За едното честно име
/ брой: 144
Катя ЯНЕВА
Човек за едното честно име живее. Не знам нито кой, нито кога ми е втълпил тази мъдрост. А на вас? Бъхти се цял живот, за да имаш красно име, то да те обозначава като честен, хората да ти се радват. Да разчитат на теб при изпитание. А ти да се гордееш пред децата си.
Цитираната мъдрост е отживяла, категорично и напълно. Кой сега живее за едната чест, за едното достойнство. Искам да ми го посочите, за да го разгледам от всички страни, да му попроуча миналото, да му видя сеира в настоящето и, ако се сближим, да му кажа: "Човече, освести се. Сменяй курса, докато е време. Времето хич не е твое. Времето е на тези, на които изначално не им пука колко им е красно името. Красно в истинския смисъл на думата, не става въпрос за разните финтифлюшки към названието им, нито за тъй широко застъпеното гримиране, за двойните дъна и пр.
Знам, че този единак, ако се намери, единакът с честното, гордото име, няма да ме послуша. Такъв човек поначало слуша само това, което се нарича собствена съвест - също архаично понятие. Затова и да ми се мержелее такава среща, тя ще бъде безпредметна. Полза нито за него, този наивник с гордото, честното, красното име, нито за мен и подобните ми, които не сме наивници.
Да излезем от старините и да говорим за съвремието. За съвремието, което наричаме животрептущо. Именно то е пълно с действия, с дела, то си е живеенето. И в него се разбира за какво, щом не е за едното красно име, живее човекът и до какво доживява.
Очевидно е, без всякакви изследвания, че днес се живее главно за пари. Може и в комбинация с власт. Славата е доста по-различо нещо от честното, красното, гордото име, но в днешното време не придиряме. А и излъчването на славата е далеч по-силно от простите сигнали на едното красно име. И ако погледнем към бездните на човешките драми, ще забележим дори мимоходом, че съвременникът масово избягва да преживява силно раздвоение между славата на парите и властта, от една страна, и мизерното там, какво беше, честно име.
Съвременникът налита на пари, тича за пари, бори се за пари, за власт и за притурката, която сладостно възвисява - славата. Ето за това, казано накратко, живее истинският съвременник, човекът на новото време.
Веднага прибавям, че много българи не са кадърни да живеят за великите пари. Те живуркат за пари. Иначе как? Работи някому, който ще ти казва, че ти дава хляб, продай си къщата, че да имаш хляб, удари го на просия - и то е работа. Измисли начин да се мотаеш в краката на тези, които знаят цаката на този живот. А тя не е в едното красно име.
И все пак старината не отстъпва. Гониш я, тя - не, та не. И сега, като те нарекат социалнослаб, и като се скъсват да приказват за теб, и като леят сълзи за теб, и като подчертават какъв товар си за тази обновена, тотално преродена държава, пълна със славни господа и дами, които те карат да им благодариш за топлите, изтощителни грижи, ти напомнят, че продължаваш да живееш по старите правила. За едното честно име. Не бъди такъв, гордей се с новото, я как звучи - социалнослаб. Това да му е кусурът...