Позиция
Смъртните грехове на социалното неравенство
Чувството за малоценност влече някои персони да разказват на чужденците колко лоши са хората в България
/ брой: 165
Прочетох в един сайт статия, озаглавена "Седемте смъртни гряха на българина". Заглавие, твърде ангажиращо и подтикващо човек сам да се почувства виновен за това, че се е родил българин. Авторката (от съображение за сигурност, за да не ми бъде лепнат персонално вирусът на някой още по-тежък грях, ще спестя името й) пише, че тази "страшна приказка", тази "истинска история" покъртила група чужденци от различни националности. След като я изслушали, те онемели и дори се просълзили. В статията си тя описва подробно как е представила България пред тях... чрез седемте смъртни гряха, ширещи се в нея.
Дотук всичко е типично по български. Разбира се, ако игнорираме факта, че една жена е избрала по толкова тягостно злъчен начин да представя родината си. Впрочем, ние сме пословични с това, че видим ли чужденец, бързаме да извадим на показ комплексите си за малоценност. Най-много ни влече да избълваме типично по нашенски колко отчайващо лоши са хората, обитаващи тази страна.
Авторката, вероятно водена от лична обида или от съкровено желание за мъст, с един замах е приписала следните грехове върху съвестта на сънародниците си: алчност, гняв, леност, чревоугодие, надменност, завист, похот. Само че е пропуснала да уточни, пък и слушателите й явно не са забелязали, че тези грехове са смъртни не само за нас - България не е тяхната родина, нито е най-благоприятната среда за тяхното развитие. Те са смъртен придатък към душевността на цялото човечество и нямат конкретно национални корени.
Госпожо, след като сте трогнали до сълзи тази група от чужденци, защо не сте споменали имената на онези хора, организации и планове, които вече четвърт век работят денонощно, за да заличат изконните български добродетели, та от българската памет да не остане нищо друго, освен съзнанието за собствената ни смъртна греховност - свързвайки я, естествено, с епохата на социализма. Вече четвърт век слушаме от всеки ъгъл, кафене или медия какви ли не извратени определения за комунизма и за хората, които имат кураж и достойнство да изповядват социалистически идеи.
Още Адам и Ева са доказателство за това колко лесно е човек да бъде манипулиран. Колко по-удобно е сега да се афишираш като умен и интелигентен демократ, който плюе настървено срещу всички, които си позволяват да изразяват несъгласие срещу владетеля на този несправедлив съвременен свят, раздиран от социално-класови противоречия - неолибералния капитализъм. Семената на седемте смъртни гряха сее онзи, който иска да управлява в запустение и грабителство - едрият капитал, който има интерес не от съхраняването на национални добродетели, а от ширещите се плевели на безпринципността и греховността.
Хората, изповядващи идеи за социална справедливост, хуманност, честност и равенство, за мир стоят над тази боза и нравствена помия. Безоблачното небе на душите им е високо над онези, които искат да ни внушат, че мястото на българина е единствено в отпадната яма на покварата. Личностите, повели борба за работа, за хляб и нравствена принципност, с идеите и с личния си пример се изправят смело срещу тежката сянка на тези смъртни грехове. Защото това е сянката на бедността; на безработицата; на живота, лишен от достойно човешко съществуване; на лошото образование; на здравеопазването, превърнато в търговска дейност; на запустението и на заключените врати на пустеещия роден дом - сянката на живота, смазал достойнството на бедните хора на наемния труд и обрекъл едни на нерадостно съществуване в отечеството им, а други разпилял по целия свят в търсене на препитание.
Смъртната греховност лежи по-скоро върху съвестта на онези, които се потрудиха да разкопаят отново ямата на социално-класовото неравенство, внушавайки на обществото, че това е "демократичен преход".