Репортаж
Забравен от църквата и от властта
Манастирът "Свети Архангел Михаил" край Бухово тъне в запустение
/ брой: 152
На два-три километра източно от град Бухово е скътан в гориста местност средновековният манастир "Свети Архангел Михаил". Отколешен крепител на българския дух, част от софийската Мала Света гора, вече от години той е напълно забравен от църквата, от кметството, от Столичната община и от държавата.
Редките посетители са посрещани тук от единствения обитател Любомир Илиев (Любчо), който вече тринадесета година служи като пазач и неофициален екскурзовод. Край пътя, преди манастирския двор, непосредствено до порутения зид, се белее отколешна чешма, чиито чучури са пресъхнали. Върху стената над тях е монтирана паметна плоча с надпис: "Православно добротворно просветно братство "Св. Св. Седмочисленици", София, май 1936 г."
В оцеляващата обител няма електричество. Черквата е еднокорабна постройка с масивен градеж и здрави основи, благодарение на които устоява на предизвикателствата на времето до ден днешен. В нишата, в горната част на южната стена, личи все още допоясно изображение на свети Архангел Михаил. Дървеният иконостас и иконите на него - в два реда, са в добро състояние. Стенописите са замазани, но на едно-две места едва се забелязват няколко фрагмента. На северната стена личат първите букви от думата "Архангел". Цялостна стенописна композиция е запазена единствено в северната ниша на олтара. Изображението представя мотива Дейсис ("Моление"), който по иконописна традиция включва в средата Христос, благославящ с две ръце, а от двете му страни в молитвени пози са Богородица и свети Йоан Кръстител. Между фигурите, в долната част на сцената, е изписано с едър калиграфски почерк: "Стоян йерей и Младенка презвитера с дом и чада их". Текстът е изненадващ, тъй като на това място се изписват евангелски думи на Христос. Имената, срещани в олтара, са обикновено на църковни отци и на известни светци. В западната част на тавана личат изрязани петолъчки - спомен от пребиваването тук на партизани от отряд "Чавдар".
От камбанарията отдавна няма и следа.
Северозападно от нея се извисява гостоприемницата - жилищна сграда, служила някога за височайши посетители. Сега там се е приютил Любчо. Състоянието на постройката е тежко, вече едва се крепи на основите си. Ако скоро не се предприеме основен ремонт или реконструкция, сградата едва ли ще оцелее. На места таванът е пропаднал, а стените са дълбоко напукани.
Южно от храма, току до слънчевата полянка, в началото на гористия склон, се намират останки от магерницата. По-нагоре по склона се извисява изразително скала, където е имало светилище. Пред тях се е намирало монашеското крило, но вместо него сега там се намира навес, където се събират малко хора за курбана, който се организира за храмовия празник на 8 ноември - деня, определен за Събор на Св. Архангел Михаил. Единствено тогава идва да служи свещеник от София.
Около църквата се намират няколко гроба, потънали в трева, с изпочупени кръстове и паметни плочи. Пазачът Любчо споменава, че един от тях е на свещеник, който през 30-те години на миналия век е убит при тайнствени обстоятелства с нож в гърба. Има няколко гроба на монахини, тъй като манастирът през последните си активни години е бил девически. Погребан е и един бесарабски българин, който е помагал години наред тук.
Току до южната стена на храма пък било погребано тяло, неизвестно на кого, което лежи в земята нетленно.
Пазачът знае още много други любопитни неща, свързани със запустелия манастир, който според изследователи е създаден при царуването на цар Петър (927-969 г.).
Сред малкото интересни факти, оцелели през многовековната му история, е, че в гостоприемницата е пребивавал две нощи и един ден княз Александър Батенберг, след като бил детрониран на 9 август 1886 г., на път за Румъния.
Седмица след напускането на княза в манастира бил затворен за кратко Търновският митрополит Климент, министър-председател на кабинета, съставен през август 1886 г., след детронирането на Батенберг. Митрополит Климент е управлявал само няколко дена, след което се оттеглил от властта.
В манастира, когато е имал все още обширна обработваема земя и голямо монашеско братство, е отсядал писателят Елин Пелин. Там намира прототипите за цикъла от разкази "Под манастирската лоза". Каква е причината, за да секне монашеският живот на това свято място, не е известна.
Старинният манастир "Свети Архангел Михаил" е отдаден на запустение сред живописна гориста природа, на един хвърлей от Бухово и на половин час от София. И то във време, когато се афишира откъде ли не загриженост към историческите ни паметници. Същевременно заможни българи демонстрират вярата си, като даряват средства за изграждането на множество църкви и параклиси. Необяснимо е безразличието към този манастир, оцелял през превратностите на вековете до наши дни.
Манастирът "Свети Архангел Михаил" край Бухово
Гостоприемницата
И чешмата е пресъхнала...
Оцеляла стенописна композиция
Снимки АВТОРЪТ