Вода газим, жадни ходим...

Шведската столица от вчера за седем дни е столица на водата. Според данните от доклад на сериозни учени от Международния институт за водата в Стокхолм, чиито проучвания не подлежат на съмнение, чистата вода в следващите години ще се превърне в най-търсения продукт, нужен за оцеляването на човечеството. При това не само в качеството си на питейна вода, а преди всичко заради необходимостта от нея за производството на храни, чийто обем в света през последните години драстично спада.
Природата си знае работата, тя знае как да се противопоставя на неумелата, недалновидната и хищна намеса в нейното изчерпване. Знаем до какво води това. И ако действително прогнозите на демографите за ръста на човечеството през не така далечната 2050 година се сбъднат и населението на планетата достигне 9 млрд. души, то пътищата за оцеляване няма да са много. Политиците отлично съзнават този факт, но май си дават и сметка, че след цели 38 години те самите ще се намират в блажените покои на отвъдното, или в най-добрия случай децата и внуците им все някак ще се погрижат за тяхната сита и нежадна старост.
Вегетарианството щяло да ни спаси - сочи докладът, разпространен вчера в Стокхолм. Вярваме на този доклад, защото го казват учени, мислещи и знаещи хора. Но последната дума, колкото и да не ни се ще, все пак принадлежи на политиците. На форума в Швеция щели да присъстват над 2500 тяхни представители, както и учени от 120 страни. Нека познаем степента на уклончивост на решението, което ще се вземе там за началния старт на една действително сериозна световна кампания за решаването на проблема в глобален план. Дали ще яде светът месо, зърнени култури, зеленчуци и плодове - това зависи от водата.
Нека се прехвърлим тук, у нас, в райското кътче, наричано България, за да попрехвърлим кое-що от познанията си по темата за прехраната и жаждата човешка. Сушата и гладът - искаме или не, станаха модни и трайно интересни за бъдещите планове и заигравки на родните политици. Нека не се лъжем - делата им не се пресичат с думите им, с бръщолевенето за липсата на пари (наши или чужди), с необходимостите на българите.
Нямаме вече земеделие, нямаме животновъдство, мелиоративните и поливните системи ги няма, няма ги и пасищата, и фермите - били те едри или дребни. Има обаче директиви чуждоземнни, натрапени, наложени, запрещаващи това или онова. Има спекула - десетилетна, вулгарна, неспирна. Има дребни, едри и дори крупни лапачи, има банкови сметки, офшорки, има лукс, но вече на фона на потресаваща бедност.
Има обаче и български народ, който гази жаден водните си ресурси, който поменува с ерзац продукти, който по принуда става и вегетарианец - точно вписващ се в прогнозите за 2050-а... Изход, разбира се, има...
Чудно е само с какво ще се върнат от Стокхолм наши политици, доколкото можем да вярваме, че ще отидат все пак там.