За "малките големи" недомислия
Студенти и специалисти напускат България, заменят ги неграмотни - стотици хиляди
/ брой: 118
Повече от половин година упорито следя сутрешните културни предавания на Българската национална телевизия (БНТ). На Би Ти Ви - също. Третата национална - Нова телевизия, няма сутрешно културно предаване. Тъй като Би Ти Ви е частна медия, естетическите критерии на екипа са проекция на разбиранията му за стойностното в литературата и изкуството и са за тяхна сметка.
Българската национална телевизия обаче е обществена медия и би трябвало да приобщава - и без това оставеното на самотек - младо българско население към най-добрите постижения на съвременната българска художествена култура. А какво гледат и слушат младите (а и не толкоз младите) от националния екран всяка делнична сутрин? Във всеки случай не гледат и не слушат нито един български писател, но са се нагледали и наслушали на десетки рапъри, поп и пънк банди и всякакви екзотични формации и групи. Няма лошо. За всеки влак си има пътници. Лошото е, че са низвергнати представителите на класическата музика. Както са низвергнати и българските творци на художественото слово.
Паметникът на Ран Босилек пред къщата в родния му град
Вярно е, че да поканиш писател е далеч по-сложна задача - би трябвало да си прочел поне новоиздадената му книга. А водещите на културния блок на БНТ, изглежда, не са "на ти" с четенето. Не ми се вярва да не им е харесала поне една съвременна книга! Но за да я харесаш, нали все пак трябва да я прочетеш. Да не говорим, че се отминават всякакви годишнини на видните представители на литературата ни от по-далечното или по-близко минало.
Ще каже някой: ами шумно рекламираното "Малко голямо четене"? Чудя се кой "мозъчен тръст" измисли подобна нелепост - малко голямо четене. Вероятно "малко" идва от това, че читателите са деца, т.е. малки, а от малки и малко. Но малки и малко са две съвсем различни понятия, както на всички е известно. Но пък голямо, защото според мозъчния тръст "голямо" и "много" (примерно много четеш) са едно и също.
Предварително мога да кажа резултата, тъй като измишльотината "Хари Потър" беше натрапчиво рекламирана (да не би да изостанем от чуждите страни) от всеки ъгъл. Не си спомням някоя българска детска книга да е имала подобна екзалтирана реклама. Но си спомням български книги за деца, които десетократно превъзхождат "Хари Потър" в художествено отношение. На всичкото отгоре екипът на "културното" предаване на БНТ покани за коментар на "Малкото голямо четене" авторът на клозетната поезия Андрей Слабаков. Човекът (който напоследък не слиза от телевизионните екрани) може би знае, че поезията е отражение на вътрешния свят на нейния създател, но едва ли има представа от книги за деца. И едва ли е прочел някоя съвременна книга за малките.
Ако подобно показно недомислие (въздържам се да кажа по-груба дума) се излъчва от екрана на някоя кабеларка - да махнеш с ръка и да отминеш. Въпреки че и това не е редно. Но да гледаш и да слушаш от екрана на обществената ни телевизия подобна "малка, голяма" простотия е обида за интелигентния български зрител. Може би трябва да се напомни на някои водещи, че литературата е в основата на повечето от изкуствата - театър, кино, балет - някои музикални форми. На народилите се напоследък (състезаващи се с турските) наши сериали от километри им личи липсата на добри сценарии. Американският тип екшън, побългарен вече, не предизвиква никакъв интерес, колкото и да ни убеждават, че рейтингът им е много висок.
Зная, че днес има български писатели, които стърчат няколко глави над второразредните чуждестранни автори, чиито произведения с крещящи шарени корици висят "със страшна сила" по сергиите на пл. "Славейков". Втръсна му вече на българина всяка шарения и голотия и я отминава с безразличие, загрижен за оцеляването си. Но може би няма да отмине с безразличие, ако от екрана на БНТ някой му каже, че заслужава внимание еди коя си българска книга.
По този повод се сещам за думите на забравения вече наш литературовед Димо Кьорчев, които ще цитирам по памет. Писателите (и журналистите) с малка дарба виреят успешно и добре в метежни (разбирай бездуховни) времена, както върбите край брега никнат бързо след наводнение... Те имат способността на пъргавите амбулантни търговци - да се навират с глупавите си писания (предавания) и дърдорения винаги под носа ни.