Памет
Спасяването на българските евреи - пример за историята
Народът ни никога не се е поддавал на антисемитизма
/ брой: 48
Евгений БЕЛИЙ
Всяка година на 10 март България отдава почит пред паметта на невинно загиналите 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, депортирани и унищожени в нацистките лагери на смъртта.
На тази дата през 1943 г. започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им.
След като
България подписва Тристранния пакт
на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд.
Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта.
Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия.
През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи.
Да се каже истината!
Много се изписа и изговори за спасяването на българските евреи. Но най-накрая е редно да се каже самата истина. Не отричаме приноса на тогавашните народни представители, Българската православна църква, синдикалните лидери,много политици, културни дейци и общественици.
Спасяването на евреите в България през годините на Втората световна война, когато окупирана от хитлеристите Европа представлява нещо като огромен концентрационен лагер е човешки и политически акт от голямо международно значение.
Безспорен факт е, че България остана единствената страна, в която всички граждани от еврейски произход оцеляха. За съжаление това действително много рядко събитие в новата история на човечеството не е достатъчно известно на света. То е позабравено и от някои от по-новите поколения в нашата собствена страна. Причината за това ще открием може би в пословичната скромност на нашия народ, в обстоятелството, че извършеното от него през ония години представлява в очите му една нормална проява, за която няма защо да се шуми. Погледната обаче отдалеч, след 80 години, и съпоставена с много от онова, което се случи тогава в Европа, тази проява е проява на демократизъм, человеколюбие и политическа зрелост у българския народ. Именно съпротивата на българския народ, на неговата интелигенция, на неговото работничество, на Комунистическата партия парализира и сломява една от най-грижливо замислените и организирани акции на побеснелите нацисти - да ликвидират и българските евреи.
Тази съпротива
парализира и тогавашните български управници,
които са се били предали и продали на чуждия властелин и са били готови да следват най-покорно всяко негово нареждане, дори и когато то е в явен ущърб на отечеството, явно противно дори и на здравия разум.
Сега, толкова години след тези събития виждаме как самият народ отначало мълчаливо, но впоследствие явно, решително и бурно се е вдигнал, за да защити не само една високосправедлива и хуманна кауза, но и своето собствено национално достойнство, една мисъл ми минава през ума: наистина през 1943 г. тази съпротива дава резултати, за които аз изпитвам и сега не само умиление, но и гордост като българин. Народът се налага на своите престъпни, безволни и негодни управници и не ги допусна да проведат докрай едно "престъпно безумие", което би компрометирало името на България. Но при разгръщането на тези страници за борбата на българския народ аз изпитвам и друго едно чувство, едно болезнено чувство на съжаление.
Защо не можаха да се мобилизират
тоя същият народ и неговата интелигенция, за да проявят и при друг един фатален за нашата държава случай - Първата световна война - съпротива, когато престъпни и налудничави властелини у нас и угоднически правителства извършиха друго "престъпно безумие", пак под чуждо внушение, което доведе до пълното поражение на България, до хиляди и хиляди безкръстни гробове?...
И аз си мисля, че ако в онези моменти би съществувал Съветският съюз, ако и тогава Комунистическата партия и левите сили у нас биха имали закалката, която добиха по-късно в мъчителната и кървава борба с фашизма, ако бяха съществували в онези времена редиците от млади, предани до саможертва и ентусиазирани ремсисти, които дадоха най-бляскави доказателства за истински героизъм и за непоколебима вяра в силите на народа, на България биха били спестени още много мъки и сълзи, нейното бъдеще би се очертало по-късно съвсем другояче.
Но да оставим тия мисли и това съжаление на историята на по-далечната история. Историята обаче ни дава все пак едно утешение - че поне този път не сме сгрешили. Не сгрешихме, като най-категорично се вдигнахме не само против злодеянията, но и изобщо против всички прояви и "теории" на антисемитизма, на расизма. През 1941-1944 г., когато се разрази гонението срещу евреите у нас, българският народ послуша своята съвест, своето вродено чувство на демократизъм и хуманност. И не сгреши!
Българския народ никога не се е поддавал на антисемитизма. Това е един факт, който германските расисти не оцениха достатъчно добре и затова понесоха толкова горчиви разочарования в опита си да изкарат "на заколение" и българските евреи, както изкараха другите. Българският народ показа, че винаги е изпитвал, както и сега изпитва, отвращение към всякакъв антисемитизъм, към всякакво гонение на раси и религии - това го издига в нашите собствени очи, издига го и в очите на други народи.
По случай 10 март-Деня на Холокоста Българския антифашистки съюз организира поклонение на мемориала на загиналите евреи в антифашистката съпротива на днес от 11 ч.на паметника на Централни софийски гробища-предпоследна спирка на трамвай 18.
Сборен пункт-10.45ч.на предпоследната спирка.