Отзвук
Документ на времето
След 21 години преход българското общество е готово да чуе истината за себе си, за своето недалечно минало, настояще и бъдеще
/ брой: 264
Д-р Ст. ГЕОРГИЕВА
НИКОЛА НАНЕВ е роден на 16 януари 1933 г. в с. Острово, Разградска област. Средно образование завършва в Разградската мъжка гимназия "Йосиф I". Висше образование по специалността икономика на промишлеността получава във Висшия икономически институт в София. Работи като учител, библиотекар, организационен и партиен работник. Журналист в централния и местния печат. Писател. Член на Съюза на независимите български писатели. Автор на седем художествени книги - поезия и проза.
Идеята за книгата "Преходът" е подсказана от Стефан Продев, тогава главен редактор на в. ДУМА. Оригиналността й се състои в това, че се прави опит да се стигне до същността на явлението чрез серия от анкети и интервюта с хора от различни слоеве на обществото. Тя е подкрепена от доц. Марин Кадиев, който изисква авторът Никола Нанев да разкрие историята, анализа и коментара на явлението "преход". Върху книгата Нанев работи около 20 години. Той извършва огромна събирателска дейност. Материалът разпределя в 3 тома. Първият излиза през декември 2008 г. Той е дело на печатница "РИТТ", Силистра. На 416 страници са описани 128 човешки съдби. Вторият том излиза през 2010 г. и описва още 150 съдби.
Интересът към книгата е оправдано висок. Наскоро се навършиха 21 години от 10 ноември 1989 г., когато според общото мнение започна "преходът". И затова обществото ни очаква и е готово да чуе истината за себе си и своето време: за недалечното минало, настоящето и бъдещето. За разлика от политици и политолози, Никола Нанев е избрал литературно-журналистическия подход, който е вид огледало, в което нацията сама се оглежда и оценява своя образ и битие.
Трудно е да се определи характера на книгата по жанр. По-лесно се открива нейната цел: с журналистически подход и инструментариум авторът се опитва да изясни явлението "преход" - понятие, което се появява в речника на българското общество в края на миналия век (1990 г.) и продължава да се употрeбява и в началото на ХХI в. Авторът не претендира да фиксира строгите граници на явлението "преход", нито да отговори на въпроса завършил ли е преходът у нас в настоящия момент. Но фактът, че книгата е трилогия и че очакваме още един том от нея, показва достатъчно голямата продължителност и дълбочина на промените при явлението "преход".
Внимателният прочит на интервютата показва, че явлението "преход" има не само български, но и международен характер. То важи за промените, извършили се не само в България, но и в Русия, Югоизточна и Централна Европа, част от Азия, Африка, Америка. Това повишава значимостта на поднесения труд и го прави явление в постмодерния литературно-журналистически свят.
Книгата има и практико-приложна същност, която виждаме в описание на човешки жизнен опит - с неговите грешки, лутания, заблуждения и търсене. Затова може да бъде и историческа - като фиксиране на изживяно противоречиво време, и политическа - защото показва грешките на политици и партии, опитващи се да правят прехода и да извличат от него положителни дивиденти.
"Разпитаните" лица се единодушни, че преходът е фундаментална промяна. Трансформиране на един обществен строй в друг, на една обществена система - социалистическа, в друга - капиталистическа. Преходът е ново постмодерно явление, което има своите разнообразни форми на промяна в обществено-икономическия, политическия, социалния и културния живот. В дълбочинната си същност преходът се равнява на революционна промяна, извършила се по мирен, но недемократичен начин. Бяха разрушени старите идейно-политически, морални и икономически основи на обществото от група хора и партии, които наложиха недемократична промяна на собствеността, на начина на производство, на политическата структура и организация на обществото, на моралните и идейни ценности, на отношението към околната среда. В резултат на това огромното мнозинство от хората бе излъгано и ограбено в името на демократичните промени и оставено без работа, собственост и социална защита.
Срещу общата бедност и несигурност застана групата на преуспелите олигарси, които по "законен начин" придобиха по-голяма част от общонородното богатство. В това се изрази основната същност на прехода в България. Но имаше и други пътища за извършване на прехода и за това става дума и в книгата на Никола Нанев. Те са като островчета в големия океан на хаоса. За да се стигне до новата стабилизация на обществото и неговите основни жизнени структури, малцина знаещи и можещи хора приложиха синергетичния подход към явленията и структурите, които управляваха. Те се проявиха като мениджъри на своите екипи но места. За тях разказва Никола Нанев. Те с охота разкриват своите тайни.
Когато се говори и пише за Добруджа, това означава Златна Добруджа, житницата на България. А когато се говори за нейните хора, това са стопаните на тази земя, която ражда златното жито. Така е постъпил и Никола Нанев, когато под номер 128 е записал името на Велика Славова Стоилкова, председател на Земеделска кооперация "Нива-93" в с. Професор Иширково в продължение на последните 15 години. Агроном-полевъд, специалист със съвременен подход. Стопанисваща над 30 000 дка плодородна земя. Начело на кооперация с постигнати най-високи показатели за качество от отделните култури и с износ на външния пазар. За бъдещето на земеделското производство в рамките на ЕС Велика Славова казва: "Трябва да се внесат повече инвестиции... Това е първият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание. Другият са кадрите, няма ги - нито ръководни, нито изпълнителски... Трябва да се осигурят достатъчно средства за обученито им, да знаят те, всичко не опира само до парите в работата, а трябва човек и да обича професията си, да я упражнява компетентно..."
За прехода в образованието, културата, здравеопазването, пенсионната система, армията, полицията, промишлеността, транспорта, екологията и т.н. разказват том I и II.
В книгата читателите ще открият носителите на новото, печелившото, градивното - Велика Славова, Нели Стоилова, Филиз Хюсменова, Георги Николов, Тошко Тодоров, Цанка Атанасова, Снежана Нончева, Валери Марков и др. Книгата ще остане документ за бъдещите историци, които по нея ще търсят следите на времето, в което живяхме ние, хората на прехода. Всичко това ще направи тази книга непреходна - документ на времето, свидетел на истината.