища за социално слаби, пари за безработните и минимална работна заплата.

Нов живот, нови правила

Майот е първият френски департамент с мюсюлманско население над 95 процента. Той е и първият, в който настоящата система трябва да бъде изцяло заменена с френската. Никола Саркози даде ясен сигнал, че осъзнава трудностите пред местното общество, което уважава полигамията и традиционното правосъдие, основаващо се на вековни обичаи. Затова бе и призивът му за спазване на "новите задължения" - новата фискална система, равенството между мъжа и жената и една единствена правосъдна система.
Населението на острова няма да получи изведнъж достъп до "пълно гражданство", с всичките му права и задължения. Френското правителство предвижда 25-годишен преходен период, в който да се хармонизират законите, данъците, социалните придобивки и минималната работна заплата. С повишаването на стандарта обаче населението на острова ще трябва да вдигне и данъците.
Проблем е и, че това островче на относителна стабилност привлича като магнит бедните жители от архипелага, които го смятат за благословена земя. Всеки трети жител на Майот е чужденец или бежанец, а ежедневно пристигат нови имигранти. Всяка година местната полиция депортира около 24 хиляди нелегално пребиваващи, които пълнят бидонвилите на тропическия остров. Това е и причината Франция да изпрати допълително полицейски части, които да подсилят местните власти. Говори се усилено за прилики с италианския остров Лампедуза, който се наводни с хиляди мигранти от Африка, търсещи по-добър живот. Притесненията са не само на французите, а и на целия Европейски съюз, тъй като с присъединяването на Майот ЕС набъбна с 400 кв. километра. Още повече, от 1 януари 2014 г. Майот става т.нар. външен европейски регион като други френски, холандски и британски територии в Карибския басейн.
Въпреки това географското разположение на Майот в Индийския океан може да бъде от полза за Европейския съюз. Вече има планове Майот да стане важен европейски пост на първа линия в борбата срещу пиратството край източното крайбрежие на Африка.
 
 

Икономиката на острова се основава главно на селскостопанския сектор, включително риболова и отглеждането на добитък. Майот не може сам да задоволява нуждите си и внася голяма част от храната, главно от Франция. Икономиката и бъдещото развитие на острова са силно зависими от френската финансова помощ, която е и важно допълнение към БВП. Отдалеченото местоположение на Майот е пречка за развитието на туризма, отбелязва The World Factbook.
При паритет на покупателната способност (PPP) БВП на Майот за 2005 г. е 953,6 млн. долара. Износът за 2005 г. е бил на стойност $6,5 млн., основно иланг-иланг, ванилия, копра, кокосови орехи, кафе и канела. Вносът се оценява на около $341 млн. за 2005 г. Нивото на грамотност е приблизително 86 на сто.   


Името на известния френски наемник Боб Денар, който участва в многобройни войни и преврати в Африка и Близкия изток от 60-те години на ХХ в., се свързва и със съвременната история на Майот. На Коморските острови той извършва четири преврата. Денра оглавява гвардията на президента Ахмед Абдала, заради което се налага да приеме исляма и името Саид Мустафа Махджуб. Когато през 1989 г. обаче Абдала загива при неизяснени обстоятелства, Саид си плюе на петите. През 2006 г. Денар получи в Париж условна присъда от 5 години затвор за последния си, неуспешен преврат на Коморските острови, извършен през 1995 година.