Въпрос на принципи...

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън  стана герой на Америка. По точно - главната героиня на един типичен за северната част на едноименния континент екшън, който май е поредното продължение на познат до втръсване сериал. Още по-точно - на безконечната сага за добрата, добродетелната, любвеобилната, целеустремената към човешкото благоденстване държава-приказка, дала и даваща на света само мир и сигурност. Та към темата.
Госпожа Клинтън бе удостоена с това престижно звание заради изключителната й роля за помитането на диктатора Кадафи от политическата сцена, а и от живота. И заради твърдо отстояваната от нея принципна позиция в това. Ако се позовем на който и да е наказателен кодекс на която и да е страна в света, обикновено се асоциира с подбудителство към убийство. Някъде за подобно деяние, дори (и особено) в Америка, изпращат на електрическия стол или поне с десетина доживотни присъди в съответния затвор. Странното е, че в същата тази държава за подобен акт, указващ ликвидирането на държавен глава (макар и неформален), може и да те номинират, възвеличаят и увековечават.
Тук ми се ще да посоча и друг нагледен пример, допускам, че не е толкова семеен, колкото въпрос на национална политика. Преди няколко години в Прищина бе издигнат паметник на Клинтън - президентът, който благодарение на войната срещу Югославия успя "да освободи" Косово от деспотизма на Милошевич. И същият този експрезидент лично замина за този подбуден, но и по американски съзидан - чисто "демократичен", анклав, наричан сърцето на Сърбия, за да открие сам собствения си триметров паметник. Въпрос на принципи...
 Колкото до г-жа Клинтън, подобно признание, издигнато от официоза "Вашингтон пост", извисяващо я сред останалите средностатистически герои на Америка, определено подсказва на всички, особено на непредубедените зрители на екшъна, че достоянията на човешкия род по волята на съдбата са предначертани в непризнаващата неуспех доктрина на една национална политика, независимо кой, кога и как я провежда - Слонове или Магарета.
Зад всичката тази проза няма как да не прозира нещо, което по-скоро дава усещането за кухня. Именно за кухня, с нейните там рецептурници, доставчици, гурмани и прочие притегателни асоциации и аромати, но и предимно кухня политическа, в която по неизбежност клиентите са принудени не само да не вникват в тайните на рецептите, а напротив - само да привнасят нови и нови екзотични подправки, месца и зарзавати. А после, след приканата на церемониалмайстора, да се нахвърлят на трапезата, с подчертан патос, разбира се, за да могат на финалната права на угощението раболепно, мило и с благодарствено просълзени очи да признаят, че по-добра манджа не са яли. Може би прозвуча грубовато, но думата е пак за принципите.
Убиха Кадафи по две причини. Първо, защото беше диктатор, запиращ демократизирането на Либия, на арабския и африканския свят, на възхода на човечеството извън територията на въпросната страна. И второ, може би по-важното в случая. Старите заигравки на велможите от Запада със същия този тиранин, блестящ актьор и клоун едновременно, биха лъснали с цялото си сияние пред света. Нищо лошо, ако не ставаше дума за гигантска корупция, мераци и апетити, добре видими, но само от малцина посветени. Светът всъщност ги знае и назовава. А един клоун, колкото и странен да беше той, все някак си накрая би приключил номера си, измъквайки от дълбините на своите спомени в качеството си и на главен готвач някои, а може би и всичките рецепти от спомената вече политическа кухня. В случай, че трябвяше да разиграва спектакъла си пред Международния наказателен съд.
Въпрос на принципи. Но такива, водещи към заличаване на следите. Все едно за кого или защо. Важното е да я има героиката. Другото преминава "към дело"!