Зелени долари за ислямския радикализъм

Всеизвестен факт е, че миниатюрната държава Саудитска Арабия ежегодно харчи милиарди долари за каузата на Шериата и ислямския радикализъм - както в региона, така и по цял свят. Никакво съвпадение не е, че Осама бен Ладен - о бозе почившият вече зловещ лидер на още по-зловещата крайна ислямистка организация "Ал Кайда", е тъкмо издънка на богата саудитска фамилия. Ако можем да оприличим ислямския фундаментализъм на огромна паяжина, то нейният център е именно там - в Рияд, столицата на Саудовата династия.
Отново всеизвестно е откъде се появяват тези милиарди зелени банкноти в този общо взето пустинен и нагорещен до червено регион на планетата: естествено от петрола, от това прословуто "черно злато", което се е ширнало като огромен килим под краката на саудитците. И никаква тайна не е, че именно Съединените щати са главният клиент на тази арабска династия, живееща по законите на Средновековието, пардон на Шериата, където до неотдавна всеки четвъртък режеха за назидание на градския площад ръцете на крадците.

Саудитска Арабия ежегодно харчи милиарди долари за каузата на Шериата и ислямския радикализъм

И както изтъква през ноември м.г. един от известните коментатори на авторитетното американско сп. "Тайм" - Фарид Закария, именно това пустинно кралство през последните четири десетилетия е най-отговорно за израстването на ислямския радикализъм и войнстващите организации от типа на "Ал Кайда" по всички краища на света. В същия период кралството е отпускало огромни суми петродолари, използвани за износ, пропаганда и разпространение на най-нетолерантната и агресивна версия на исляма, проповядвана от моллите-уахабити.
"Ако има награда - пише в свой коментар Закария, - за "най-безотговорна външна политика", тя сигурно щеше да бъде дадена на Саудитска Арабия..."
Оказва се, че формулата е много простичка - саудитски петрол - зелени пари - фундаменталистки тероризъм. И в същото време доста зловеща - що се отнася до самите Съединени щати, именно там, в центъра на велика Америка, "Ал Кайда" нанесе своя най-болезнен удар, превръщайки в развалини два огромни небостъргача в сърцето на деловия Ню Йорк. Специално за трагедията от 11 септември може да кажем, че бе типична илюстрация на старата поговорка "С техните камъни - по техните глави". Да си припомним и факта, че дългогодишният лидер на "Ал Кайда" Бен Ладен е обучаван в специален диверсионен лагер на ЦРУ. Разбира се, формално кралският двор в Риад винаги може да вдигне рамене в знак на недоумение и незаслужена обида - какво отношение може да има той към престъпници, които не действат пряко от негова територия. И Съединените щати, волю-неволю, са принудени да приемат тази позиция и да си затворят очите за реалното положение.

Кралството продължава да отпуска огромни суми петродолари, използвани за износ, пропаганда и разпространение на най-нетолерантната и агресивна версия на исляма, проповядвана от моллите-уахабити

А как върви

шествието на радикалния ислямизъм?

За да си отговорим на този въпрос, е нужно само да погледнем картата на света. Където и да се озовете - в Германия или далечна Индонезия, вие ще откриете ислямистки центрове, щедро субсидирани със саудитски пари, разпръскващи семената на нетолерантността и омразата. Още преди няколко години известният американски икономист и висш служител от финансовото министерство на Щатите Стюарт Ливай заяви: "Ако трябва да щракна с пръсти и да прекъсна финансирането (на подобни центрове - б.а.) от една държава, то това сигурно ще бъде Саудитска Арабия". Когато биват изправени пред очевидни доказателства, служебните лица от Рияд почти винаги твърдят, че тези парични потоци са осигурявани от частни лица и фондации и правителството няма контрол върху тях. С една малка подробност: много от въпросните фондации са създадени от правителството или от ключови членове на кралското семейство, и освен това никой не може да действа на своя глава, без да се съобразява с националната политика. Учебникарски факт е, че тази държава е абсолютна монархия, способна да хвърли в затвора дори жена, осмелила се да шофира собствената си кола...
Но да се върнем към фактите. Между хилядите секретни документи, пуснати в общественото пространство в скандално известния сайт "Уикилийкс", може да се види шифрограма от 2009 г., носеща подписа на тогавашния външен министър на САЩ Хилари Клинтън, в която се потвърждава, че Саудитска Арабия остава "извънредно важна финансова база" за тероризма и че Рияд "предприема само ограничени действия", за да спре потока от парични средства към талибаните и други подобни групи.
Не е безинтересно да се отбележи, че петролното кралство Саудитска Арабия е една от трите страни в света, признала и поддържаща талибанското правителство в Афганистан до трагичните събития в САЩ от 11 септември. Освен това официален Рияд е много приближен до правителствените кръгове в Пакистан, където се укриват едни от най-опасните и жестоки терористи в света. Миналата година бившият пакистански министър на правосъдието Икбал Хайдер сподели пред радио "Дойче веле": "Дали става дума за талибани или за организацията "Лашкар-е-Тайба", идеологията им е саудитски уахабизъм - за това няма и грам съмнение." Към това г-н Хайдер добавя, че несъмнено Саудитска Арабия подпомага финансово и уахабитските групи в неговата страна.
След като през 2003 г. небезизвестната "Ал Кайда" си позволи да действа и на територията на самия Рияд, саудитците безмилостно смазаха тероризма на своя почва. Но те съвсем не са се отказали да поддържат уахабитски служители, центрове, религиозни училища и войнстващи джихадисти зад граница.
"По време на войната в Ирак по-голямата част от парите за сунитите - изтъква в своя статия арабският експерт и коментатор Фарид Закария, - идват от саудитски източници. Същото е положението днес и в Сирия."

Колкото - толкова!

Бившата шефка на американската дипломация г-жа Клинтън е права да възроптава, че Рияд предприемал "само ограничени" действия, за да спре финансирането на зловещата глобална терористична мрежа. Тук веднага възниква и другият въпрос: а защо могъщите и силно демократични Съединени щати също предприемат "ограничени действия" срещу страна, насочваща милиарди долари към радикалния ислям? И то долари, идващи предимно от същите тези Щати.
Към Иран, една друга ислямска държава, САЩ (заедно с останалия западен свят) далеч не проявява подобна търпимост, да не кажем благодушие! Заплахите към Иран са придружени с конкретни финансово-наказателни мерки, с призиви да се бойкотира износът на петрол от тази държава. Да не говорим, че нерядко се чува и дрънкане на оръжие. А петролът от Иран никак не е по-лош или некачествен от този на Саудитска Арабия...
Тогава стигаме до един-единствен извод: паричните интереси между пустинното кралство и САЩ са така силно преплетени, че Рияд и Вашингтон са обречени на вечно мъчително танго. Някои от тези взаимни обвързвания са очевидни. Например болшинството от петролопроводите са собственост на крупни американски петролни компании. Същото се отнася до ръководния персонал на нефтените инсталации и рафинерии, да не говорим за чисто финансовата сфера, обслужваща търговията с "черното злато". Но очевидно има и по-дълбоки, невидими за окото, двустранни връзки, които са еднакво скъпи за Белия дом и за кралския двор в Рияд.
Ето и един пример. Неотдавна, в края на миналата година, очевидно обидена за нещо на САЩ, Саудитска Арабия отхвърли предложението да заеме място в Съвета за сигурност на ООН. Ястреби от Вашингтон като Дик Чейни, Джон Маккейн и Линдзи Греъм незабавно започнаха да бият тревога. Очевидно никой от големите в американската политика не иска да изпусне "Златната кокошка от пустинята". Защото ако Рияд получава и харчи за радикален ислям милиарди, то още толкова големи количества зелени пари потъват в касите на американските петролни магнати. Една истинска амалгама от взаимни финансови интереси.
Но при всяко положение отношението на Рияд към Вашингтон би трябвало да е последната мярка, с която би трябвало да се съобразява американската външна политика. Защото след жестокия удар срещу Търговския център в Ню Йорк неотдавна последва кървавата терористична акция срещу нищо неподозиращите участници в маратона в Бостън. А утре?